Loading...
Тези дни списание Economist обяви за пореден път „краят на въглищата“.
Съгласен съм, че „Making coal history“ е страхотно заглавие – отлично отразява мечтите на милиарди хора по света да живеят на една по-чиста планета с гарантирано стабилна концентрация на газовете в атмосферата и неизменчив климат.
Същите тези хора обаче, осъзнато или не, ежедневно потребяват огромни количества енергия и колкото повече искат да имат или правят това или онова, толкова повече им трябва. А токът не идва просто от контакта.
Затова прилагам и графиката на изменението на цената на въглищата на борсата в Ню Йорк – за по-малко от два месеца е скочила от $54 на над $75 на тон, тоест с почти 40% и вече нахвърля цената отпреди една година.
Всеки човек със заченки на икономически познания се сеща какво означава това експлозивно движение на цената – потреблението расте със скорост, която добивът трудно заводолява. А последното неизменно води до увеличаване на добива и инвестициите в нови проекти.
Списание Economist обаче явно няма тясна връзка с икономиката. То продава това, което се търси в Брюксел, Лондон и Сан Франциско – мечти и блянове за „прекрасен нов свят“. Те може и да са близо до възприятията в Западна Европа и Америка, но съвсем не отразяват реалността на над 80% от площта и жителите на планетата.
Да, въглищата имат все по-малък принос към енергетиката в богатите страни.
Не, те съвсем не са близо до това да останат в историята. Защото развиващият се свят е жаден за енергия – преди всичко изобилна, надеждна и евтина, второ – чиста, а за въглеродна неутралност хич не се сеща.
Ние в България уж сме в „Клуба на богатите“, но реално сме сред догонващите. Затова дилемата за въглищата у нас е особено болезнена. Точно като при всеки икономически избор няма идеално решение.
