Loading...
С приятел, който дълги години беше сред водещите банкери в страната се срещаме от време на време и обсъждаме в повече дълбочина предизвикателствата пред България и света. Не, че се имаме за „голяма работа“, но се стараем да предвиждаме и анализираме какво би било правилното поведение на страната ни в среда, която е силно токсична.
Дали, когато всички на Запад печатат пари всъщност разумното не е и ние да се включим в „новата нормалност“. Защото ако се цепиш от колектива, значи ти си черната овца и „ненормален“. Засега общото мнение е, че количествените улеснения (така се нарича печатането, за да не навява негативни помисли) работят.
Само че, както и Daniel Lacalle писа, така се разтваря ножицата между богати и бедни, неравенставата скачат и в крайна сметка икономиката буксува. Жилищата стават недостъпни за средната класа. Защото всеки гледа да си спаси парите на „сигурно“ и така раздува балона. Затова и в редица столици въвеждат таван на наемите. Лекуват тежко пристрастяване с леки чайчета.
Другото е, че България е супер отворена държава. Каквото се случва в глобалния свят идва и при нас. С малко закъснение. Така че дали ще печатаме или не, няма голямо значение в дългосрочен план. В предизборен има. Само за последния месец резерва на правителството е паднал с над 2 милиарда.
Та няма еднозначен отговор дали да наливаме пари, с което да повишим доходите сега и веднага. Или да изчакаме, така че следващата фаза на растеж да повдигне всички лодки, без да трупаме прекомерен дълг. Като разбира се помогнем на хората и бизнесите в КОВИД беда. Може би зависи колко дългосрочно гледаме на политиката.
Това трябва да бъде централен дебат на 2021 година и отвъд нея. Плюс да изясним ролята на еврофондовете – положителна и отрицателна. И как да максимизираме ефекта от тях (по-скоро да минимизираме негативния), така че да имат роля за просперитета на България.
Фолклора с чекмеджетата е интересен, забавен и показателен за нивото на институциите. Нищо повече.
