Loading...
Проектът „Южен поток“ не прави излишен проекта „Набуко“, напротив. И съм убеден, че „Набуко“ ще го има. Ще припомня, че когато гърцитие започнаха да правят магистралата“Виа Игнатиа“ бяха ужасно претеснени от това, че снабдяването на страната и особено на Северна Гърция,
е изключително зависимо от руските доставки на природен газ. Тогава те подписаха договор с италианския институт за външна търговия и започнаха да подготвят изграждането на тръбопровод под Адриатика между Италия и Гърция. Това беше част от европейската магистрала за доставка на норвежки газ, с което Гърция ставаше нееднозначно зависима от доставките на руски газ. Ако някой си въобразява у нас, че една уважаваща себе си държава трябва да развива еднократно и еднозначно снабдяване с някакъв вид гориво от един доставчик – това е несериозно. Дори Турция разви собствената си концепция, покриваща потребностите от около 40 млрд. куб. м газ годишно, с два (желателно беше даже да са три) газопровода, които да осигуряват доставки на руски, азиатски газ и респективно на такива от Иран, Кувейт или Ирак. Защото нито една страна няма интерес да бъде монополно захранвана. Така че колкото проектът „Южен поток“ би бил в ущърб на нашите интереси, ако остане „сам“, толкова би бил и „Набуко“, ако е в същото положение. В случай, че в определена степен „Южен поток“ се окаже монополен доставчик има риск доставките му да се обвържат с неизгодни цени – било транспортни, било за 1000 кубометра газ.
Когато преговаряме с Русия не бива да забравяме, че тя иска да избяга от монополните позиции на Украйна. Трябва да сме наясно, че в известна степен липсата на монопола било на България, било на Украйна до голяма степен развързва ръцете на руснаците. И те в един момент биха могли да кажат – господа, ние прекратяваме използването на транзитните тръбопроводи в България защото имаме подходящ, добре изграден договор с Украйна, тоест ще използваме нейното транзитно трасе за Западна Европа, а вие ще стоите като резервен канал. Такава реална опасност съществува. Казано иначе може да сме направили инвестиции за изграждането на трасето, но да не сме гарантирани, че през него ще минат транзитно необходимите количества природен газ, които да изплатят направените от нас разходи. Това е една открита заплаха, фактически изграждането на „Южен поток“ може да служи за пряк натиск върху украинците, през чиято територия в момента преминава единственото трасе, което позволява на руснаците да транспортират газ за Западна Европа.
Не трябва да се подценява и още един съвсем немаловажен елемент от „картинката“. Русия не е единсвеният и във всеки случай не е най-големият производител и доставчик на природен газ. Тя използваше позициите, които си бе създала в бившия Съветски съюз, използва ги и сега. Редица от страните обаче – като Казахстан, Киргистан и т.н., имат възможности и не е изключено да пуснат в действие изграждането на свои азиатски трасета, да се се освободят от зависимостта на руските и самостоятелно да транзират собствения си природен газ и то не само за Европа. Тоест да се случи така, че Русия да няма необходимото количество гориво, което да транслира по „Южен поток“. Което пък означава, че България би следвало да има в договореностите си с Русия надеждни гаранции както за обезпечаването на количествата природен газ, които ще минават през територията й, така и за това, че трасето на „Южен поток“ няма да се използва за да бъдат натискани било България, било Украйна. В противен случай би могло да се окаже, че сме изградили паметник на глупостта, или че у нас наистина има енергийна мафия. За това според мен разумният вариант, който дава възможност за балансирано ползване, е трасето „Южет поток“ да бъде интегрирано с трасето „Набуко“. И тук вече не става въпрос дали руснаците, или някой друг, имат или нямат интерес от неговата поява – интерес имам аз, тоест ние българите.
Но генералният проблем, който стои пред нас не е свързан само с „Южен поток“, с атомните централи, а с цялостната енергийна политика на страната. Сега се заговори, че щяла да се прави концепция. Аз бих казал, че ако някой в България действително иска да напише разумна енергийна концепция, би следвало първот да изръши широко и прозрачно проучване, което да извади на светло националните позиции на определени икономически групировки. Една от отправните точки за това кой да управлява страната би трябвало да бъде ясната визия как ще върви по-нататък енергетиката на държавата. Само моля ви се, нека някой да не почне да ме убеждава, че видите ли ние сега ще направим чудеса по отношение на този или онзи реактор, на тази или онази централа и т.н. Това не е въпрос на „онова копче“, което като го завъртим и всичко да тръгне нагоре. Енергийните източници и производството на енергия в държавата са в правопропорционална зависимост от потреблението. И бих искал да видя онзи, който би ми обосновал какво количество електроенергия на глава от населението е необходима при сегашното състояние на икономиката ни. Общите приказки от сорта – ние ще направим това, онова, ще преприемем такива-онакива стпъки и прочие, не вършат работа. Преди повече от десет години разговарях с американското търговско аташе във връзка с увеличаването на българския износ на текстил за САЩ и той ме попита – ако вие не сте изнасяли нищо и изнесете утре две ризи, означава ли това, че сте си увеличили на сто процента износа за САЩ? Така че трябва много внимателно да говорим когато стана въпрос на какво ниво се намираме в момента, да обърнем внимание колко е заработката на едно лице в България в евро. Когато годишната заплата у нас достигне обема – нека да не говорим за повече от 12 хил евро, това ще означава, че едно лице в България заработва някъде между 16 и 20 хил. евро минимум. Хайде да си направим сега сами този разчет и тогава да говорим каква е енерийната потребност, каква е енергийната позиция на страната ни и каква енергийна концепция ще й пишем.
