Крачка напред с настройка за кражби. Това е преработения план за възстановяване на Томислав Дончев за 12 милиарда лева. Тези пари е важно не просто да ни изтеглят от кризата, но и да създадат условия за дългосрочен просперитет. С цялата въпросителна доколко въобще еврофондове могат да се харчат ефективно. Доказано е исторически и не само при нас, че е трудна работа. Но пък има и примери, които ни показват, че си струва да се опита.
През ноември критикувах първоначалния план, че предвижда пари основно за монополи и за саниране, но не и за растеж. Обясних, че при фондовете е изключително важно самоучастието. Когато получаваш 100% безплатно, не те е грижа за ефективността, а само за обема пари. Чисто прахосничество. Ако ти даваш 80%, а данъкоплатеца 20 – тогава би инвестирал само в смислени неща. Планът на Дончев сега е 900 млн да се вложат поравно между бизнеса и фондовете. По-добре от досегашните практики. Червена точка.
Същото е и със санирането. Сметките показват, че се очаква етажната собственост да участва, макар и с малко. Важен стимул да следи за качеството. Както писах по-горе, когато всичко е безплатно – не ти пука дали някой краде. Важното е да остане стиропор.
Добре е и, че се насочват пари към зелени технологии. 20 милиона за малки ВЕИ на домакинствата. Термопомпи, фотоволтаици, отопление на солари. Това си е директно насочено към подобряване на въздуха. Плюс отново 50% самоучастие.
Големият минус. Парите за бизнеса ще се разпределят от Министерството на икономиката. То се управлява от бившия шеф на ББР Лъчезар Борисов. Успешен в насочването на пари към олигархията. Ще се опорочат ли всички идеи? Много вероятно.
В енергийните проекти се виждат интересите на Ковачки и Доган. Газопровод до Бобов дол едно на ръка. Парите за водород, към който основно те заявяват интерес (нали помните ДПС – ще залага на зелена икономика) са много лесни за кражба. После е лесно да се оправдаеш, че с рискова технология едно сме мислили ама се е получило както винаги.