Loading...Поучителен урок или отново нехайство и безотговорност
Седми януари трябва да стане ден на загубените илюзии на българския народ към неговите политици и държавници. Ден, в който се видя безотговорното отношение на тези, които постоянно се бият в гърдите, че са загрижени са благосъстоянието на своя народ, но в момента за топлината и светлината на техните домове.
И нека от самото начало се разберем, че нито Русия, нито Украйна са ни виновни за създалото се положение, тъй като всяка от тези страни защитава – може би не по най-добрия начин, националните си интереси. Кой обаче ще защитава нашите, кой ще ни защитава от безобразията на нашите политици и държавници, ако не ние самите.
Те дори решиха да не си нарушават спокойствието до 12 януари. „Голяма работа“, че страната е лишена от газовия поток вече пет дни и благодарение на бездарното управление на няколко правителства е без поне тримесечен стратегически резерв – около 2 млрд. куб. м газ и без алтернатива за замяна на несигурния монополен доставчик – Русия.
Тук е мястото да си припомним някои факти, които са се оформили исторически от имперското присъствие на Руската федерация в бившия Съветски съюз – концентрация на ресурсите от периферни държави на територията на водещата република – Руската федерация.
Известно е, че транспортните магистрали за основния газов поток и суров нефт се намират на нейна територия, макар че основните количества идват от бившите съюзни републики, а сега самостоятелни държави – Киргистан, Казахстан, Азърбейджан и т.н. Между тези страни и Руската федерация съществуват вътрешноразчетни цени за доставка на нефт и газ, различаващи се значително от международните. До кога и как ще действуват тези разчети е въпрос на договорки между въпросните страни и Руската федерация. Нейните собствени запаси са преимуществено в района на Сибир, т.е добивът на нефт и газ, при предполагаеми сериозни наличности, е свързан със сложни метеорологични условия. Това означава, че е възможно доставките по сега съществуващи трасета да бъдат по необходимост (липса на достатъчно количество газ) редуцирани и да бъдем изправени пред сходни на днешните проблеми. Но явно за нашите управници е по-удобно да не мислят за подобни неприятни вероятности, за да не си създават главоболия.
При личната ми среща през далечната 1994 г.(!!!) с тогавашния изпълняващ длъжността президент на Азърбейджан – починалият вече Гайдар Алиев, дискутирахме на дълго и широко поблемите от този характер, както и тези с наново оформилите се граници на стратегическите интереси на новите държави, появили се на картата на бившия СССР. Говорихме за нашия двустранен внос-износ. Стана дума дори и за пастата за зъби ПОМОРИН, която години наред България доставяше за съюза, респективно и за Азърбейджан, но по неясни за никого „стратегически“ причини бяхме спряли износа й, поради което на азърбейджанци се налагаше да внасят по-некачествен продукт от Индия. По-важното е, че с Алиев обсъждахме възможностите за втечняване на газ, за създаването на съвместно предприятие с участието на „Бритиш Петролеум“ и България, доставяла години наред кораби (река-море),жизнено необходими за Азъбейджан и добре дошли за българската промишленост. За съжаление през следвашата 1995 г. България имаше ново правителство. А у нас летоброенето започва от застъпването на всяко ново правителство – независимо какво е ставало до този момент. На тая порочна традиция трябва да „благодарим“, че приемането ни в ЕС се случи чак през 2007 г., а не поне както с другите бивши соц.страни – през 2004 година. Въпреки че предприсъединителният договор с България беше парафиран още през 1992 г.(!!!).
Няма нищо лошо в русофилството, но приятелството не може да бъде еднопосочна улица. Забележителното е, че докато българското правителство се чуди какво извинение да си измисли пред българския народ за сегашната газова криза, швейцарската телевизия съобщава,че е подписан транспортният коридор от Иран – гр.Тебриз, през Турция за Швейцария. Надявам се, че не си представяте преноса от Турция за Швейцария в кошница със самолет. Докато мъдрите се намъдруват у нас, или по някъква друга причина(??!), за Гърция е решен въпросът за връзка между Турция и Италия по газопроводните тръби и ние пак не сме в час или как беше – ПАТРИОТ Е ДУША ДАВА ЗА ДОБРОТО НА НАРОДА, НО НЕ СВОЙТА ДУША БРАТЯ, А ДУШАТА НА НАРОДА!
По всичко изглежда,че Руската федерация, която приема с условности европейски наблюдатели от Брюксел на руско-украинската граница, ще търси предварителна договореност с Германия за директен тръбопровод под Балтийско море („Северен поток“), заобикаляйки Беларус и Украйна, а също така и с България за изграждането на „Южен поток“. Което би лишило същесвуващите в Украйна транспортни магистрали – единсвените от някогашния СССР останали извън контрола на ГАЗПРОМ, от тяхното ключово за момента значение. С този ход на Русия ще се забави за неизвестен период от време и евентуалният отказ на азиатските републики от транспортните магистрали на територията на Руската федерация, тоест отдалечава се проектът „Набуко“ от неговата действителна реализация. Това би затвърдило за неопределено време монопола в газоснабдяването от РУСИЯ ЗА МНОГО ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ, в т.ч. и ЗА България. След споменатото съобщение за доставка на газ през Турция от Иран за Швейцария, можем да си обясним необходимостта от бързи действия на ГАЗПРОМ, но къде сме ние?
Тук става въпрос за невероятно много пари, а както е известно ТОВА КОЕТО НЕ СТАВА С ПАРИ, СТАВА С МНОГО ПАРИ при наличието на „неподкупни“ правителства и политици. Факт е посещението в момента на бившия канцлер на Германия г-н Шрьодер, ръководител на консорциума „Северен поток“, в Русия. Моментът е много точно избран, не само поради ниските температури, но и поради предстоящата промяна във вашингтонската администрация – две седмици преди встъпването в длъжност на новия американски президент. Та нали досегашният, излъчен от нефтеното лоби на САЩ , осигури несметни приходи от нереалните цени на нефта и на Русия. А апетитът идва с яденето. Случайна ли беше знаменателната среща в Москва, организирана не добиващите газ, а от транспортиращите го, и то от позиция на силата и монопола.
Научихте ли нещо господа български политици и държавници-ПРОФЕСИОНАЛИСТИ? Има една стара българска поговорка, която всичко показва, че сте забравили – ПРИЯТЕЛСТВОТО СИ Е ПРИЯТЕЛСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ.
Сега какво да се прави? Необходимо е Народното събрание да се събере НЕЗАБАВНО!Правителството да представи на опозицията всички договори за газа от времето на НРБ и СССР (Ямбург-Западна граница и т.н.) и последващите – от 1995 г. до момента.
Опозицията да излъчи група от депутати и експерти, които да посетят помпените станции в Русия, осигуряващи налягането по трасетата към нас, тъй като Европейската общност не и се нрави много ролята на арбитър, но между нас и Русия има двустранен договор. Отношенията на Румъния с Русия са си техен проблем, като не бива да се забравя, че Румъния има Плоещ. Необходимо е да се създаде парламентарна комисия за обследване на състоянието на газовите находища в Чирен и край Галата и на състоянието на стратегическия резерв. При положение, че се открият нередности виновните лица незабавно да бъдат подведени под отговорност заради тяхната неподготвеност и нехайство, ако няма по сериозни причини като КОРУПЦИЯ. Няма логичен отговор за липсата на газова връзка през Турция, още повече,че това е направено от Гърция, а и двете страни са членки на НАТО.
В зависимост от резултатите трябва спешно да се разработи кратка и реална програма, позволяваща в кратки срокове преодоляване на катастрофалното положение. Господа от опозицията, не се оглеждайте и изпълнете задълженията си, за което сте избрани от българските граждани. А тогава, когато имате фактите за виновните лица поискайте недоверие на кабинета, той сам си надроби предостатъчно, но за съжаление не е единствено виновният.
