ФРАНЦИЯ И ГЕРМАНИЯ СИ ОСТАНАХА РАСИСТИ

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Kiss me AngelТолкова ли не им е ясно на Меркел и Саркози, че ако не ни приемат в Шенген, ще ни приемат в Шереметиево?!

1943 г., България. Пътуват в едно купе немски войник, поп и къдрокос българин. Войникът се вглежда в къдрокосия, става и започва да го бие с думите: „Юда, юда!“ Българинът взел да пелтечи през сълзи, че не е евреин и може да докаже това. Попът се обадил и боят спрял. Тогава къдрокосият си смъкнал гащите и си показал пишката, за да се види, че не е обрязан. Войникът се заизвинявал и приканил бития да пият „брудершафт“. Попът ги загледал и се закръстил с думите: „Боже! Боже! Какви времена настанаха, Боже! На човека не вярват-на хуя му вярват.“

Външните министри на Франция и Германия явно са забравили този виц и написаха до Европейската комисия писма, с които искат отлагане на приемането на България и Румъния в Шенген.

В писмото на Франция се чувства полъхът на нежеланието да получат като дарение от наша страна една солидна доза роми, ромки и ромчета. За Германия да не говоря. Там все още „зенгеншпека“ намирисва на циганин и евреин в една прекрасна екарисажна прегръдка. Много ми е странна тази френско-германска уеднаквена позиция. Само като си помисля, че Меркел е германка, а Саркози евреин и ми става някак шуто. И чувствам липсата на българския поп от вица – да се прекръсти и да окне:

„Боже! Боже! Какви времена настанаха, Боже! Германеца и евреина ебаха мамата на България!

Разбирам, да имаха нещо против комунистите и ченгетата. Защото една част от Германия почувства сталинския ръбест в дирника си и още не може да се освести. Франция не я мисля. Ако Жуков беше влязъл в Париж, сега французойките щяха да ходят на работа в колхоза с велосипеди, да пеят „Три танкиста-три веселых друга!“ А Саркози щеше да е звеновод на група чиновници на селскостопанска бригада в колхоза „Жорж Маршеев“. Хитлер щеше да им се види като кинезитерапевт в сравнение с ботуша на „чичо Джоузеф“, а виното щеше да се продава с купони.

През зимата на 1990 г. у нас пристигна известният френски писател от т. нар. „нова философия“ – Бернар Анри Леви. Преводач му беше Стефан Тафров. Вероятно като сродни души по няколко линии. Та Стефан, няколко пъти ме молеше да отида и да се видя с писателя, защото онзи много искал точно аз да поговоря с него и да му задавам въпроси. Накрая не издържах и отидох на срещата в Университета. Когато ме видя Бернар видимо се оживи и ме попита какво ще го попитам. Попитах го за какво е дошъл у нас. Той отговори, че идва да ни помогне. Тогава му казах, че не се нуждая от помощта на Франция, а от тяхното извинение, че ни оставиха в лапите на комунизма. Затова очаквам тяхното извинение, а не някаква съмнителна помощ. Бернар се замисли и се извини на българския народ. Ако е жив и здрав нека набие в канчето на Саркози, че те имат огромен морален дълг към нас. Аз от своя страна ще набия в канчето на министър-председателя Боце, Буля Цецка от партийното събрание, и на Гоце, че румънците може да са цигани, но имат повече достойнство от тях.

На външния министър ще набия нещо друго в едно друго място.

Толкова ли не им е ясно на Меркел и Саркози, че ако не ни приемат в Шенген ще ни приемат в Шереметиево?

Дядо ми казваше:“Откакто евреите станаха войници, германците-търговци, руснаците трезвеници, а българите-нация техническа, светът се обърна с хастара навън!“

Още казваше: „Сине! Румънец е занаят! Сърбин е диагноза! Българин е малшанс! А грък е турчин, дето се прави на италианец!“

Колко е бил прав!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.