Loading...
БКП, ДС, ДАНС, ОПОЗИЦИЯ И ПОЛИТИКА, И… ТОДОР БОЯДЖИЕВ. ИЛИ ЗАЩО ВСЕКИ ДЪРПА ЧЕРГАТА КЪМ СЕБЕ СИ
Генералското лице на офицера от резерва – Тодор Бояджиев, взе често да се появява на тв-екрана и яростно да защитава себе си, защищавайки дипломатите-ченгета. Със завидна всеотдайност о.р. генералът изтъква „благородната кауза“, че те са работили за страната си. Изтъква патриотизма и рисковете им. Изтъква уважението на службите от противоположните на тия от „соца“ държави към уменията на нашенските разведчици.
Всичко това в някаква степен, погледнато чисто теоретически, може да изглежда правдоподобно. Но дали е така в конкретен смисъл?
Още от раждането си човек се нуждае от ценности и страхове.
Това е,за да може да оцелее и просперира. Така се изгражда култ към семейството, племето, местността региона, нацията и държавата. Изгражда се страх, уважение и подчинение към родителите, а понякога и омраза към тях. Същото това и към по-силните, по-знаещите и по-можещите. Този култ е характероопределящ и в крайна сметка до голяма степен играе ролята на жизнена цел, създаване на определени качества и начертава биографията на човека.
Няма да изпадам в положението на човек, пишещ учебник по психология. Но това има много важен смисъл към анализа на думите на Тодор Бояджиев.
Тодор Бояджиев е ченге и комунист
Това определя целия му живот и отношението му към собствените и тези на колегите му ментални качества и постъпки. Принадлежността му към кастата на ченгетата го прави рефлективно защитник на гилдията, а комунистическото му мислене ампутира самокритичността. Той разглежда живота си в една идеална среда на професионален разузнавач. Прави се на Артър Конън Дойл, пишещ разкази и романи за Шерлок Холмс. Той си живее на „Бейкър стрийт“ и всеки ден чака някой глупак като доктор Уотсън, когото да смае с приказките от ченгезчийската Шехеразада. А Утсъновци у нас – бол.
В цял свят ченгетата имат някаква колегиалност към себеподобните си и силна омраза към политиците. Ченгетата получават задачи от политиците и това никак не им харесва. Те се смятат за по-важни, по-полезни и по-умни от политиците и затова живеят като пренебрегнати. В същото време политиците знаят, че ченгетата ги мразят и затова ограничават властта им и подчиненото им положение. От което следва една игра на котка и мишка между тях. Ченгетата укриват дадена информация, или й придават друг нюанс, за да извлекат максимална изгода и да получат информационно превъзходство. Укривайки дадена информация, те могат да направят по-точен и по-пълен анализ по дадена политическа тема и по този начин показват интелектуално превъзходство. Политиците са по-силни в създаването на ограничителни рамки. Те създават правилата и от тези правила получават бонуси, а ченгетата – ограничения. Политиците си дават сметка, че дори за момент да изпуснат юздите и ще паднат в лапите на ченгетата. Точно това се случи на 10 ноември 1989 година. Политбюро се самоанулира. Центърът на властта престана да съществува и отвори цялото пространство на ДС. Въпреки опита да бъдат смачкани ченгетата чрез закриването на някои управления и отдели, чрез замяната на възлови кадри с уж послушни и предсказуеми партийни кадри, те загубиха тотално битката. Дълго насажданата вражда и омраза изби в създаване на подчинени на ДС структури или превземането на властови позиции.
БКП загуби войната от ДС
Едиповият комплекс си каза думата. Бащата, който наказва и ограничава беше пометен от детето си.
Но нещата не са двоични. БКП се страхуваше и от армията. Затова набързо я сведе до безопасни размери и я лиши от определени системи. По принцип армията е единствената структура, която има всички административни институции, които има и държавата. Затова в даден момент армията може да закрие държавните административни институции и да започне да администрира държавата. Има и комуникации, и транспорт, и тил, и собствена полиция, и собствено стопанство, и дори собствена съдебна система. Това е двоякостта на армията, че в един момент може да изхвърли политическата, административната и съдебната системи и да управлява известно време напълно самостоятелно. Страхувайки се от военен преврат, БКП елиминира армията и позволи по този начин на ДС да направи един пълзящ преврат. Това нито Луканов, като високопоставен партиен чиновник, не успя да разбере и предвиди, нито идеологическият кон с капаци Лилов, още по-малко впиянченият Пешо Дамаджаната. И резултатът е налице. Тодор Бояджиев, генерал Гоцев, Цвятко Цветков и останалите ДС-бонзи си разделиха политическото, а до голяма степен и икономическо пространство. С две думи те управляваха страната до момента. Не, че ще могат още дълго да правят това. Те нямат такива ресурси. Но се надяват, че този момент, в който ще бъдат изхвърлени е все още далече.
Има и още един нюанс. ДС също е недолюбвана. От полицията. Полицията, която тогава се наричаше милиция, дълго време беше в подчинено положение на ДС, както ДС беше в подчинение на БКП. В един момент
милиционерите усетиха силата си на многобройна и силна бойна единица
и се появиха на сцената. Имаха силен и добре организиран криминален контингент и го вкараха в играта. Така се сдобиха с необходимите финанси, за да се включат в политиката. Докато БКП и ДС бяха финансово осигурени още преди преврата, полицията се нуждаеше от време. Сега се вижда, че полицейските структури укрепнаха финансово и си направиха собствена партия, която вече управлява. Именно това е причината за битката за мачкане на ДС по всички линии. Случаят с дипломатите, подчинението на ДАНС на МВР. Това е и причината за воят на Тодор Бояджиев, за изваждането на СРС-тата и протестите срещу Борисов. ДС губи битката и иска отсрочка, за да се съвземе. Битката между Гоце и Боце не е нищо друго освен опита на Борисов да превземе НРС и НСО. Гоце отлично разбира това и оказва лют отпор. На него това килимче му е необходимо и за собственото му политическо бъдеще. Той се е сраснал със службите и е техен назначен представител. Битката е за цялата власт. В този план ясно се очертава противоположността на линията на Яне Янев и Волен Сидеров. Единият е на подчинение на ДС-агент „Хлапето“, а другият като криминално проявен е при милиционерите. Обърнете особено внимание на този факт!
Всяка каста си има свой Маркс. Всяка каста има марксическия лозунг да се обединява. И докато пролетариите от цял свят не успяха да се обединят, то ченгетата и политиците го направиха много бързо. Всъщност, погледнато в исторически план те го бяха направили далеч преди раждането на Маркс. Политиците и аристокрацията – чрез браковете си и военните съюзи, се бяха превърнали в една затворена каста още в Средновековието. Сега като каста се определи и полицията. И ако някой иска да сравни Борисов с Путин няма да е точен. Те са антагонисти. Приличат си в целите, но в мисленето и начина на действие се различават. Така, както се различават ДС и милицията. В Русия управляват службите, а у нас-милицията
Накрая има и още един нюанс. У нас няма изградено гражданско общество. Има електорат и отделни независими интелектуалци. За зависимите няма да говоря, макар че те са огромното мнозинство. В момента, в който обществото се ситуира, ще стане най-силната власт и ще подчини всички останали в някаква степен. Тогава ще скъсаме с демократическия централизъм и ще създадем демократически децентрализъм или с други думи демакрация..
А дотогава ще ядем корички и ще си мажем задниците с вазелин.
Photo: Bluebird
