Loading...
Еднакво справедлива ли е наказателната ни система за „простосмъртните” хора и за тези така известни на цяла България „големци”, които имат власт и пари? За вторите се прави и невъзможното, за да им се дават нищожни присъди и да се закриват дела поради „липса” на доказателства.Това е горчивата истина в България – за един може и „по перваза”, за други – затвор. Ще ви припомня една от големите, нелепи трагедии, която много бързо забравихме и пратихме в архива на „будното” си „гражданско съзнание”. Но от фарса на последвалата я съдебна сага мен лично ме боли. А дали слугите на не само сляпата, а и глуха българска Темида , както и изредилите се оттогава серия нашенски управници, спят спокойно – не знам. С риска да им бъда досаден:
На 21.12.2001 г. вечерта – Седем момичета и момчета са задушени и смазани в столичната дискотека „Индиго”, а 13 са пострадали тежко. Арестуван е управителят на клуб „Индиго“ Ангел Николов.
След три дни в ареста на Ангел Николов се налага мярка за неотклонение „парична гаранция”, която е на стойност, забележете – 500 лева! Това е човекът, който е отговарял за сигурността в заведението, както и пред него.Във въпросната снежна вечер нито пред дискотеката е било изчистено, нито по стълбите към нея. Не е имало и някакъв пясък по леда .За какво безумие говорим на дежурния съдия от Софийския градски съд /СГС/ решил -„ДАЙ 500 лева и чиста работа“. Минават около шест месеца, има обвинени, но няма дело, няма и осъдени.
На 05.06.2002 г.Софийски градски съд не дава ход на процеса срещу обвиняемите – тогавашният главен архитект на София Стоян Янев, наемателят на заведението и собственик на небезизвестния столичен клуб „Ялта” Красимир Илиев, споменатият вече управител на „Индиго” Ангел Николов, охранителите на дискотеката Анри Силаги и Георги Василев, и шефът на закрития Комитет за младежта и спорта Цвятко Барчовски, отдал под наем спортния обект за дискотека на предприемчивите бизнесмени от „Ялта” – Красимир Илиев и компания. Процесът, придобил гражданственост като делото “Индиго”, е насрочен за средата на юли. До тук добре – макар и шест месеца след трагичното събитие имаме все пак някакво развитие по случая. Но идва въпросната насрочена дата за нещо по съществено – 18.06.2002 г., когато СГС обаче решава, че трябва да прекрати съдебното производство и връща материалите по делото в прокуратурата, заради „допуснати” грешки. Съдия тогава е Бисер Траянов. А среди тия „грешки” се оказва и първоначалното включване в групата на обвиняемите на Боби Михайлов, в качеството му на зам. председател на тогавашната ДАМС – Държавната агенция за младежта и спорта, наследила оглавявания от Барчовски спортен младежки комитет. Прокуратурата услужливо и с „разбиране” изважда от обвинителния списък Боби Михайлов. Родителите на седемте загинали деца подават жалба във Висшия съдебен съвет срещу това прокурорско постановление. Всуе – глас в пустиня. След още нелепи„грешки” от сорта на тая с Боби и цялото размотаване около делото, започва пълната гавра с родителите на тези деца. На 20.12.2002 г.състав на САС потвърждава решението на Софийския градски съд, с което е прекратено съдебното производство по делото „Индиго“, поради „допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебнато производство” и го връща за доразследване на Софийска градска прокуратура. Родителите на загиналите деца отново подават протест искат дело срещу управата на заведението!
На 11.04.2003 г. Върховният касационен съд отхвърля протеста на прокуратурата, която настоява да се насрочи съдебен процес срещу 6-те обвиняеми – бившия шеф на Комитета за младежта и спорта Цвятко Барчовски, главния архитект на София Стоян Янев, управителя на „Индиго“ Ангел Николов,арендатора Красимир Илиев и двама бодигардове. Така е сложен край на 9-месечните спорове дали по случая има пропуски или не. На 07.05.2003 г. Софийската градска прокуратура внася отново в Софийски градски съд следственото дело за трагедията пред дискотека „Индиго“ с обвинителен акт, съобразен с решението на Върховния касационен съд от 10 април 2003 година.
На 05.06.2003 г. Софийски градски съд отлага за 16 юли делото за инцидента пред дискотеката. Към четирима от обвиняемите – Красимир Илиев, Ангел Николов, Анри Силаги и Георги Василев – са предявени искове от по 50 хил. лева за всеки от родителите на седемте загинали деца. Стоян Янев
и Цвятко Брачовски са обвинени за престъпления по служба. На 09.06.2003 г. се случва това, което се случва в тази държава от 20 години насам – Софийският градски съд отново не дава ход на делото „Индиго“, тъй като не се явява адвокатът на единия от подсъдимите – Цвятко Барчовски. Подобни тъпи и безпардонни номера за „шиканиране”, смачкване на дела и съдебни процеси ги няма в нито една „бяла” държава по света! Но в конкретния нашенски случай циркът не свършва дотук, няма свян няма милост за паметта на децата. Важното е отговорните за нелепата им гибел да спасят кожите! И успешно го правят.
На 07.11.2003 г.състав на Софийски градски съд прекратява част от обвиненията срещу четирима от подсъдимите по делото „Индиго“. Отпадат обвиненията по чл. 133 за причиняване на средни телесни повреди на 12 деца, пострадали при инцидента.
На 10.11.2003 г. състав на Софийския градски съд с председател Бисер Троянов отлага за 9 февруари 2004 година делото за инцидента в дискотеката. После идва нова поредица от отлагания поради факта, че за някои се очертава затвор, за други не. Мила родна картинка, която сме свикнали да гледаме и продължаваме да гледаме в МАЙКА БЪЛГАРИЯ.
На 10.05.2004 г. делото за седемте загинали деца пред дискотека „Индиго“ е отложено за октомври. Причината е, че до тогава Върховният касационен съд трябва да се произнесе дали пострадалата при инцидента Александра Димитрова може да бъде допусната до делото като частен обвинител.
На 23.09.2004 г., след три години бавене, отхвърляне, приемане се случва нещо интересно.
Злополучният съдия на цялата тая галимация Бисер Троянов си прави самоотвод. Назначен е нов съдия-докладчик – Надежда Трифонова. А Софийски градски съд връща за втори път делото „Индиго” на прокуратурата. Тоест магистратската рокада не оправя батака – и съдия Троянов, и съдия Трифонова визират едни и същи процесуални нарушения. Става дума за липса на точно формулирано нормативно установено задължение за действие, което четиримата обвиняеми не са изпълнили и което да е станало причина за настъпване на трагедията в дискотеката!? Смешна юридическа, законодателна и квато се сетите още бюрократична сухоежбина, но…върху детски гробове.
На 25.11.2004 делото за инцидента в дискотека „Индиго“ е насрочено за 10 март 2005 година по разпореждане на новият съдия-докладчик по делото Надежда Трифонова. Разпореждането е издадено, въпреки че два съдебни състава на СГС са констатирали съществени процесуални нарушения в обвинителния акт. Съдия Трифонова се мотивира, че поредно връщане на делото ще се приравни към отказ от правосъдие, какъвто съдът не трябва да допуска.
На 10.03.2005 г обаче Софийски градски съд пак отлага делото за трагедията, насрочвайки го за 9-10 юни заради неявяването на обвиняемия охранител Георги Василев. В залата не се явява и защитата на Цвятко Барчовски. Все пак се появява и една малка добра новина – съдът оставя без уважение искането на архитект Стоян Янев да бъде вдигната забраната му за напускане на страната.
На 09.06.2005 г. Софийския градски съд отново отлага за – 1 и 2 декември, делото заради неявяването на защитника на Цвятко Барчовски – адвокат Копринкова.
На 01.12.2005 г. Софийският градски съд пък отлага за 7 и 8 февруари 2006 г. делото за инцидента в дискотека „Индиго“ поради неявяване на друг от обвиняемите – охранителят Анри Силаги. До тук делото „Индиго“ е отлагано и отлагано ен пъти. Родителите на премачканите като животни в скотобойна деца, отишли в навечерието на Бъдни вечер на детска дискотека, не са получили никаква надежда за възмездие.Как един родител да заспива вечер и да знае, че детето му не е сред живите и СОБСТВЕНАТА МУ ДЪРЖАВА ,ако мога да я нарека така, се подиграва и се гаври с смъртта на невинни БЪЛГАРСКИ граждани?
На 06.03.2006 г.същата история като по-горе описаната се повтаря. Софийският градски съд отказва да върне за доразследване делото за инцидента в дискотека „Индиго“, защитата на обвиняемите отново атакува решението. В мотивите си за отказ да върне делото СГС пише, че има допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство, но тъй като до момента два съдебни състава са отказали да върнат делото, и този ще постъпи по същия начин?!
На 07.03.2006 г. СГС връща за трети път на прокуратурата делото за инцидента в дискотека „Индиго“.
В мотивите си съдът посочва, че връща делото на прокуратурата от стадия на приключване на предварителното производство. Защото – забележете, не са изпълнени заданията на Върховния касационен съд от април 2003 година, а в обвинителния акт трябва да фигурира описание на престъпните действия!
А съдия по това заседания от март 2006 г. е не кой да е , а бившият правосъден министър от кабинета „Сакскобургготски” – Антон Станков. Прокурорите Христо Граматиков и Светлана Горанова депозират молби за отвод по делото. Тогавашният градския прокурор и сегашен шеф на националното следствие Бойко Найденов обаче не уважава молбите за отвод на прокурорите по делото, защото нямал основания за това.
На 29.03.2006 г. Софийска градска прокуратура внася в съда нов обвинителен акт, който конкретизира вината на всеки от шестимата обвиняеми за трагедията в „Индиго“.
На 07.07.2006 г. състав на Софийския градски съд с председател Антон Станков дава ход на делото за инцидента в “Индиго”. То се гледа при така нареченото „съкратено съдебно производство”, по силата на приетия междувременно нов Наказателно-процесуален кодекс. Поради изтекла давност четирима от обвиняемите по делото – двамата охранители, управителят на дискотеката и ръководителят на младежки клуб “Ялта” – няма да бъдат съдени за причинена телесна повреда по непредпазливост. Остават обаче по-тежките обвинения за причинена смърт по непредпазливост.
На 20.10.2006 г. Софийският градски съд пак дава ход на делото „Индиго“. Обвиняеми са Анри Силаги, Красимир Илиев, Ангел Николов, Георги Василев,
Цвятко Барчовски и Стоян Янев. Строително-техническа експертиза, приета по делото, показва, че стълбите към дискотеката са били неправилно проектирани.
Друга приета експертиза установява строително преустройство,
защото ледената пързалка е превърната в дискотека. Сменена е и покривната й конструкция.
На 17.11.2006 г. Софийският градски съд отсъжда, че само двама от всичките шестима подсъдими са виновни за инцидента в дискотеката „Индиго” , станал на злокобния 21 декември 2001 година. Това са управителят на дискотеката „Индиго“ Ангел Николов и бившият председател на Комитета за младежта,
физическото възпитание и спорта Цвятко Барчовски. Ангел Николов е осъден на глоба от 3000 лева. Той ще трябва да плати и граждански иск в размер на 30 000 лева. Барчовски пък е осъден на 3 месеца условно лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок, както и с глоба от 1500 лв.
Останалите четирима – главният архитект на София от януари 1996 до 10 ноември 2005 г. Стоян Янев, собственикът на младежката кооперация „Ялта“ Красимир Илиев и бодигардовете Анри Силаги и Георги Василев бяха признати за невинни. Присъдата може да бъде обжалвана пред софийския
апелативен съд в 15 дневен срок.
На 05.06.2007 г. Антон Станков депозира мотивите за присъдата по делото „Индиго“, след което подава оставка като съдия, тъй като е избран за член на Политическия съвет на НДСВ. Мотивите са предадени седем месеца след произнасяне на присъдите.
На 20.12.2007 г. В Софийския апелативен съд са изпратени материалите по делото „Индиго“ за разглеждане на втора инстанция – повече от година след произнасянето на Софийски градски съд.
30.01.2008 г. – Софийски апелативен съд отменя оправдателната присъда на първа инстанция на Анри Силаги и Георги Василев и ги признава за виновни. Съдът ги осъжда на административно наказание глоба в размер на 800 лева за всеки един.
САС потвърждава присъдата на Цвятко Барчовски и намалява присъдата на Ангел Николов –
от предишна глоба 3000 лева на 1000 лева. Николов, Силаги и Василев солидарно трябва да платят 50 хил. лева на семействата на загиналите деца.
Оправдателна присъди получават Стоян Янев и Красимир Илиев.
Решението на съда може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок пред Върховен касационен съд само в частта му за подсъдимия Цвятко Барчовски.
Това представлява нашата съдебна система и в момента. След 8 години отлагане, отхвърляне на делото накрая отново виждаме на какво са способни хората с власт и пари в България.Какво остава за редовия Български гражданин, търсещ справедливостта за своята загуба, която в този случай са БЪЛГАРСКИ ДЕЦА. Не са един или два примерите за подобни противни действия на Българската съдебна система, но големите виновници за големите български трагедии на прехода – не само за такива като в „Индиго”, във влака „Кардам – София”, а и за банковите фалити, за аферистката приватизация, за показните убийства на ключови фигури, за днешните „контрабандно-октоподски” скандали – тия виновници винаги намират начин да се измъкнат. Още по-лошото е, че най-често изобщо остават анонимни. А аз мисля, че наказания заслужават, но изобщо вече не вярвам, че нашата Темида, барабар с уж оказващите й „поддържаща” роля всевъзможни спец. Служби и доморасли ФБР-ета и ЦРУ-та, ще въздаде наистина всекиму заслуженото. Ама то има кой….
