Loading...
Гледахме онази вечер в новините, че работодатели, които закъснеят със списъците за отпуските на служителите ще бъдат глобявани. Тутакси се сетих, че моят работодател е мноого праволинеен и законосъобразен, особено когато има опасност да отнесе някоя глоба, и като нищо днес ще ми се наложи да си решавам отпуската.
Така и се случи – преди има няма час на нарочно събрание ни бе наредено да си кажем – кога, къде и колко.
Шах и мат!
Да речем, че лятото съм го изпланувала още от миналото лято, да речем че вече съм ангажирала, резервирала, ентусиазирала и прочие зирала – място и дати… Да речем, но не съм. Честно казано-всичко ми е плюс минус и евентуално, може би. Но – да речем…
Но като разбрах, че трябва да разпределя всеки един ден от мизерната си отпуска чак до края на годината – е те тогава те се възмутих.
Откъде да знам аз днес, на 29 март, дали на 12 септември в 13часа и 23 минути примерно няма да ми дойде до гуша от стрес и ежедневие и да пожелая да забегна на… Малдивите… примерно.
Или пък на 17 ноември, в някой мрачен влажен ден, да се събудя с желанието немедлено да посетя Австралия… примерно.
Или пък да си открадна ден, в който цял ден да се въргалям под одеалото с… книга в ръка… примерно.
Непланирано. Примерно.
Не можело. Не били законосъобразни непланираните неща. Не било примерно. Всичко трябва да се планира, систематизира, анализира, оторизира, актуализира, прецезира, планира (това вече май го казах). Примерно.
А какво стана с импулсите, драги ми законотворци? Къде затворихте свободния ми дух? Защо го подредихте в календара? (плача, тропайки с крак).
Защо не можа да си оставя някакви си там мизерни пет дена, ей така – за самочувствие и самоувереност? Уай, Пуркоа?
Подредих ги, нагласих ги и обеднях откъм дни, изведнъж свободата ми лъсна в някакви дати от – до, на някакъв лист, в някакъв график. Все едно в един момент се оказах без отпуска.
Сега очаквам, когато си получа заплата да ми изискат законосъобразен списък на нещата, за които ще я похарча – по дни, часове, левчета, стотинки, килограми, киловати, килотони, килоглупости. И после ще ме попитат – а ти плати ли си парното???? Примерно.
