ЗА БОЖЕСТВАТА И БОГОПОКЛОННИЦИТЕ

Случилото се на площад „Бански” в центъра на София на 20.05.2011 год. е само повод, а не причина, да събера на едно място казано и написано от мен тук и там, както и да изложа, без претенции на всеобхватност, това, което мисля от дълго време насам и което ще продължава да занимава ума ми и за в бъдеще. Надявам се тази проблематика да занимава и други умове – но не конюнктурно, а в дълбочина, и преди всичко – в интерес на доброто за България.

Накратко за случилото се на 20.05.2011 год., защото събитията повече или по-малко са осветени – повече или по-малко тенденциозно и в много редки случаи – обективно.

Случи се сблъсък на две провокации, това е! И всяка от страните се постара да извлече максимална изгода за себе си.

Едната провокация беше от страна на войнстващия ислям и неговите „войни на алаха”. Едва ли някой може да бъде убеден, че пред джамията срещу Софийските централни хали всички бяха кротки, скромни, отрудени, ограбвани хора – българи, изповядващи исляма. Там беше и религиозният фанатизъм!

Нека за пореден път, преди да продължа, да поясня това горното „българи, изповядващи исляма”. Не защото не е известно, а защото някои упорито се опитват не само да не се съобразяват с фактите, обстоятелствата и доказателствата, но и да ги извращават в своя полза и да черпят дивиденти от незнанието на други.

По Коституция Република България е еднонационална държава. Значи – всеки опит да се говори за „малцинства” е провокация към българското национално самосъзнание. Защото според легалната дефиниция „малцинство” е коренното население на една страна, завладяна от друга страна. В случая владеенето е първенстващия фактор, а не толкова количественото съотношение на „завоеватели” и „завладяни”. Но в съзнанието обикновено изпъква второто – малочислеността, което, повтарям, не е маловажно, но е второстепенно, преподчинено на фактора „завоевателство”. Та в тази връзка в България няма „завладяни” маси хора от друга, „външна сила”.

Да, в България има различни етно-религиозно-културни общества – с повече или по-малък числен състав. Но те не са малцинства – това за пореден път трябва да се подчертае! Това се отнася за арменската, еврейската, румънската и други общности. Това се отнася и за оная общност, която произлиза било от наследници на турци от времето на турското робство, било от наследници на българи, потурчени по онова време. В народното съзнание и в говоримия език – за простота на изразяване, за тази последната общност се използва неправилното понятие „турци”. Ясно е, че в България турци – особено пък като малцинство – няма. За тази общност най-правилното, макар и малко тежко звучащо понятие, е „българи от турски етнически произход” или „български турци”. За краткост по-нататък ще използваме второто понятие.

Известно е, че по-голяма част от българските турци – и гравитиращите към тях общности от цигански произход, изповядват исляма, макар да има и изключения. В това няма нищо лошо! Всеки гражданин на Република България има правото да избира своето вероизповедание свободно (или да го „унаследява” от родителите си). Това право е гарантирано от Конституцията на Република България. Но дебело трябва да се подчертае – това е индивидуално човешко право – най-малкото защото религията е дълбоко интимна вътрешна същност на човека.

И тук идваме до възнесените до небето крясъци за „колективните права на малцинството”. За „малцинството” се разбрахме – няма такова в България. Няма – и не може и да има – и „колективни права”. Повтарям – няма валиден легален акт на Международното законодателство и в което и да е национално законодателство, в който да се дефинира понятието „колективно право”. Правото, както и вината, могат да бъдат и са единствено индивидуални! (И аз съм най-големият противник на изрази от типа ”Циганите са виновни за …”. Не, циганите не се виновни като цяло, може да бъде виновен Асан или който и да е бил друг, ако вината му бъде доказана и той бъде осъден с влязла в сила присъда! Както и, разбира се, аз съм най-големият противник условно цитираният Асен да се крие зад някакви измислени „колективни права”, видите ли – само и само защото бил от „малцинството”. И това е една от големите спекулации на някои, наричащи се „правозащитни” организации!)

Нека само за пълнота да бъдем максимално коректни, говорейки за Международното законодателство и „колективните права”. В действителност имаше един такъв Международен акт, наречен „Вашингтонски договор”, който вменяше права на судетските немци. И от там тръгна Втората световна война. „Вашингтонският договор” е отдавна суспендиран и никога повече той няма да бъде есхумиран и никога подобни нему няма да бъдат извикани на живот – нали никой повече не иска нов международен военен пожар!?

Но нека продължим от там, където стана дума, че на 20.05.2011 год. пред джамията срещу Софийските централни хали се бяха събрали не само ония кротки, скромни, отрудени, ограбвани хора – български турци, изповядващи исляма, а че там имаше и религиозни фанатици, проглушили ушите ни не от сега с претенциите си за „малцинствени колективни религиозни права”. За пореден път да повторя – никой не пречи на мюсулманите да извършват своите религиозни обреди съобразно законовите и морални норми, защото всички трябва да сме толерантни към човешкото право на всяка индивидуалност да изповядва своята религия. Но и в никакъв случай тази толерантност не бива да се бърка с криворазбраната „толерантност” към всеки, който иска да върши каквото си иска против закона и морала, особено когато нарушава правата на други хора! И особено – с криворазбраната „толерантност” към върхушката, спекулираща с религиозните чувства на тъкмо тия български турци – кротки, скромни, отрудени, ограбвани чрез собствения им труд – непроизводителен и ниско платен. Жалко, че някои от тези хора, в стремежа да подобрят положението си, се поддават на инсинуации и манипулации, които ги водят до избирателните урни, често пъти под строй, за да пуснат гласа си за партия, която считат за „своя”! Вместо да използват индивидуалното си човешко право да участват в политическия живот като избиращи или избирани от която и да е друга партия, застанала зад интересите им и осъществяваща политическото им представителство! (Вярно, има и изключения – но това са предимно случаи на „коалиционен” партньор или от някаква „гражданска квота” и по правило това са хора със степен на грамотност над средната за общата маса.)

Има ли нужда от примери? Едва ли, защото всеки от нас е бил свидетел на безброй такива примери. Но нека все пак да припомним:

Седят като бейове по дължина от двете страни на градския автобус двама турскоговорящи. Разговарят си на „майчин” език. Високо, провокативно! И не че не съзнават, че по този начин нарушават правата на всеки от останалите пътници, а просто искат да демонстрират „правата и свободите” си! Или пък – спрял някакъв мощен автомобил и надул автомобилната си радиоуредба на максимална мощност – бичи ли, бичи маанета, шофьор и пасажери кършат кьочек без да им пука – това нарушение ли е или не дори на интонационно-звуковата обстановка, особено ако е през малките часове на нощта.

Ще кажете – това са битови примери, частно явление, епизодично разпространено и ненанасящо сериозни обществени вреди. Този, който каже това, не е прав! Защото се почва от малкото, от незначителното – за да се разрастне в лавинообразна експанзия. Така стигаме и до обредите в и извън джамията срещу Софийските централни хали.

И всеки може да си представи какво се случва, ако някой се осмели да направи и най-скромна забележка на самозабравилите се! Веднага следва скандал, който, ако не завършва с бой, най-малкото завършва със заплахата, че, видите ли, и тук ще стане като в Косово и Босна и че е заплашен етническия мир (?!) Дали разбират смисъла на думите си тия самозабравили се? Да или не – няма значение! По-важното е, че тези думи са им внушени от определени високопарни политици, които също често ги използват – дори и от трибуната на Парламента! Колко пъти сме ги слушали: … „малцинството”, „вероизповеданието” няма да търпи и ще реагира .. и т.н. и т.н. (?!). И никой не си задава въпроса: Ами кой, бе, ефенди, теб те е упълномощил да говориш от името на „малцинството”, „вероизповеданието”? Нали религията е автономна и отделно от държавата? А ако си въобразяваш, ефенди, че говориш от името на „малцинството”, то значи, че партията ти е етническа?! А ако партията ти е на верска или етническа основа, то тя трябва да е извън закона?! Това е простото тройно правило в политиката! Ама всеки го разбира съобразно интереса си, а ония, които трябва да го разбират правилно – нехаят! Защо? Защото трябва да се поддържа митът за „гаранта на етническия мир” в България (?!) Всъщност – да се крепи статуквото на „проклятието на България”!

Нали всички сме свидетели и участници в събитията от дълги години, когато воят на високоватовите озвучителни устройства оглася централната част на София, където, между впрочем, са разположени повечето държавни и правителствени институции? Нали молитвите към Алах, произнасяни от минарето на джамията, със съмнения, че достигат до него, достигат до всички нас, включително и до държавните и правителствените ръководители?

Казват: Призоваването на богомолците за молитва е осветено от Корана! Възможно е да е така, не съм го чел. Предлагам, обаче, на някой, по-трудолюбов от мен, да го прочете и да намери текста, където е записано, че призоваването за молитва трябва да се извъършва чрез високоватовите говорители! Пък нека тоя трудолюбив човечец да се опита да намери и текст – дали това призоваване към молитвения обред не може да се осъществи, например, чрез смс или друга мобилна комуникация! Това, разбира се, е шега! Но пък нали е също така ясно, че няма богомолец, който да не знае кога и къде е поредната молитва, та няма нужда изрично да бъде викан гръмогласно! Но, нали, „правата и свободите” трябва да бъдат натрапвани до втръсване и по всякакъв, възможно най-арогантен, начин! И нали все пак е ясно, че това не може да не предизвика ответна реакция! С риск тая реакция да бъде обявена като „липса на толерантност”!

Ще отбележа отново известните факти, че софиянци отдавна реагират на натрапените им богомолски „мероприятия”. Даже по времето на кметуването на сегашния премиер Бойко Борисов последният беше обещал да приложи правомощията си за намаляване воя на високоговорителите. Правомощията му явно бяха стигнали до там да помоли мюфтийството (забележете – да „помоли”, а не да издаде необходимата заповед!). И получи отговор на молбата си – в смисъл „А защо не се намали звука от камбаните на Патриаршеския храм-паметник „Св. Александар Невски?” Нечувана наглост! Отмината с високомерно мълчание! Сякаш че според Конституцията православната вяра не е официалната религия в България? Сякаш, че православието не е стожер на българщината? (Друг е въпросът доколко ефективно Българската православна църква се ползва от Конституционните си права в интерес на своя православен народ?). Ама иначе по повод и без повод български политици и държавници не пропускат да застанат пред обиктиви и камери със свещ в ръка!

И да завърша коментара си по повод случилото се на площад „Бански” в центъра на София на 20.05.2011 год. с отношение към ответната реакция, също класифицирана от мен в началото като провокация. Не мога да имам положително отношение! Просто аз, като демократ, не съм привърженик на войнствуващата митингова кресливост, маскирана като „риторика” и на „юмручното право” като „аргумент”, проявени в случая от представители на една политическа партия. Явно предизборният период слага отпечатък върху действията на партии и лидери и всеки гледа да откъсне в своя полза по-голям залък от конкретната политическа обстановка. Гледах и слушах изказването от Парламентарната трибуна на лидера на тая партия, искането му за оставка на вътрешния министър и заплахата партията му да се озове в лоното на опозицията. Народът в тоя случай казва: „Плашиш гаргите!”. Без да конкретизирам кой е плашилото и кои са гаргите!

Нека сега да дам личен пример за написаното в началото, че случилото се на 20.05.2011 год. не трябва да се разглежда конюнктурно, а да бъде само повод за вникване в дълбочина на проблемите и явленията преди всичко в името на интересите и доброто на България.

Няма никакво съмнение, че има сили вън и вътре в България, които се стремят да използват религиозните чувства на българските мюсулмани. Експлоатацията на исляма за теснопартийни или великодържавнически цели минава по линията „всички мюсулмани са турци”. Какво по-голямо доказателство от отговора на един човечец в едно ТV-интервю: „ … ние, мюсулманите, вие – българите ….(?!). И сигурно такива като тоя са мнозина – хем пропити от антибългарска пропаганда, хем не пропускащи да се позоват, че са български граждани, когато става въпрос за права. А за задължения? Не съм чул някой досега да се е изказал по тоя въпрос – с изключение на „правото” и „задължението” им да гласуват за една определена партия. Дори и, когато тая партия не направи нищо за ограмотяването на своя електорат, въпреки доскорошното си многогодишно присъствие във властта. И – явно – няма нужда! Достатъчно е при интегралната бюлетина с клечка да се определи мястото на „правилния” кандидат?! Срещу обещанието тютюнът да бъде изкупен напълно – включително и некачествения. А пък след избори – кой ти помни кой какво е обещавал! Или пък кокетирането с „народните маси” – кой раздавал „баницата” – естествено, техният, „главният” човек, в когото е и „ножа” и „баницата”. Нека споменем и безспорния факт, че в обширни райони на България за работници се предпочитат турскоговорящи, а етнически българи получават многократно по-ниско заплащане за една и съща работа дори и при по-висока квалификация.

За съжаление процесът на ислямската експанзия е многостранен: Тя прониква в България през южната ни граница и откъм Европа, но и излиза от България към Европа и света. Трагични, неоспорими реалности!

Всеизвестни са фактите за доста фирми в България, съсобственост или с представителство на бизнесмени от южната ни съседка, включително и фирми с Европейски адрес на управление. Тези фирми печелят конкурси (я има, я няма конкурс?), получават договори у нас и така източват парите на европейския данъкоплатец, без официално членство в Европейския съюз. Да си припомним и чуждестранното вмешателство при наскорошното шествие на имами, събрани отвсякъде, протестиращи против решението на легитимен български съд за отказа да утвърди „техния” главен мюфтия. И изказването на последния, че това решение имало не задължителен, а само „информативен” характер! А когато с друго съдебно решение тоя същият беше утвърден – е, тогава от българския съд по-хубав няма! Както се казва: „Интереса клати феса!”.

Естествено, както през България като през разграден двор, така и по други канали, ислямската експанзия прониква и завладява Европа, та и с претенцията за „световен неоосмански халифат” – и в останалите континенти. Формулировката е пак същата – „всички мюсулмани са турци” – а формите са най-различни – икономически, културни, политически. Стигна се дори до завладяване на световните стадиони, по които шестват Йозил, Ибрахимович, Афелай, Караоглу и още, и още … все ценни футболисти. Ама те били немци, били шведи, били холандци и още, и още … Но питам: Тия културни, израснали в европейска среда, високоценени и високоплатени хора, ако, недай Боже, възникне конфликт на цивилизациите – на чия страна ще застанат? Дали на страната, в която са се родили, или в тях ще закипи кръвта на прадедите им и ще се вдигнат на „свещен джихат”? Не ми се ще повече да експлоатирам „теорията за конфликт на цивилизациите”, още повече, че авторът й се отказа приживе от нея. Но разрастването на броя на джамиите като ракови метастази залива Европа – Германия, Швеция .. и навсякъде, където не им е даден як отпор. Впрочем, както е ясно – така е и в България! Ето трагичната ирония – по какво се съизмерваме с Европа: по броя на джамиите! Пък не е ясно дали по тоя показател не сме и пред Европа – в процентно съотношение спрямо територия (все по-намаляваща поради нехайството на политиците) и спрямо население (все по-намаляващо, по който проблем демографската наука няма необходимата смелост да се произнесе!)

Интересите на България налагат противопоставяне на експанзията на религиозния фанатизъм не само в рамките на териториалните ни граници и държавния суверенитет, но и към Европа. Най-малкото – защото ние сме външна граница на Европейския съюз и всеки трафик на опасни материални и нематериални обекти е опасен не само за България, но и за Епропа. Но най-опасен е износът на ислямски фанатизъм, особено в неговата най-уродлива, античовечна форма – ислямския фундаментализъм. Опитът да бъде завладян светът под знамето на исляма нито е нов, нито ще свърши скоро. Въпросът е да му бъде противопоставена колективната воля на Европейската солидарност, така, както някога това се случи пред стените на Виена!

Дали не „пресолвам супата”? Нека си припомним тиражирано в информационните средства изказване, направено още през 1998 година:

“Джамиите са нашите казарми, куполите им са нашите каски, минаретата са нашите байонети, вярващите са нашите войници.”

Звучи страшно, звучи кошмарно! Независимо от това кой е казал тия думи! И още по- страшно, и още по-кошмарно звучи, когато тия думи са произнесени от идеолога на „неоосманизма”, съсредоточил сега в ръцете си огромни човешки, властови, политически, икономически и идеологически ресурси!

Пък нека да ми казват, че „преводът бил неправилен, мисълта била неправилно разбрана” и т.н и т.н. Хайде де! Ние да не би да ядем доматите с колците?

И си направете сами сметка прав ли съм, като говорех в началото за нашенските „войни на Алаха” – от площад „Бански” в центъра на София на 20.05.2011 год., – и толкова други пъти, и на толкова други места? И дали нашенските джамии – пръснати в цяла България, дори и там, където няма мюсулмани, не са някои от същите тия казарми? Дали минарето на софийската джамия не може да бъде само източник на високоватов вой на тонколоните, а навярно е и едно от тези същите байонети? И дали каските, щитовете и защитните жилетки на властта защитават българщината или са куполи на безотговорността към българското национално самосъзнание, към съдбата на България?

А иначе – нека всеки има своя Бог, както и да се нарича Той, съобразно индивидуалното си предпочитание към съответната религия. И нека всеки се моли на своя Бог със смирение, каквото проповядва всека религия! И нека всеки Бог, както и да се нарича Той, бди над своите чада и нека Той да поощрява разумните и да наказва неразумните от тях за греховете им!

Нека всеки има своята молитва към своя Бог!

Аз ви предлагам една, която ще ни обедини! Независимо че може и да сме различни по етнически произход и вероизповедание, но нали всички сме граждани на България – и това е главното, което ни обединява!

Чуйте „Молитвата на Франсоа Вийон” в изпълнение на неповторимия бард-демократ Булат Окуджава!

„Докато Земята все още се върти,

докато все още стига време и огън,

Боже, дай на всеки по мъничко

и не забравяй и за мен!”

Photo: Изгубената България