Всеки има право да живее и работи, където си избере гласи по смисъл текстът на една прословута декларация, подписана и от Живковци, Брежневци и какви ли не още… Широкото разтваряне на вратата към съвременното номадство започна отдавна. Лошото е, че при нас не може да стартира никаква загриженост за нормалността на държавата ни и за търсене на отговорност от престъпници, облечени с власт, пред които и някои донове на мафията бледнеят.
Нямам намерение да поучавам никого, опазил ме Господ, но Алеко Константинов не случайно е избрал имена като Гочоолу и Дочоолу. Да ви звучат като български? Те много прилягат и на огромната част от българските политици от 1978 г. та до днес, макар и с по-разнообразни окончания.
Или пък белгийската мантия на Бай Ганьо да го е направила европеец?
Проблемът си е в нас, а не извън нас. Дали заради онези прословути 500 години, дали за едни други десет пъти по-малко от преждецитираните…
Просто съвременният българин е нещо като модерен вариант на някогашните юруци, нахълтали в земите ни след падането под османска власт на Второто българско царство. Сякаш държавата не е негова, сякаш дедите му не са я бранили и отстоявали на живот и смърт и делата им са само някакво историческо възпоменание. Ами докато не я почувстваме като своя държава, в която да наложим съответния ред, ще си мечтаем да добруваме из чужбина. Ако ли пък нищо не зависи от нас, политиците излизат прави.