Спасително бягство?

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Гочоолу и ДочоолуВсеки има право да живее и работи, където си избере гласи по смисъл текстът на една прословута декларация, подписана и от Живковци, Брежневци и какви ли не още… Широкото разтваряне на вратата към съвременното номадство започна отдавна. Лошото е, че при нас не може да стартира никаква загриженост за нормалността на държавата ни и за търсене на отговорност от престъпници, облечени с власт, пред които и някои донове на мафията бледнеят.

Нямам намерение да поучавам никого, опазил ме Господ, но Алеко Константинов не случайно е избрал имена като Гочоолу и Дочоолу. Да ви звучат като български? Те много прилягат и на огромната част от българските политици от 1978 г. та до днес, макар и с по-разнообразни окончания.

Или пък белгийската мантия на Бай Ганьо да го е направила европеец?

Проблемът си е в нас, а не извън нас. Дали заради онези прословути 500 години, дали за едни други десет пъти по-малко от преждецитираните…

Просто съвременният българин е нещо като модерен вариант на някогашните юруци, нахълтали в земите ни след падането под османска власт на Второто българско царство. Сякаш държавата не е негова, сякаш дедите му не са я бранили и отстоявали на живот и смърт и делата им са само някакво историческо възпоменание. Ами докато не я почувстваме като своя държава, в която да наложим съответния ред, ще си мечтаем да добруваме из чужбина. Ако ли пък нищо не зависи от нас, политиците излизат прави.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.