Loading...
Много се колебах преди да напиша тези редове И то не от някакъв страх или притеснение от любителите на умни мисли и клакьорски изяви /вероятно платени, защото безплатен обяд няма/ по форумите, но щом като преживях 45 години с името Рачо Петров под диктатурата на пролетариата, то едва ли ще бъде оправдано да продължавам да мълча и безмълвно да гледам безочието на една каста, която няма партийна принадлежност, идеи и обществен ангажимент.
Лошото е, че моите сънародници, с много добри интелектуални възможности, но силно обезверени, загубили вяра и упование към всички и всичко, загубили децата и внуците си с надеждата, че поне те ще се освободят от беднотията – материална и духовна, не намират вече сили и надежда, че нещо ще се оправи. И вероятно са прави – ако нещата продължават така. Нека да видим къде сме и защо нашият живот върви по този коловоз, какви бяха тези „случайности“ по пътя на „промяната“ и от къде се появиха. Предварително трябва да направя уговорката, че в никакъв случай не става въпрос за световен заговор срещу 7, 5 милиона българи – „налични“ при рутенето на Берлинската стена. Защото от такъв не се оплаква нито Словакия, нито о-в Малта, нито о-в Кипър, нито бившите съветски републики Естония, Латвия и Литва.
Всички те заедно с нас членки на ЕС, не всички членове на НАТО, тъй като както ви е известно – роднини и съседи по граници не можеш да избираш! ! !
Да погледнем фактите от последните, вече 22 години и да се опитаме да анализираме случилото се и случващото се, като прогнозираме близкото бъдеще – нещо, което неотменно би било задължение на многобройните кандидати за местните и президентски избори, насрочени за утре – 23-ти октомври 2011 година. Тъй като, все пак , за да бъдеш избран, би трябвало да информираш избирателите си за това какво смяташ да правиш на желаното от теб място, ако въобще бъдеш избран. Нали не се кандидатираш за „Мис, или Мистър България“, където по всичко изглежда критериите са по високи от тези към кандидатите за президент на Р. Б. Те поне да бяха се запознали с Конституцията на страната, за да не изпадат в конфузни положения. Някой да е чул някакви идеи – извън ония „бля-бля“, на кандидат-президентите за Националната сигурност, за НСО, за Националната разузнавателна служба, за Въоръжените сили и за прочие „тънки“ работи? Кого обаче го „брига“ наистина за тия щекотливи въпроси? Въпреки че те са от първостепенна важност за държавата, а България дали е държава и кой я управлява – явно е друга „опера“. Не бързайте да се опитвате да отговорите на този въпрос, той съвсем не е лек! Да започнем по ред от недалечното минало:
Възродителен процес в края на 80-те години на миналия век, отвличаш вниманието от назряващи дълбоки промени, премахващ отговорността от редица действия на МВР и ДС, осигуряваш нови безотчетни средства за службите, мотивиращ създаването на жандармерията /бившите сини фуражки, закрити в началото на 60-години/.
Голямата екскурзия – хиляди нещастници, откъснати от дом и Родина, неприети в Турция
и изгонени от България. Аз не зная някой срещал ли се е с тези нещастници без да има користни цели. Кои са виновниците, кого защитава ДПС, къде са виновните ръководни лица от висшия ешелон на държавата, кои бяха предателите, доносниците, които спекулативно ползваха и ползват и днес износената вече в ЕС дума „малцинство“? И изведнъж изселниците стават особено важни и необходими за фарса наречен „Избори“. Дали нещо полезно им се е случило през изминалите години, благодарение на техните “избраници“ – могат само те да отговорят.
В България по редица причини /за които няма да се спирам тук/ нямаше „събития“ като тези в Унгария 1956г, . Чехословакия 1968г, Полша -Солидарност 1981г, ГДР -1953-а и1989 година. Но никой не се постара да покаже на българския народ начина и критериите, по които у нас, през януари същата сакрална 1989 година, бяха подбрани, от кого ли, участниците в прочутата закуска на френския президент Митеран в София. На поставения пък от мен аналогичен въпрос на Андрей Луканов за участниците в така наречената „Кръгла маса“, не последва никакъв отговор, а такъв вероятно не беше нужен, тъй като примерът с дълго дискутираната програма „Ран-Ът“ е повече от показателен. Срещу 20 менажери и икономисти от реалната икономика на САЩ, от българска страна в списването й фигурират кабинетни икономисти и полит-икономисти, без един работен месец в реалната икономика на тогавашната „НРБ“. Без елементарни познания за процесите в реалното производство, без представа за производствената структура, за суровините и материалите от Първо и Второ направление, за международните кооперации. Та нали и много от тези данни бяха секретни или за служебно ползване. Къде отидоха фондовете на предприятията /РТУ и СБКМ/, там където са и спестяванията на хората за жилища. ! ! Каква беше целта на приватизацията – къде ще се реализира пазарната икономика без пазари, на какви критерии следват да отговарят приватизаторите. Стана модерно да се охулват българските специалисти, доказали с труда си своята квалификация и способности, преодолявайки с специфичните за социализма трудности в т. ч. и със здравето си. В страната имаше прекрасни, даровити специалисти по електроника, по софтуер, машиностроене, химия и т. н.
Вместо да използват за бъдещето развитие на икономиката на страната достигнатото с неимоверни усилия ниво на развитие, кабинетните специалисти, станали политици и управленци в новата – след Десетоноемврийска ситуация, закърмени със идеите на социализъма в съветските университети, без ден реална практическа дейност, започнаха да развиват в страната капиталистическа пазарна икономика от средновековен тип. Учудва ли ви днес икономическото състояние на България -та нали всички избори са под лозунга: „Ние сме най-добрите, вие ни изберете, а пък ние ще ви разкажем играта“.
За изминалите вече 22 години на нито едни избори някоя политичиска сила не си позволи, на базата на обективен икономическо-политически анализ, да начертае и обоснове близката перспектива в обозримо бъдеще. Основният принцип е: Тези преди нас са лошите, но ние сме красивите и добрите и като дойдем на власт ще ви „оправим“. Това последното беше винаги успешно реализирано.
Какво очаквате да се случи на един народ, който е забравил в новата си Конституция , приета в навечерието на ХХ! век, да запише на какви образувателни критерии, на какъв ценз трябва да отговарят неговите избраници депутати , министри и президент. Какъв минимум трудов стаж и в каква област следва да имат нашите избраници, на които поверяваме своето бъдеще, бъдещето на нашите деца и внуци, бъдещето на държавата България. Надявам се, че на всички е ясно. А и резултатите до тук показват, че ако сменят тениската и спортния анцуг, маратонките, с костюм от Версаче, италиански мокасини и седнат във възможно най-големия и мощен джип,
няма да се увеличи височината на челото на новите ни „народни любимци“
Дори когато си обръснал косата до кожа и си запазил дебелите златни синджири. Става въпрос за професионална дейност, вземане на решения и поемане на отговорност, а не търсене на възможности за пълнене на собствените джобове.
Не е нормално министър-председателят на най-бедната страна /прилагателното съвсем не ме ласкае/ в ЕС да дава съвети на колегите си – всеки от които управлява държава, в която гражданите й получават в пъти по-големи заплати и пенсии, но имат щастието, или по-точно благоразумието да си изберат по-разумни и можещи управленци. Няма как да си обясните защо в Гърция, където видимо не „спят“, армията е с численост 110 хиляди. души, при дълг на държавата от 362 млрд. евро, а у нас 26 хиляди. души /като при Ньойския договор от 1920г. , след загубата на Първата. световна война/ и пет пъти по ниски заплати и пенсии. Представяте ли си -ЕС е изведнъж изненадан от дълга на Гърция, но преди всичко неприятно изненадан за собствените си банки, предоставили невъзвръщаеми кредити на Гърция за закупуването на френски военни корвети и немско оръжие, което пък е дало възможност фирмите в тези страни да платят на работниците си. Парадокс с фатални последици за Гърция, но и за съседите им.
Представете си американският посланик си позволява за седи до министър-председателя в Министерския съвет?!!! От ЕС идват в България представители на ЕНП начело с г-н Барозо, за да похвалят правителството, независимо , че не ни приемат в ШЕНГЕН, а за съжаление много от българските граждани не могат да отчетат този „успех“, потънали в грижи за съдържанието на боклукчийските кофи. В Гърция стачкуват, има много висока безработица, но българите с висше образование берат там маслини и портокали, а безработните гърци не идват да работят на българските магистрали?!! Съседите изглежда са се отказали и от сексуален живот, тъй като усилено купуват ромски деца от България. Ценоразписът за посредника е придобил гражданственост 25000 евро за мъжко, 18000 за женско, а за прекия изпълнител -500-1000лв. В Гърция ромите също не са малко, но изглежда модата си казва думата. На този фон услужливата българска журналистика съобщава за среща на наш кандидат-президент /може би в коридора/ с г-жа Меркел, а в немската преса се появява съвсем не ласкава статия /“Франкфуртер рундшау“/ за управлението и перспективите на страната ни от бившия зам. – посланик на ГФР у няс -Клаус Шрамайер. Германският политолог Хайнц Брам във интервю пред радио Дойче веле споделя съмненията си за същия кандидат-президент, че при успех му липсват основни политически , дипломатически и военни познания, необходими на Президента на страната“. Знам незабавната реакция на някои нашенци -“То пък сегашният да не би да знае“, т. е да запазим статуквото! Сигурен съм , че някои не знаят , че можем да кандидатстваме за „Гинес“ с министър на отбраната, който не е отбил дори редовната си военна служба. Тук изброяването може да продължи дълго, но при тази Конституция. . . . . . .
За съжаление през изминалите 22 години, проведените избори не стряскат толкова с липса на демократичност, колкото с изкривената си същност, с липсата на общественополезна цел, която да се подкрепя от болшинството и да го увлича с перспективата си. Аз самият казах на Величеството -министър-председател, че ако социализъмът не успя да откаже българския народ за 45 години от монархията, той успя да го направи за няколко месеца и това е реалността, за съжаление. Тук няма да помогне подмяната на чиповете, защото човекът не само не знае, но и не може.
А може ли някой сериозно да обоснове наличните партии в дясната страна на политическата сцена, тяхната целева програма, присъствието им в Европейската народна партия и ролите им в българския политически живот. Управляващата в страната партия ГЕРБ /Граждани за европейско развитие на България/, където не се знае дали гражданите или служителите на МВР са преобладаващото число на членовете на партията, е член на ЕНП. Член на ЕНП е и партията ДСБ /Депутати за съвременна България/, съгласно наименованието елитарна партия на депутати 5 броя в сегашното Народно събрание, които съгласно името на партията, след като България е член ЕС, са за европейската реализация на страната? ! ! Член на ЕНП е и СДС /Съюз на демократичните сили/, който би трябвало да включва в себе си горните две партии, но тогава нямаше да има трима лидери.
Да ама не – първата е управляваща, а останалите две от време на време са опозиция на управлението на ГЕРБ?!! Какво е това? Наш специалитет, който трябва да подвежда избирателя, може би защото никой на никого не търси сметка, а към тях се присъединява и крайната националистична формация -Атака.
На този фон 8 социалдемократически формации и 11 земеделски създават отлична база за политическата бъркотия у нас. Защо? Кому служи този политически качамак? Противоречията в БСП не са намалели, но когато става въпрос за властта единството е задължително, дори и с цената на поредната мимикрия. И така до края на света. Не- до края на България!
При така описаната действителност, изборите у нас са поредния парадокс за подържане на статуквото. Питам се, питам и вас – до кога?!! Не е ли време да вземем съдбата си в свои ръце – своята и на идващите поколения, преди да са напуснали България?!! Не е ли време да се забрави болезненият вождизъм, да се потърси обединение на силите, милеещи за бъдещето на страната, на нейните граждани?
