Loading...
Пресконференцията на Меглена Кунева не роди очакваната от мнозина анализатори новина, че останалата на трето място в битката за президентския пост тръгва към създаването на нова политическа формация. Тя заяви че ще продължи да бъде гласът на хората, каквото беше мотото и на нейната кампания. Мисля, че тя заложи на печелившата карта и на успеха в един по-дългосрочен план, защото създаването на партия в този момент и след натрупаната инерция би отблъснало хората. Неимоверно един подобен проект щеше да бъде сравняван с досегашните такива на Симеон и Борисов, ако не обявили се, то възприемани в началото като „месии” от голяма част от хората. Видяхме обаче, че нито единият, нито другият проект бяха успешни.
Вярно ГЕРБ държи властта в момента, но не след честно проведени избори, а след оказването на натиск, купуването на медии и опорочен вот. В навечерието на последните избори всички проучвания сочеха, че кандидатурата на Кунева постига най-голям ръст на доверието както сред онези недоволни от сегашното управление, така и сред хората недоволни от установеното статукво като цяло. Защото ако беше тръгнала по вече отъпканите пътища , щеше да признае че е неспособна да се бори с установеното статукво и да се скрие зад кукловоди подобно на царя и Борисов, които след като взеха властта си избраха своите сиви кардинали Стоян Ганев и Цветан Цветанов. Кунева обаче реши поне засега да разчита на силата на гражданското общество, а то както виждаме от случващото се в Европа и по света никак не е безгласна маса, а напротив, благодарение на социалните мрежи е способно във всеки един момент да се организира. Примерите за силата му като събитията в Египет, Тунис и другите страни, където паднаха политически режими управлявали в продължение на десетилетия и разпространилото се напоследък движение „окупирай Уолстриит” говорят за една промяна в съзнанието на хората, че когато са заедно могат да съборят всяка една преграда. „Искам хора, които могат да мислят и да се борят за себе си, а аз мога да ги представлявам и да се боря за и с тях. Трябва да ги намеря. Едва когато ги намеря, мога да мина на следваща стъпка.” – пише тя в личния си профил във Фейсбук. Меглена Кунева вижда рецептата за промяната на нещата в събуждането на хората и по-честото изразяване на позицията им по редица важни проблеми, а това е в разрез с моделите Борисов и Симеон, които създадоха партии с предизвестена съдба. Неоправдаването на даденото и доверие ще я прати в миманса. Тя няма силовата подкрепа на ГЕРБ за да успее да задържи властта със силови или дори репресивни мерки. Ето защо единствената печеливша карта в момента е гражданското общество. То е ключът към създаването на една по-различна политическа система, в която гласът на обикновените хора ще се чува много по-силно и подобно на западните демокрации ще е водещ в стъпките на политическите им ръководители и ще ги кара да се съобразяват с него. Подобно на Германия, където именно гражданското мнение обърна политиката по въпроси като реализирането на проекта „Щутгарт 21” и атомната политика на страната. Вчера разговаряйки с един приятел му споделих защо не съм гласувал на отминалите избори и той ми писа, че без да искам съм познал, че и той страда от същата „изборна демотивация”. И как няма да страда след като разумният глас на обикновените хора остава нечут. А хората у нас искат точно това – политиците не само да чуват гласа им, но да се вслушват в него. Управляващите през изминалите две десетилетия показаха, че не умеят нито едното, нито другото.
