Най-накрая след повече от два месеца натиск от страна на медиите се стигна до логичното – президентът на Германия подаде оставката си оправдавайки се с „липсата на доверие” у обществото и народа. До там се стигна след като около името му излязоха множество донякъде нерегламентирани контакти с представители на германския бизнес, които покрай извадените на яве факти добиха всеобща известност. Заради тези му контакти обществото и медиите най-вече поискаха обяснения.
Тези които им предостави Вулф с медийните си изяви, включително и отговорите на множество въпроси на повече от 240 страници се оказаха недостатъчни. Германците не се засегнаха толкова от контактите му с подобни бизнесмени, а от това че той се опита да премълчи фактите- първо още по времето, когато беше министър председател на провинция Долна Саксония, и след това в качеството му на президент. За тях моралът особено на политиците заемащи висши държавни постове е над всичко. Тях не ги дразни нито това, че е взел заем от семейство Гееркенс срещу лихва само от 4%, нито това че е ползвал служебен телефон за сметка на друг бизнесмен. Както личи от отговорите на президентската администрация / поне с онази част от тях , с които съм се запознал/ , Вулф се е оплел с мрежа от бизнесмени, оказвали му финансова подкрепа в един или друг случай. Като благодарности те са били сред поканените за различни събития като инициативата Север-Юг, или пък са прекарвали съвместно почивките си с Вулф във скъпи курорти. Последните факти около бизнес контактите му които добиха известност са, че използвал почти година безплатен телефон и че си купил кола от автомобилния концерн VW срещу преференциална месечна вноска. Те само допълниха списъка от нерегламентираните му действия, които още повече ожесточиха медиите срещу него. В навечерието на оставката на Вулф излезе и последната за сега информации за получен кредит от 200 000 евро от филмовия предприемач Давид Грьоневалд, в замяна на което семейство Вулф прекарало почивката си с това на Грьоневалд в скъпарски курорт. При публичното обявяване на оставката си днес, Вулф призна: „ Направих грешка, но винаги съм бил честен.” Меркел изказа в специално изявление благодарност и съжаление за оставката му.
Какво следва след оставката на президента?
Основният закон на Германия предвижда до един месец след оставката на президента да бъде проведен нов избор от специално федерално събрание, в което влизат всички депутати от Бундестага и равен на тях брой представители на отделните провинции. До тогава президентските функции ще се изпълняват от президента на Бундесрата- Хорст Зеехьофер, който е и министър председател на провинция Бавария. Меркел даде сигнал, че ще търси консултации и с опозицията за да се постигне съгласие за обща кандидатура за президентския пост. Франк Валтер Щайнмайер заяви цитиран от „Билд”, че „новият президент трябва да бъде избран с мнозинството на всички политически партии, а не от правителството.” Веднага се появи името на Йоахим Гаук – човек с огромен авторитет в страната, който вече беше номиниран от социалдемократите и беше опонент на Вулф през май 2010 година. Той отговаря и на основния критерии- не е обвързан с никоя политическа партия. Сред другите имена които излязоха в публичното пространство са това на бившият екоминистър – Клаус Тьопфер, Катрин Екард – вицепрезидент на Бундестага и Андреас Фоскуле- президент на федералния конституционен съд. Какво ще се случи, предстои да стане ясно скоро, тъй като преговорите около името на кандидата за бъдещия президент започват още утре.
Къде отива Вулф?
Оставката на Кристиян Вулф означава не само край на политическата му кариера, но и дава възможност на прокуратурата в Хановер да започне разследване срещу него, тъй като той вече няма да има имунитет. Оттам вече предявиха искане за свалянето на имунитета му. Това беше и формалният повод за оставката му.От прокуратурата побързаха да заявят, че не искат да се превръщат в „убиец на президента” . Ханс Юрген Лендекел – говорител на прокуратурата в Хановер заяви, че ще бъде направена проверка, кога изтича имунитета на Вулф след като е подал оставката си. За сега е трудно да се прогнозира какво ще се случи с разследването срещу вече бившия президент, въпреки че той заяви в своето обръщение, че вярва в своята невинност. Едно е ясно – с кариерата на един толкова обещаващ политик е свършено и че германското общество не прощава на неморалните политици. За него няма имена, а ясни правила.Те трябва да важат в еднаква степен както за обикновения германец, така и за господаря на Белвю, защото президентската институция макар и с представителни функции е натоварена с огромно доверие и очакване. Защото президентът трябва да е лицето на Германия. И ако той не оправда това доверие, както се случи с Вулф, трябва да се намери негов заместник.
