Loading...
Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов ще бъде номиниран от ГЕРБ за втори мандат. Това съобщи вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов в рамките на провелата се в столицата конференция, на която беше отчетена дейността на комисията за периода 2007-2012 година. Освен него от ГЕРБ ще подкрепят оставането в следващия състав на комисията и на Екатерина Бончева. Мандатът на настоящата комисия изтича в началото на месец април и предстои Народното събрание да определи състава на новата комисия. Министър Цветанов отчете като положително сътрудничеството между отделните институции и комисията, в резултат на която на нея са и предоставени вече над 1 милион архивни единици.
Благодарение на това голям брой изследователи и граждани са имали възможност да се запознаят не само с това, какво са представлявали тайните служби, но и с това как е извършен прехода у нас. Като приоритетни задачи за комисията бяха определени – осветяването на имената на бившите сътрудници на ДС сред т.нар. кредитни милионери, преподавателите от университетите и кадрите на висшата адвокатура.
Ръст на интереса към архивите на ДС
Най-новото изследване на НЦИОМ проведено по поръчка на комисията през февруари 2012 година, показва отчетлив ръст на интереса в българското общество към архивите на ДС и респективно към работата й. Според данните най-голямо увеличение на интереса към архивите на бившите тайни служби има сред младежите. Към месец февруари 2012 година 29% от тях проявяват интерес, докато преди три години процентът сред тази група е бил едва 9 пункта. За 48% от населението Държавна сигурност е била репресивен орган, а на противното мнение са основно хората над 60 години, както и такива с леви убеждения. Допитването показва,че според 1/3 от хората са необходими законови промени, които да доведат до разширяване на правомощията на комисията по отношение на осветляването и публикуването на имената на бившите сътрудници на ДС.
„Период наситен с много дейности”
Евтим Костадинов определи изминаващият мандат на комисията като период на усилена работа, в който е направено много, както по отношение на осигуряването на необходимата материална база, така и за урегулиране на дейността на комисията. При вземането на своите решения членовете и са се ръководили съвестно и отговорно от нормите на закона. Според Костадинов подбирането и унищожаването на досиетата в началото на прехода е станало тенденциозно и е засегнало основно популярни лица от обществения и политически живот. За последните пет години от комисията са проверили 112 445 души за принадлежност към бившите тайни служби, от които 63 875 лица участвали в различни избори. Събраните до момента архивни документи се съхраняват в 9 временни и 13 постоянни архива в новата сграда в град Банкя. До 20 февруари читалнята на комисията по досиетата е била посетена от около 7 000 души. Евтим Костадинов заяви, че от ръководения от него орган ще поискат промени в някои части на закона, които да позволят публикуването в интернет не само на имената на лицата принадлежали към ДС, но и на документите уличаващи ги в принадлежност. Налагат се промени и в някои членове третиращи йерархичните структури. Така например от комисията можели да проверяват всички заместници в службите на МВР, но не и техните шефове. Както вече стана известно поради законови несъответствия от комисията са възпрепятствани да обявят имената на доносниците сред кредитните милионери.
Периодът на комунистическата диктатура е сред най-добре изследваните в Германия
Управлението на Германската единна социалистическа партия /ГЕСП/ в бившата ГДР е сред най-добре изследваните периоди в Германия, заяви д-р Анна Камински – директор на федералната фондация за осмисляне на историята на ГЕСП по време на нейната лекция на тема „Комунистическото минало през документите на тайните служби”. За това е допринесло цялото германско общество, което е попречило да се унищожат архивите на източногерманската репресивна машина – ЩАЗИ. Жертвите на тази машина се обезщетяват за причиненото им еднократно, или чрез определянето на специална пенсия в размер на 250 евро. Според решение на федералния конституционен съд пенсионната система не може да служи като средство за наказание, ето защо в Германия не са прибегнали до намаляване или спиране на пенсиите получавани от бившите сътрудници на ЩАЗИ. На въпрос на автора, д-р Камински отговори, че държавата отпуска ежегодно 250 милиона евро за научна и изследователска работа с архивите на бившите източногермански тайни служби. От тях 3 милиона се заделят за ръководената от нея фондация.
