Loading...
Наскоро депутатът Любен Корнезов нададе боев вик от парламентарната трибуна:
НАПРЕД, ДРУГАРИ!
Дали поради Бойния празник на труда Първи май или просто защото в чужбина следят всяка нашенска изцепка, но италианският вестник „БОНА СЕРА КУРИЕРА“ престижно отрази нашето парламентарно събитие и го коментира на цяла страница
под заглавие:
AVANTI, ragàzzi I
А един пресен български гастарбайтер – я учил, я недоучил италиански, четейки публикацията и фокусирайки на заглавието й, поклаща учудващо глава и си мърмори:
То, че сме рогачи – рогачи сме си;
То, че сме си авантаджии – аватнаджии сме си!
Само дето другарите на другаря Корнезов непрекъснато намаляват и скоро ще бъдат изчезващ вид, достоен за Червената книга. Въпреки наближаващия им конгрес, въпреки, че оня монументално разкапващ се паметник на Бузлуджа, наречен от някои справедливо „Летящата чиния“ (вероятно защото ще отлети в небитието заедно с обитателите й) все повече се превръща в един грил, известен от телевизионна реклама: Отваряш горния капак на грила, а отдолу цвъркат кебапчета! А знайно е – преименуваните в социалисти комунисти си падат по кебапчетата – и за собствена консумация, и за стръв на лековерни избиратели. При това – може и с биричка комплект! Пък и някога другарят Ф. Боков си изказа предпочитанията: Вината – заедно с мезетата!
А наскоро една другарка – ортодоксална комунистка, тежко въздъхна: „Няма вече истински комунист!“
Може и да е права другарката, но явно не можеше да обясни защо вече няма живи комунисти. Ще й помогна да си проясни съзнанието, позовавайки се на стиха на поета:
Тез, що преживяха Девети
скоро умряха от водка и вино!
Останалите пък – на Десети
се пребоядисаха в синьо!
Това, че в синьото пространство бяха инфилтрирани много червени, включително и откровени служители – щатни и нещатни – на репресивните органи на комунизма – е отделна тема. На нея съм посветил няколко публикации – съвестният читател може да ги намери тук. И вероятно ще си обясни защо от някогашния пълноводен син поток на демокрацията сега останаха малки ручейчета – няколко мътни и едно автентично синьо – Демократи за силна България. А великият очистителен процес продължава и в наши дни: Наскоро Софийската организация на ДСБ беше напусната от 20-тина. Какво са 20 пред членската маса, наброяваща 4300 души!? Но напускането предизвиква вой на злорадство от политическия противник и клакьорите му – бивши „сини“, сега – ренегати, обслужващи присъдружно червените от всички нюанси. Дали напусналите ще се влеят в тоя нестроен фалцетен хор, приличащ на хора на Цариградските евнуси – предстои в скоро време да видим.
Но да се върнем към другаря Корнезов. Неговата партия пак ще прави тържество, пак ще има музика и речи по повод на Първи май. Само дано тоя път другарят Станишев да не забрави, както при едно предишно тържество, да си вдигне ципа на гащите, та да не му се виждат червените прашки! И да не забравя, че другарят Първанов му диша във врата за БСП-председателския пост. Е, все един от двамата ще се възкачи на върха на джанката. Но, както казва народът: Колкото по-високо се изкачва една маймуна, толкова по й лъщи червения задник!
Друга пък червена фракция ще празнува в градинката пред Централна баня! Тия вероятно са забравили, че Централна баня отдавна не фигурира като такава, та няма как да се поокъпят, да се пречистят духовно и физически, даже и да си измият очите – ако изобщо имат очи!
Все пак нека и ние да приветстваме празнуващите:
БОЙ ПОСЛЕДЕН Е ТОЗИ!
Или понеже почнахме с италиански:
addio, ragàzzi I
Разбира се, ние влагаме друг смисъл, не тоя като в Интернационала, а на addio смисъла му е ясен – „сбогом“ ! И няма разумен човек, който да не си дава сметка, че комунизмът – исторически обречен, ще отиде там, където му е мястото: В екарисажа на историята, където вече се намира „коалиционният“ партньор – царизма! И никакви инфрачервени лъчи няма да са в състояние да притоплят и ексхумират разлагащите се трупове!
А за празнуващите – един музикален поздрав:
Photo: Изгубената България
