Помагало на избирателя и кандидата за изборна и друга длъжност в епохата на популизма

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
282

Красен СтанчевАзбука на управлението на слуховете

Определение

Слуховете са официално или документално-фактически-статистически непотвърдени съобщения, които се пускат в обръщение както в междуличностни, така и в официални канали за информация.

Условия на устойчивост на слуховете:

a. Правдоподобност (зрънце на истинност), прикриваща дезинформацията;

b. Достоверност (връзка с общоприети вярвания и представи за човешката природа);
c. Предполагаемото да изглежда като действително;
d. Простота на привидно обяснителния характер на съобщението;
e. Невъзможност или трудност (високи разходи) за проверка;
f. Авторитетност на източника, мнима или реална, от публично лице и/или с позоваване на лично свидетелство някъде по веригата;
g. Повторяемост;
h. Привлекателност и занимателен характер на съобщението (липса на скука или скука, алтернативна на друга скука);
i. Липса на задължение на разпространителя да вярва на разпространявания от него/нея слух, но все пак при спазване на условията a-g;
j. Заинтересованост на разпространителя;
k. „сексапил“ на слуха;
l. Речева форма, приличаща на псувня, притча или лирика от популярна, поп-култова песен, може и заглавие на филм.

Цели на разпространението:

• Създаване на привидно-истинна действителност;
• Оптимално разпространение на тази истина;
• Сътворяване на определено илюзорно мнение за някакво събитие, положение на нещата, човек или човешки и обществени отношения;
• Притъпяване на обществената нетърпимост или създаване на такава търпимост към въпросните илюзорни събития, неща, хора и отношения;
• Замъгляване на способностите и възможностите за самостоятелна преценка;
• Създаване, разпространение и затвърждаване на предразсъдъци;
• Измайсторяване на подозрителност към действителното положение на нещата и/или поне на нежелание за проверка на съответствие;
• Подготовка на другите, т.нар. общество за определено планирано деяние или събитие;
• Разпалване на страх, смут или възмущение спрямо алтернативите на това действие и събитие;
• Възникване на очакване, в най-добрия случай – на обществено въжделение за такова деяние или събитие;
• Преиначаване на историята, за да се притъпи паметта, ограничат поуките и способността за преценка;
• Проверка и изместване на други очаквания и въжделения;
• Вменяване на рационално невежество спрямо попълзновенията на конкурентни слухове;
• Подновяване и замяна на едни слухове и система слухове с друга, когато първите се износят, превърнат се в „скука“.

Особености на времетраенето на слуховете:

1. Времетраенето и устойчивостта на слуховете зависи от това, доколко добре са спазени посочените по-горе условия за устойчивост, от способността на обществото да забравя и/или да проверява съобщения; от условията за тази памет, хората със способности да мислят самостоятелно и да проверяват, институциите (записи, регистри, статистика, деловодство) и от леснота на достъпа до тях.
2. Липсата на такива хора и институции определено подпомага устойчивостта и времетраенето на слуховете – те се закрепват по-бързо и траят по-дълго.
3. Слух, който е „подкрепен“ с международен източник, анализ или статистика, е по-дълготраен и „достоверен“ – тези източници или не подлежат на проверка, или инстинктивно се смятат за надеждни, или просто проверката изисква повече усилия и разходи.
4. Слуховете не са чудеса, необясними събития, а тълкуване на действителни или измислени събития; затова те не са „чудо за три дни“.
5. Повторяемостта на съобщението и авторитета на вестоносеца са от ключово значение за времетраенето на слуховете.
6. Такова значение имат и силата, и професионализма на разпространителите на попрището на дискредитиране на разпространителите на други, алтернативни слухове.
7. Слухове разпространявани от частни (в смисъл на непублични), неизвестни и без авторитет приносители са по-скоро краткотрайни. Обратното е положението със слуховете, разпространявани от публични личност – независимо дари това са журналисти, коментатори („говорещи глави“) или политици и политически партии. Най-дълготрайни са слуховете, които се разнасят и от частни, и публични разпространители.
8. Важно е също така слуховете да се проверяват като сила на разпространение (одобрение — неодобрение, съгласие – несъгласие и пр.) от изследвания на общественото мнение – те представляват независима проверка на успеха, устойчивостта, начина на живот и времетраенето на даден слух.

Най-важната цел

Най-привлекателната, но и най-трудно постижимата, цел е управлението на обществените дела и стопанския живот да се закрепи изцяло върху слухове, върху една измислена действителност.

За личните отношения този проблем е без значение – ако възникне, въвлечените в „реалността“ могат да отидат на изповедник или психиатър (поп, имам, равин, друг помагач и знахар по призвание) или да почнат да следят всекидневните и периодични открития и инструкции на астролози и гадатели.

Обществата, колкото и да приличат на лудница, не са лудница. Конкурентните слухове ще разрушат „реалността“.

Текучеството на кадри на императорска длъжност в Древния Рим е най-яркото историческо доказателство, че конкуренцията помага. Въпреки всеобхватността на древноримската социална държава и възприемчивостта на плебса към всевъзможни вярвания, да не говорим за популярността на зрелищата.

Какво трябва да се помни (кратък списък)

• Възприятието е реалност.
• Границите на нашия свят са нашите експерти, по-точно онези, на които вярваме, защото ги смятаме за експерти.
• „Невежеството е сила“ (Джордж Оруел).
• Хората знаят малко за онова, което те си въобразяват, че могат да направят и управляват, правителствата и политическите партии не знаят повече.
• Един Нобелов лауреат по икономика (Фридрих фон Хайек) твърди, че една от любопитните задачи на икономиката е да показва на хората този факт, но икономистите рядко правят точно това – много често, като инстинктивно признати авторитети, те участват в разпространението на слухове.
• Същото правят и политолози, и социолози.
• Лошите идеи в политиката са изключително важни, добрите идеи в нея са по-малко интересни, рядко се възприемат за важни и се случват относително рядко.
• „Войната е мир“ и слава (Джордж Оруел).
• Държавата е собственост на онези, които управляват в момента.
• „Има два фундаментално различни начина, чрез които човекът, стремящ се към поддържане на живота, е принуден да използва, за да задоволява своите желания. Това са работата и кражбата, собственият труд и присвояването на труда на другите“ (Франц Опенхаймер).
• Онези, които не могат да грабят, крадат (по граф Никита Панин, за Русия, но има универсален смисъл).
• „Всеки обича да бъде корумпиран“ (Стив Пейович).
• „Колкото повече закони, толкова повече бандити“ (Лао Дзъ).
• Тайната на събирането на пари в политиката е в обещанието, че ще раздават пари.
• Съревнованието за привилегии и помощи има своята алтернативна и обществена цена, която е равна разходите за осигуряване на одобрение, участие и финансиране от онези, които не „печелят“ привилегии и помощи.
• „Хората, които избират корумпирани политици, самозванци, крадци и предатели, не са жертви, а съучастници“ (Джордж Оруел).
• Заповедта е най-дълбината основа на всяко човешко мислене и действие. Ние сме щастливи, че нашите граждани са послушни (Адолф Хитлер).
• Няма начин едно мнозинство да живее дълго за сметка на едно малцинство, обикновено се получава точно обратното (Фредерик Бастиа).
• Когато чуя „отечество“, „народ“ и „справедливост“, разбирам, че някой нещо ще краде (по Михаил Ефграфович Салтиков-Щедрин).
• Човек е такъв, на какъвто се прави (I закон на психиатрията).
• Когато политиците говорят за благосъстояние и социална държава, те имат предвид преди всичко себе си (Томас Соуел).
• „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото“ (Джордж Оруел).
• Всяко купуване, включително това на гласа на избиратели, със свои или чужди пари, за себе си или за някой друг, опира до следните няколко нормални и закономерни сценария (обяснени по повод награждаването му с най-висшата държавна награда на САЩ от Милтън Фрийдман, друг Нобелов лауреат по икономика):
• 1. със свои пари за себе си = грижа за качеството и цената;
• 2. с чужди пари за себе си = грижа за високо качество, безразличие към разходите;
• 3. със свои пари за някой друг = безразличие към качеството, грижа разходите;
• 4. с чужди пари за някой друг = безразличие и към качеството, и към разходите.
• Който и сценарий да се случи, този с чуждите пари бива избиран по-често, а безплатен обед не съществува.
• Печатането на пари се наказва от закона, освен ако не го прави някоя централна банка по поръчка на политици.
• Същото е и с данъците, с тази разлика, че няма посредник, а политическите партии на власт просто ги изземват със заплаха от употреба на сила.
• „Хората, които избират корумпирани политици, самозванци, крадци и предатели, не са жертви, а съучастници“ (Джордж Оруел).
• „Хората не мразят данъците, а само факта на тяхното плащане“ (Дж. Ст. Мил).
• Затова хората трябва да повярват, че данъците се плащат от някой друг.
• Ако имате мания за преследване, това не означава, че не ви преследват. (II закон на психиатрията).
• Когато купувате вода за 1 лев, вие давате 20 стотинки на някого, когото сте избрали на последните избори.
• Работодателят е и агент на някоя приходна агенция на правителството.
• „Най-трудното разбиране нещо на този свят е подоходният данък“ (Алберт Айнщайн).
• Купуването на гласове на дребно е забранено, но на едро не е.
• Всяка малка група пора се организира много по-лесно с цел да вземе парите на другите от всяка по-голяма група, която иска за запази своите и на другите пари или собственост. (Мансър Олсън).
• И новороденото бебе е данъкоплатец.
• Правителствата и политиците имат много власт и ресурси да направят нещо лошо, но много малко – за да направят нещо хубаво. (Уолтър Уилямс).
• Първият урок в икономиката е, че ресурсите са ограничени; първият урок в политиката е да бъде забравен първия урок на икономката (Томас Соуел).
• „Corruptissima re publica plurimae leges“ (Тацит).
• „Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа само себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа“ (Иво Беров).
• Голямото знание носи голяма тъга (Еклезиаст).

Кой може да се възползва от това помагало?

Освен избирателите, то може да е от голяма полза на:

• Създателите на слухове,
• Политолози, икономисти и социолози (подредбата не е от значение),
• Журналисти и водещи на телевизионни и радио предавания за домакини,
• Политически кандидати и вождове на политически партии,
• Всички на изборна длъжност в държавата и назначените от тях,
• Разпространителите на слухове, споменати по-горе, но още и т. нар. тролове.

 

Текстът е публикуван в Икономически живот

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.