Loading...
Две страни една цел – или нещо подобно, беше особено надъхващ и пращящ от интернационализъм до последната си буква лозунг от незабравимото ни и скъпо соц. феодално минало.
Някой да не знае кои са тези страни?
Някой да не помни каква беше целта?
Кой може да оспори, че този партиен повик не се е внедрил достатъчно дълбоко в недрата на живота български и не продължават да ни го натрапват днес?
С какво днес се различават двете страни от това, което са били и кой си мисли, че някогашните зависимости между тях не са в неразрушима сила?
Май само нюансите на нашенската сивота е малко по-ярка от руската.
Чета из целините на руските електронни медии и разбирам, че там хората са недоволни от нещо, че излизат на улични протести, на някакъв „Марш миллионов„, а червеното гестаповче Володка Путин приел такъв драстичен закон против несанкционираните публични прояви на крепостните си селяни, че Чичо Джо би му завидил чак, ако беше жив.
Тук всички са доволни и тръпнат от неизживяни от никого преживявания – затова и д-р Борисов няма да прибегне никога чак до такива крути мерки да ограничава у нас правото на протести на безропотната и кротка добре стрижена овча маса.
Ми няма причини.
А целта е ясна – заветите на четворния член!!!
