Следващата статия е малко дълга, но вчерашните събития в Гърция са наистина важни и си заслужават писането. Може би и четенето.
Партията, която вкара Гърция и половината свят в дълговата криза, вчера бе избрана да се справи с дълговата криза.
вучи ли ви парадоксално? На мен също. Но още по-парадоксалното е, че това всъщност изглежда като най-разумния избор за самите гърци. Явно в момента се пише история с дебел шрифт и е добре да се замислим за уроците, които България (и не само) може да научи. Защото както е казал Джордж Сантаная, този, който не помни миналото, е осъден да го повтори.
1. Демократичният избор по целия свят е в криза. Наскоро проучване на университета Корнъл доказа, че хора с по-ниска компетенция са присъщо неспособни да оценят компетенцията на по-компетентни хора или по-сложни идеи. С други думи, нискообразованите общества или групи не могат да вземат пълноценно решение за сложни проблеми, които не разбират.
2. Не само, че демократичният избор е в криза, а и възможностите на демократичното общество да излъчва лидери също са в криза. Ако погледнем какво е миналото на политическите лидери като Ципрас, това са хора от сравнително скромни потекла (в което няма нищо лошо), които, обаче, влизат в политиката преди да съградят съществена кариера и просто няма какво да губят, било то наследено или придобито чрез собствени усилия. Такива хора играят ва банк докрай и един от няколко успява да се издигне до върха. В същото време, кадърните хора, които имат какво да губят, преценяват рисковете за прекалено големи и се оттеглят рано. Ако всичко беше наред, вместо популистката Сириза, щеше да се издигне партия от млади, кадърни и некорумпирани хора. Уви, не се случи. Както и в България не се случва.
3. Медиите винаги са и ще бъдат пристрастни, но в корумпирани държави, външното политическо влияние взема връх над собствения им експертен капацитет. Нека не се заблуждаваме, във всички държави медиите са пристрастни. В САЩ има медии на страната на демократите, други са на страната на републиканците. Но там сблъсъкът на идеологии е ясен и под контрола на политически, икономически и социални експерти в самите медии. В корумпирани държави, сблъсъкът на идеологии се измества към сблъсък на личностите с достъп до мас медии. А това е присъщо по-скоро на модно ревю, отколкото за демократични избори.
4. Голямо количество пристрастни медии не може да съществува устойчиво. Те просто фалират, защото политическите им благодетели в условия на криза също оптимизират разходите си. А пристрастните медии са неспособни да се финансират по честен и независим начин. В последните няколко години има верижен фалит на гръцки медии, които са традиционно пристрастни и корумпирани.
5. Гласът на разума в съвременните демокрации бива лесно заглушен от гласът на емоцията. Нова Демокрация не бе гласът на разума, тя бе гласът на страха от внезапно обедняване с обезценена драхма. Гласът на гнева бе Сириза и другите популистки формации. Гласът на разума в Гърция идваше плах и слаб от няколко депутати напуснали Сириза и другите партии, които предупреждаваха, че тези формации обещават невъзможни неща, само за да се доберат до властта.
6. Изразено мнение е по-добре от никакво мнение, но все пак е далеч по полезност от правилното мнение. Недоволството, гневът и масовите протести са точно толкова лесни за овладяване от опитни политически PR-и, колкото и сведената глава. Яростните протести, на които Българите толкова се възхищавахме, бяха умело яхнати от популистката партия Сириза, която за три процента не дойде на власт, обещавайки абсолютно противоречащи си и невъзможни неща.
7. Европейските народи няма да разберат, че мерките за икономии не са се провалили, защото всъщност никога не са били приложени. Част от лявата политическа пропаганда е, че за 3 години икономиите само са задълбочили кризата. В статията ми за Кругман, изтъкнах данните показващи, че всъщност почти всички държави са противодействали на кризата с повече харчене, а не с икономии. Нещо, което не е било приложено, няма как да се провали. Ако Гърция беше напуснала еврото и беше започнала да харчи и печати на килограм обезценени драхми, това щеше да е ясно показно какво се случва, когато харчиш повече, отколкото имаш. Уви, това няма да стане (засега) и предстои още гняв срещу мерките за икономии.
8. Франция е възможно да поеме по пътя на Гърция. Френските социалисти имат пълно мнозинство, освен Президент, и ще могат да сринат конкурентноспособността на Френската икономика, както и да задлъжнеят както Гърците без да се притесняват от нищо. Франция, обаче, не може да бъде спасена.
9. Справедливост не може да се роди, когато за баща има корумпирани политици, а за майка – страхлив народ.
Поздрави,
Владо Каролев