Общинското образование трябва да е социална услуга, а не безплатен лукс

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
173

Общинското образование трябва да е социална услуга, а не безплатен луксБългаринът трябва да се научи, че безплатно нещо няма на този свят, че евтините неща обикновено излизат скъпи, а за добро качество трябва да се инвестират и много пари

Ето затова аз например искам да има повече частни градини, училища и университети, и по-малко общински и държавни. Обяснявам защо:

1. Нормалното съотношение в европейските държави между публично и частно образование е 70:30 – това е средното за ЕС. У нас допреди две години беше 95:5 (досега не се е променило много). Във втората след нас държава по малък процент частно образование отношението беше 90:10, т.е. двойно повече спрямо у нас.

2. Искаме да вървим към Европа или да се връщаме обратно към 100% общинско и държавно? Реторичен въпрос, нали?

3. Причината у нас да има едва 5% частно образование е, че системата е свръхсубсидирана (държава/община налива пари за „място за всеки“ в университети, училища и на повечето места – без София – и градини). Затова и няма частни училища. Това свива частния пазар. Обратно – в София при градините не е така и съответно частни градини има доста.

4. Когато частните училища са малко, конкуренцията за този тип образование е малка и съответно таксите стават неоправдано раздути (примерно 8к евро на година при някои), а разнообразието липсва. Обратно – когато има конкуренция, както е при частните детски градини, може да се намери всякаква услуга на различни цени (кеф ти луксозна, кеф ти „демократична“, кеф ти на третия етаж в някоя кооперация).

5. Съвсем обективно погледнато у нас има проблем с детските ясли в София, при това проблемът е голям. Не само няма общински, но няма и достатъчно частни. Защо няма частни, това вече е сложен въпрос – явно регулациите за лицензиране са прекалено силни и рестриктивни. Но проблем има – той е дефицит на места като цяло. Ето тук или трябва регулациите да се намалят, или общината да инвестира в нови ясли. Досега слабо се инвестираше в нови ясли и това е факт. Едва в последните две-три години нещата се раздвижиха.

6. Същият проблем като т.5 го имаше и с детските градини, но вече като цяло е решен. Достигна се достатъчно насищане и още миналата година вече имаше детски градини, в които оставаха свободни места. Да, сигурно не са на съседната улица, а трябва да се возим половин-един час, докато стигнем до тях, но места вече има. Точно затова смятам, че трябва да се спре. Общинското образование трябва да е социална услуга, а не безплатен лукс. Рискуваме да унищожим частното образование с детски градини, които заради доскорошния недостиг се е развило добре. Това не трябва да става.

7. А не трябва да става, защото общинските градини (и училища, и университети) винаги излизат по-скъпо на обществото, отколкото частните. Причината за това е, че по правило те винаги са по-безотговорни към бюджетите си отколкото хората, които инвестират собствени средства. И това е факт. Освен субсидията, всеки капиталов разход на училище или градина минава през някоя обществена поръчка и съответно или излиза скъпо и калпаво, или много скъпо. Това при частните го няма – там хората не искат да си харчат парите в полза на шурелейки и баджанаци, а искат да си развиват бизнеса.

Това е. Призивите да се строят още и още и още детски градини означава, че пазара ще се пренасити с общински градини, а от там частните ще започнат да фалират. Следващият ход ще е, че община и държава ще трябва да вдигне данъците ни, защото няма как да издържа новата инфраструктура и заплати, а от там насетне ние (обществото като цяло) ще плащаме повече за образование, отколкото преди, за да може фирмички свързани с политици да пълнят джобчета. И ще се върнем обратно в соца.

Иначе е ясно, че за отделен индивид би било добре да не плаща, отколкото да плаща. Въпросът е, че не може и не трябва да се отговаря на нуждите на всеки отделен индивид, защото това ще разруши интереса на обществото като цяло. Трябва да има граница. Аз за себе си съм определил границата да е 70:30 – не мисля, че трябва да сме по-различни от нормалните европейци. За тях „безплатното общинско“ 70% публично образование е в общи линии компромисната достатъчно добра услуга, а 30% е качественото частно образование, което им гарантира толкова по-добро ниво, колкото да си заслужава да инвестираш в него.

И там – в белите страни – е постигнат баланс. Немецът не разсъждава дали си заслужава частна градина или не: ако има пари, той веднага предпочита и плаща за нея. Това трябва да постигнем и ние. Точно това трябва да постигнем и ние. И няма да го постигнем ако инвестираме „да има място за всяко дете“. Не, пазарът трябва да се натегне, трябва да се създадат условия за частни образователни институции, те трябва да се развият няколко десетилетия и нещата ще си легнат на мястото. Строежът на частно образование отнема много време – десетилетия, – защото образователна институция не се строи от днес за утре, пък дори и да не е сложна като университет, а да е сравнително елементарна като детска ясла. Това е положението.

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.