Loading...
Природните материали като царевичното нишесте и растителните масла от много време се използват за производство на пластмаса. Няма съмнение, че биопластмасата е по-добрият вариант в сравнение с пластмасите направени от нефтени суровини. Опасенията са, че биопластмасите не се вписват в изискванията на преработвателните предприятия. Добре известен факт е, че по-малко от 27 % от пластмасите в края на жизнения им път подлежат на рециклиране. Останалото количество се натрупва в депа и замърсява водата и околната среда.
Главният проблем е свързан с това, че хората трудно отличават обикновената PET бутилка от биоеквиалента й. Ако екобутилките не бъдат сортирани правилно, то новият рециклиран продукт не може да се използва повторно.
Днес не съществуват промишлени технологии за преработка на биоматериали. Така единственото решение се явява обучението на хората, които използват или купуват биопластмаса. Другият вариант е да се разработи ексклузивен дизайн на екобутилката или да се създаде подходящ метод за сортиране. Но за съжаление първият вариант не е много надежден, а вторият е скъп.
Ефективността на зелената пластмаса зависи от множество фактори – още като се започне от суровината, енергията, методът на производство и се стигне до рециклирането. Най-сериозните въпроси, които трябва да се решат са свързани с разлагането и компостирането. Например, основните разходи могат да бъдат намалени, ако захарта като суровина за биопластмаса се обработва директно в завода. Смята се, че чрез премахване на процеса на ферментация ще се спестят много пари. Всяка година с помощта на този метод могат да се произведат 30 млрд.тона природна пластмаса, което ще доведе до намаляване с 200 млн.тона на парниковите газове годишно.
