Младите министър-председатели

Определено се чувства някаква възхита от това, че млади хора влизали в политиката. Позволете ми обаче да не изпитвам никакъв ентусиазъм заради това. Досега три пъти в историята на прехода сме имали много млади министър-председатели (по-млади от Кирил Петков), но уви и трите пъти споменът от техните управления е негативен, а в единия случай дори кошмарен.

1. През 1991 г. имаше един нов за политиката, млад човек – само на 36 години, – който застана начело на държавата като министър-председател. Това беше надеждата на целия народ за новото, което щеше да ни извади от блатото на социализма. Всъщност хубави неща започнаха да се случват тогава, но правителството на Филип Димитров се провали тотално – саморазпадна се, защото беше пълно с предатели, а хората се отвратиха от дясната коалиция и така лека полека старите муцуни се върнаха обратно на власт и никаква промяна не се случи. Заради този колапс на СДС изпаднахме в безвремието на безотговорна държавна власт с „широка коалиция от четири партии“, която беше овладяна от мутренски групировки, чиято цел беше да си правят финансови пирамиди и да фалират банки;

2. През 1995 г. имаше един нов, млад човек – само на 35 години, – който застана начело на държавата като министър-председател. Това уж щеше да е голямата промяна на БСП – новите хора, които ще реформират стария мухлясал мастодонт и всичко щеше да бъде прекрасно. Беше и надеждата онази грозна картинка с овладяната от мутри държава да се оправи. Но правителството на Жан Виденов се провали тотално – не само, че не се промени нищо в БСП, не само, че не премахна никакви мутри (напротив), а две години по-късно всичко в икономиката ни беше в тотален колапс. Всъщност най-големият кошмар в историята на прехода се случи именно при най-младия министър-председател в него;

3. През 2005 г. пак в БСП се появи един млад човек – на 39 години, – който застана начело на държавата. Всъщност не мога да кажа, че управляваше кой знае колко зле – като цяло се случиха хубави работи в макроплан и не мога да го отрека. Но правителството на Сергей Станишев се провали тотално от една друга гледна точка – потъна в безобразни корупционни скандали, несравнимо по-големи от всичко, което сме виждали в което и да е друго правителство (тогава успяха да засенчат дори правителството на Иван Костов).

Именно заради този горчив опит аз предпочитам да съм прагматичен и да съдя хората по техните дела, а не по пол, раса, възраст, дипломи и голи обещания. Засега у мен липсва повод за някакъв оптимизъм.