Какво вълнуващо единодушие, какво поразително съгласие, какво трогателно национално единство, какъв гейзер от българщина, родолюбие и възвишено патриотарство изригна България, когато трябваше да се притъпче слабия, и да му се покаже къде му е мястото, в случай къде не му е – /в Европейския Съюз/. Ами намерихме един по-беден, по-смахнат, по-глуповатичък и по-като цяло по-нещастен от нас роднина /брат или сестра/, хайде да се възвисим за негова сметка и да покажем, най-вече на самите себе, си колко сме яки.
Чудесно. Хайде да покажем сега колко сме яки пред надъханата с военщина и натъпканата с танкове и атомни оръжия Русия, след като си позволи да реди политиката и съдбините на България с познатата ни и все пак винаги изненадваща наглост. Ще ли се разплиска пак същият гейзер от възвишено патриотарство. Ще ли ги има същото вълнуващо единодушие, същото поразително съгласие и трогателно национално единство?
От баирите на своя полувековен обществен опит батко ви, чичо ви, дядо ви Иво заявява и се басира, че нищо подобно няма да се случи. Всичките тия надути и натъпкани с патриотарски лафове, лакърдии и раздумки политици, историци, социолози, политолози и всякакви „лози“ ще се сгърчат, ще се спихнат, ще се сгушат, ще приклекнат и ще се заумилкват пред силния. Президентът ще прояви твърдостта на бебешко дупе и заешка лапичка. Най-твърдото с което би могъл да се изяви са познатите ни вече обтекаеми, измъкнати от вехти калъпи лафове. Мъжеството не се проявява в коремни възлизания и лицеви опори. Кирил Петков каза каквото трябваше. Хайде да видим сега военният му министър и външната му министърка какво ще изрекат и ще изрекат ли въобще нещо. И моля, Бойко Борисов да не се прави на ТВрЪд защото още помним унижението му пред Путин /големите трябва да прощават на малките/ и словесните му ковьорчетата със синьото Черно море в което мирно издуват платна изящни яхти и се плацикат палави чехкини по бикини. /А също шведки и рускини/.