Война на тиранията срещу свободата. На Злото срещу Доброто.
Руски свещеник казал в проповедта си „НЕ УБИВАЙ“ и още същия ден е арестуван за антивоенна пропаганда.
Грозят го 15 години затвор, според новоизкованите закони на Империята на Злото.
Тая война не е от вчера. От моето детство е. Още тогава ги имаше двата свята. Единият, на тия дето учехме, дрънкахме с китари, слушахме Пинк Флойд и Пърпъл и пътувахме на стоп. И другият – на тия дето пишеха доноси и рецитираха малоумщините на „Работническо дело“. Но някакси тия светове успяваха да съществуват паралелно, въпреки презрението с което се гледаха. „Два свята – единият е излишен“ – пишеше на червен траспарант в казармената ни столова. Всички знаехме кой – наричахме ги „life“ и „жизнь“.
През 90-те Злото уж щеше да си заминава, но не. Само си смени козината. Докато единият свят се бореше за свободата, работеше, произвеждаше, отглеждаше деца, другият създаде групировките, крадеше, изнудваше и опростачваше от телевизора с чалга и лъжи.
Допреди две седмици тая война беше студена. Виртуална. Вече не е. Злото унищожава с бомби жилищни квартали и болници, училища, пътища, градска инфраструктура. Заплашва с ядрен апокалипсис целия свят. Иска невъзможното – да върне времето. Няма как, хората са други, усетили вкуса на свободата.
Злото има различни имена – СССР, Русия, комунизъм, тоталитаризъм, БКП, БСП, ДС, КГБ, ФСБ… но вярвам, че на всеки е заложено да го разпознава. Дали ще му сътрудничи или ще му се противопостави е личен избор. Дилема, стара колкото света.
Илюстрация – стенопис от Джото
Капела дела Скровени, Падуа, Италия.