Loading...
Човек се пита, след като нямат никакъв особен пряк интерес от износ на стоки и услуги за Русия, защо работодателските ни организации са силно русофилски, и КРИБ, и АИКБ, и БТПП и БСК. Защото се съгласете, че бизнес интересът би трябвало да бъде водещ при определяне на позициите им.
Не са и толкова зависими от вноса на руски суровини, извън енергията, които тук да преработват и да изнасят. Ако гледате структурата на българския износ, Русия е толкова незначителна, че ако я няма като експортна дестинация, никой няма да забележи.
Остава другото обяснение, че работодателските организации имат полза от бизнес свързан със заобикаляне на руските санкции, от посредничество при тази дейност, с добри традиции от миналото, и разбира се, от внос на руски енергийни източници. Изобщо от ползи при преразпределение на финансови потоци свързани с Русия.
Както при ембаргото за Сърбия, така и днес при заобикалянето на санкциите към Русия, големи български фирми печелят неимоверно много пари. Печалбите са в пъти над тези, които получават от нормалния бизнес.
Подобна е картината при нефта, при природния газ, или при евтиния ток от АЕЦ /там също има руска връзка/. И като погледнете, това са част от грандкорупционните схеми. При нефта игрите с цените на едро на горивата от Нефтохим и „спестяването“ на отстъпката на сорта Уралс – това са огромни и постоянни финансови потоци, които не се изпаряват във въздуха, а паркират като изгоди в конкретни бизнес и политически джобове. То и генезисът на този роден бизнес и в групировките и мутрите – ВИС, СИК, Мултигруп, Маджовци. Те сега притежават заводи, концесии, бизнеси за милиарди, но малцина от тях се конкурират на западни пазари. Все търсят далаверата, възможността за бързи печалби от текуща търговска конюнктура.
При природния газ е същото – от години се знае схемата с плащането на комисионни от Газпром за количествата природен газ, които вземаме. И в този списък има и български бизнес лидери. Да не говорим за игрите с търговията на освободените количества от Булгаргаз през борсата, които изкуствено поддържат ниска цена за „своите“ бизнесмени. А игрите с евтиния ток, който уж има търгове, но и те отиват само за избрани бизнесмени /с преки разпореждания от Борисов и Пеевски/. Да не говорим за проектите за нова ядрена мощност, която екстазира много работодатели, които сънуват договори и печалби, които са в зависимост от Русия.
За това като чуете някой работодател да зове отчаяно за руски газ, за нов договор, да знаете, не е заради бизнес интерес да продава повече в Русия, а заради келепира от вноса и идеята, че геополитическото присъствие на Русия у нас балансира влиянието на Запада и отваря ниши от свобода, в които местния бизнес може да реализира политическо-олигархичния корупционен модел.
И като добавим, че по пряк или косвен контрол на руски капитали се произвежда до 30 процента от БВП на България, картината и обясненията ставата ясни. Проблемът е, че това осмисля написаното в прес релийза на МД по повод на изгонването на 14 дипломата и служители в българските диппредставителства, в перифраза, че българските интереси не могат да не съвпадат с руските.
