Loading...
Късно привечер в края на миналата седмица депутатите гласуваха на първо четене промяна в Изборния кодекс, като основното решение бе да се върнат хартиените бюлетини. Самото предложение бе премахване на ограничението за гласуване с хартиени бюлетини в секции с над 300 избиратели в изборните списъци. По-голямо безумие – като една от първите промени в работата на 48-мото Народно събрание – едва ли някой можеше да си представи, че е възможно да се случи.
С малка изненада, логичните вносители са БСП, ДПС и ГЕРБ. Малката изненада е БСП, тъй като именно с тяхното участие в четворната коалиция през 2021г. бе премахнато гласуването с хартиени бюлетини.
Водещите мотиви на вносителите за искане на промяната бе осигуряване възможността на всички избиратели да гласуват, което според тях щяло да доведе до спиране на сериозния спад на избирателната активност, както и съмнения в достоверността на изборите, проведени с машини. Очаквано, всички тези доводи на вносителите бяха направени на пух и прах в пленарна зала.
Нека обаче очертаем историческите факти
От началото на прехода се гласуваше само с хартиени бюлетини. В началото те бяха дори разноцветни за улеснение на избирателите. В течение на годините процесът се опорочаваше видимо. Появи се така нареченият бизнес „купуване на гласове“, създаден със стройни организации по места и независещ от това коя партия и под каква форма е на власт. С течение на времето, това неминуемо доведе до намаляване на избирателната активност, защото се знаеше, че ще спечели онзи с многото пари. Към този недостатък се добави и така нареченият контролиран вот, особено ясно изразен в последните 12 години. Обществена тайна е, че в държавната администрация не можеш да си намериш работа ако не си „фен“ на управляващата партия. В областните градчета и села можеше пък да не получиш съответните помощи или дори дърва за огрев, ако подкрепяш някоя опозиционна партия. Това съвсем обезвери хората и доведе до нов спад в избирателната активност.
На всичкото отгоре започнаха да се опорочават и изборите. Все по-трудно се намираха желаещи да участват в организацията на изборния процес – най-вече в секционните избирателни комисии. Липсата на кадри с елементарни математически познания усложни изборния процес. Дори завишените заплащания не подобриха тази тенденция. Повратната точка бе историята с „Арена Армеец“, след която гражданите съвсем изгубиха интерес да участват в комисии. Това доведе до влошаване качеството на изборния процес. Броят на сгрешените протоколи рязко нарасна, в началото поради неграмотност, а след това се прибави и умишленият елемент с цел възможността за манипулиране на изборните резултати. Всеки, който е бил със сгрешен протокол в РИК знае, че каквито и цифри да са написани в протокола, при наличието на грешка, тя се поправя с думата на „секретаря“, тъй като в противен случай следва отваряне на чувалите и броене на бюлетините в РИК с всичките времеви последствия от това. Няколкото допълнителни опорочаващи елемента бяха „индианските нишки“, явно купените гласове в отделни избирателни секции, масово заснемане на вота с цел доказване при покупка, умишлено „правене бюлетините на недействителни“ и капак на всичко бе безнаказаното неброене и описване на преференциалните вотове. Всичко това отблъскваше избирателите и правеше избирателния процес да изглежда като долнопробен театър или по-скоро фарс с предизвестен край.
Как да се елиминират тези недостатъци
Като първа и най-голяма задача бе да се премахнат възможностите за грешки, следствие на човешкия фактор. Появиха се машините. В началото експериментално, само в няколко столични секции, след няколко години пробно с 3 000 машини предимно в областните градове. Последва и възможността на смесеното гласуване през април 2021 г. на изборите за парламент. Но и тук нововъведението – гласуване с участието на машини, бе направено чисто по български. Липсваше каквато и да е разяснителна кампания за това как се гласува с машина. Протоколите – вместо да бъдат въведени в машината (както вече писах в началото на 2021г.) за съставянето на общ краен обобщен протокол от машината, данните от машинния протокол бяха пренасяни на хартия, което естествено усложняваше процеса. По този начин отново не бе избегнат фактора човешка грешка. Дори се засилиха негативните ефекти, тъй като масово не се пренасяха преференциите от машинното гласуване, което допълнително опорочи изборния процес (тук вече говоря от първо лице).
Когато фактите говорят, това няма значение, ако имаш мнозинство (българска поговорка)
Дебатът в пленарна зала стартира доста вяло от страна на вносителите, тъй като на тях не им „пукаше“, след като знаеха, че създаденото от тях мнозинство бе достатъчно. Но пък е редно да се отбележи излагацията им.
Имало манипулации на изборите с машини: Най-точното описание на това твърдение е „една баба чула в трамвая, че друга баба го казала“. Нещо, което може би го има, но никой до сега не го е показал, доказал или поне официално твърдял. Имало надписи по екраните, че „дневникът е подправен“, което пък се оказало, че това е нищо повече от визуализирано съобщение на системата при поставяне на развалена флашка, което при над 10 хиляди броя е неминуемо. По същата логика би могло да бъде изведено съобщение „гледай си работата“, което съобщение би имало същия ценз. От трибуната се чуха кухите доводи, че някой пипа кода на машините. Един вид са наети над 10 хил. човека, всеки с поръчението да си избере машина и да ровичка по кода й. Другите кухи твърдения бяха от сорта, че не е възможна манипулация с хартиените бюлетини. Подобни изказвания са присъщи на извисилите се на такава „висота“, явно някъде над облаците, откъдето не могат да виждат ясно. Но какъвто човекът, такива и доводите.
Машините ограничавали възможността на хората да гласуват: Тези аргументи на новото мнозинство също кънтяха глухо в залата. През последните 12 години имаше само гласуване с хартиени бюлетини. Не се позволяваха машини, докато положението не ескалира. Сега, когато бяха заменени, те искат да се позволи тази възможност. Но забележете – само тази. Не електронно – през интернет, не дори по пощата. Те искат да се върнат само и единствено хартиените бюлетини.
Гласуването с машини било сложно, непонятно и притеснявало хората: Това разбира се звучи малко смешно в ерата на дигитализация, в която дори възрастните, или неграмотните хора боравят с лекота със смартфони и теглят парите си през банкомати, все случаи, в които имаме къде-къде по-сложен интерфейс. И това след четири избора с машинно гласуване…
На всички ни е ясно, че рано или късно хартиената бюлетина ще изчезне (освен ако не станем стабилна правова държава, когато няма да има значение как се гласува). Основната причина обаче за преминаването към машинно гласуване бе опит, при това успешен, да се премахнат порочните елементи на хартиеното гласуване.
Следствия от въвеждането на машинното гласуване
• Броят на недействителните бюлетини е сведен до минимум, като въобще наличието на такива е поради факта, че все още има секции, където се гласува с хартия (под 300 души според избирателните списъци). Виждаме, че при гласуването само с хартиени бюлетини броят на недействителните е над 4%-ната бариера за влизане на една партия в парламента. Тоест фактът, че имаме толкова голям брой недействителни бюлетини оставя една партия извън парламента.
• Няма изгубено време за преглед на бюлетини относно тяхната невалидност, тъй като такава просто не съществува.
• Няма висене по опашки в районните избирателни комисии от по над 24 часа, а опасността от повторението на случката в „Арена Армеец“ остава в миналото.
• Намалява се степента на купен и контролиран вот, тъй като премахването на тъмната стаичка елиминира като възможността за „индиански нишки“, връзки за дължината до съответния номер в бюлетината, както и създаването на доказателство (визирам снимането на попълнената бюлетина) за изпълнение договорката при купен вот.
• Съкращава се времетраенето на процеса по обработка на изборните резултати.
Някои нелоши акценти на законопроекта:
• Създаване на специално звено в ЦИК, което да обслужва машините, тоест да се елиминират външните изпълнители, обслужващи процеса.
• Видеонаблюдение в секциите не само по време на изборния ден, но и по време на броенето на резултатите след това. Предложението вече се основава на предизвестения факт, че ще има и гласуване с хартиени бюлетини. При последните два избора за парламент се брояха само контролните разписки. Лично аз не съм против това предложение, тъй като то ще елиминира фактора на неглижиране на задълженията от страна на представителите на секционните избирателни комисии. Убеден съм, че вносителите на това предложение обаче никога не са участвали в СИК, иначе би трябвало да знаят, че ще бъдат необходими минимум 5 камери за наблюдение на целия процес по броенето, което е практически неосъществимо. Дори не коментирам финансовата страна на въпроса.
Какво ще се случи, ако се върне смесеното гласуване (машинно и с хартиени бюлетини):
• Връщане в пълна степен на лошите практики за купен и контролиран вот.
• Появата отново на безброй сгрешени протоколи, тъй като данните от машинните протоколи се пренасят на хартиените, а не обратно. Вече писах относно възможността данните от хартиените протоколи да бъдат пренасяни на машините и да бъде изваждан крайния протокол на секционната избирателна комисия от самата машина. Това би елиминирало всяка възможност от предаването на сгрешен протокол, тъй като грешката от броене или неправилно написана или сумирана цифра би била регистрирана от самата машина.
• Следствието от горепосочения факт би утежнило времево предаването на протоколите.
• Връща се и утежняването на писането с думи и цифри по протоколите, както и поставянето на безброй безсмислени „нули“, тирета, хиксове и всякакви други разновидности на човешкото въображение, като задължителен атрибут при писането на протоколите на хартиен носител (ще ме разберат онези, които са попълвали протоколи, или активно са участвали в процеса по съставянето му).
Според изнесените данни в парламента, на изборите през април 2021 година, при които имаше смесено гласуване, протоколите с грешки в тях са били 3 568 броя, което е близо 25% от всички протоколи (Таблица 2). Броят на самите грешки в тях пък са били 14 934. Сами можете да се досетите какво доверие биха били имали избирателите в тези протоколи.
От таблицата става ясно, че грешките в протоколите намаляват в пъти, като уточнението е, че грешките от изборите с машини са само в тези, където е имало възможност за гласуване с хартиени бюлетини (малките секции).
При сегашните нормативни изисквания, относно смесеното гласуване и процесът, свързан с пренасянето на данните от машините на хартиен носител, ще се върне и порочната практика на НЕпренасяне на данните за преференциите от машините. Проверка по този казус показва, че 40% от преференциите от машинните протоколи не се пренасят на хартиените протоколи и те са безвъзвратно загубени.
В обобщение, връщането на смесеното гласуване в пълна сила връща както недостатъците, така и лошите практики при гласуването само на хартия. Все неща, които с десетилетия се мъчехме да променим и премахнем. И то в момент, когато сме едва ли не на прага на нови парламентарни избори. Тези лоши практики обаче са много по-ценни за местните велможи и ще имат още по-голяма сила и тежест на предстоящите през следващата година местни избори.
Връщането на хартиените бюлетини е като да засилиш избирателя да „стъпи на мотиката“. При това умишлено.
Текстът е публикуван в Икономически живот
