Loading...
Костадин Костадинов при Петър Волгин. Костя Копейкин при „Гласът на Путин“ Аsinus asinum fricat.
Ясно за какво ще си говорят. Тоест срещу кого ще си говорят. Срещу Демократична България, разбира се. Като Костя Копейкин много остроумно /според него самия/ нарича партията „Доносническа България“, или нещо подобно.
А „Гласът на Путин“ го дава тарикатче. Или по-точно гявОл момче. Прави се, че възразява на Копейкин срещу тъпата остроумица. Прави се, защото някой от СЕМ можел бил да го укори.
Сякаш в продължение на години не наричаше хората от демократичната българската демократична общност „криптодесните от криптодесницата“. А също „умнокрасиви и „умнокрасивитет“.
Не само гявОл, тарикатче, но пинизчия момче. Защото не псува направо, а пуска разни тарикатски лафчета, също толкова остроумни колкото ония на Копейкин.
Да обиждаш част от българските граждани и част от слушателите, които те издържат чрез своите данъци – това го няма никъде в демократичния свят. Има го в Иран, Беларус, Русия и Северна Корея. И в никоя национална медия го няма. И не само в никоя националните медия няма такова чудо. И в частните го няма. Въобще никъде го няма, или ако го има все пак някъде, то е в тъмните и прашясали кюшета на медийното пространство, издържани с рубли.
Но тук, в България го по така нареченото „национално“ радио има и никой наблюдател, общественик, социолог, политолог/ да не говорим за пъзливите ни така наречени „интелектуалци“ не смее да се възмути. Вероятно за да не бъде оклеветен и оплют. Мнозинството в СЕМ също си трае. Ясно защо – повечето семкаджии са назначени от президента и от ГЕРБ. И мнозинството в Съюза за Електронни Медии преценява, че със своите тарикатски пинизи Волгин не нарушава закона. Защото това неговото било „свобода на словото“ и „друга гледна точка“.
В един свой статус същият „Глас на Путин“ одобри и така нареченият „Народен съд“. И пак никой не се възмущава. Без никакво съмнение, че някой ден Волгин ще почне да възхвалява и комунистическите концлагери. И пак никой няма да се възмути. Щото, нали, „свобода на словото“ и „друга гледна точка“.
А другият азинус пък – Копейкин се закани, че като дойде /не ако дойде/ на власт ще възстанови концлагера в Белене.
И пак всички мълчат. Националните медии мълчат. Социолозите, политолозите и антрополозите и другите разни „лози“ също мълчат. И така наречените интелектуалци мълчат /А иначе почитат жертвите на комунистическия терор/.
Защо и Гешев мълчи също е ясно. Иначе уж гони разни руски шпиони. Че какъв по-голям шпионин от Копейкин бе, Гешев.
Но защо мълчат политиците от демократичната общност – тези от Демократична България и Продължаваме Промяната – вече никак не е ясно? Има три вероятности. Или пък четири.
Първата – не искат да си навлекат гнева на Копейкин, който умее да плямпа, а освен това е злопаметен, отмъстителен и може да ги нарочи. Защо да си развалят спокойствието…
Втората – не ги бива в политическите сблъсъци и спорове, къде по-рахатско е да между ъканията си да изречеш надве – натри десетки пъти повтаряни послания, прахосвайки напразно ценното ефирно време.
Трета вероятност – няма оправни, отракани и ербап политици, които да поставят Копейкин на мястото му. И двете партии не са разработили начини за подбиране на най-добрите и успешни политици. Подборът изглежда се основава повечето на връзки, познанства и приятелски кръгове.
Ако не беше така, на политическото животно Копейкин би могло да се опълчи друго политическо животно /в политическия смисъл на думата „животно“/. Не измежду председателите на партията, които действително не бива „да се харчат“ за него, но някой друг около тях.
И четвъртата вероятност – не се опълчват на Копейкин, за да не придават излишна значимост да гнусотиите му. Оставен да си вилнее на воля, обаче, той ще спечели още привърженици и със сигурност ще прибави още места за партията си в бъдещото Народно Събрание. И там ще се появят още повече азинуси, които заедно с азинусите в разните медии, включително националните /начело с Волгин/, ще се фрикат един друг.
А как едно лапацало може да бъде съпикясано, осмяно и поставено на мястото му? Ето един пример. Политическото животно Бернар Тапи направо смазва прочутият с лаладжийството си Жан Мари Льопен. Ето отправка една към изявата му. Там може да видите и други прочути сблъсъци. Ей, нашите, гледайте и се учете как се прави.
