Политиците не искат реално да проучат общественото мнение за дадена политика

Оставяйки настрана дебата дали да се проведе референдум за присъединяване към еврозоната, въпросът на самия референдум е не по-малко абсурден от предния за ядрената енергия или този във Великобритания за напускане на ЕС. Да не говорим, че не е едно и също да попитате дали нещо да се запази до или да се промени от даден момент; социолозите могат да ви разкажат повече по темата.

– Настоящият въпрос е „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, а възможните отговори са „Да“ и „Не“. Тези, които отговорят с „Да“ са ясни – не искат в следващите поне 20 г. промяна в официалната валута. Ами останалите? Част от тях искат максимално бързо присъединяване, ако може – още догодина, други искат да поизчакат малко, но не чак до 43-та година, трети не поставят срок и смятат, че трябва да стане „когато сме готови“, каквото и да означава това, и т.н. Те как отговарят?

– Въпросът на предния референдум е „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“. Тук няма срокове и отговорилите с „Не“ са ясни – те искат алтернативна енергия. Ами останалите? Едни искат да се построи АЕЦ „Белене“, други искат да се построи 7-ми и/или 8-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“, трети не се вълнуват от това какво се строи, а кога се строи, така че новите блокове да влязат в експлоатация не по-рано от 2045 г. например и т.н. Те как отговарят?

– Въпросът на референдума във Великобритания е „Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?“. Отново – отговорилите с „Да“ са ясни, ами останалите? Едни искат взаимоотношенията между Великобритания и ЕС да са като тези със САЩ, други искат да са като Норвегия, Исландия и Лихтенщайн в ЕИК, трети искат като Турция, Андора и Сан Марино в митнически съюз и т.н.

Разбира се, че прякото участие на гражданите е важно и тяхната воля (дефинициите за това са уредени в закона) трябва да се зачита. За съжаление, горните примери просто показват, че политиците не искат реално да проучат общественото мнение за дадена политика, а използват този механизъм за чисто политически цели. Ако не беше така, щяхме да виждаме ясно зададени въпроси, на които може да се отговори с „Да“ и „Не“, информационна кампания за двете възможности, а не престрелки в телевизиите или facebook и др.

Ако ви предложат екскурзия до края на годината, но не ви кажат къде, кога, колко места ще посетите, какво ще правите и т.н., вие как ще отговорите?