Loading...
Спорим с приятели най-приятелски за местния вот, Лилков или Терзиев, Терзиев или Лилков.
Колкото повече спорим, толкова по осъзнавам, че изобщо не иде реч нито за Терзиев, нито за Лилков, проблемите са много по-дълбоки. И докато за Украйна. ЕС, НАТО сме на едно мнение, тук по вътрешнополитическите теми сме разделени.
Още като излезе кандидатурата на Лилков се започна един спор, в който се очертаха два основни аргумента против. 1- какъв му бил инициативния комитет. 2- бил гербаджийско мюре, което разсейва гласове. (Никой нищо не казва за работата му в СОС, а там е свършил не малко за София, който се интересува, да прочете, има инфо. Нито за книгите му изследващи тоталитарното минало.)
Опитах се да отговоря аргументирано по тия два основни пункта.
1 – Първо да се слага под общ знаменател целия инициативен комитет е грешка. Това са много хора и вероятно има всякакви. (Аз познавам лично няколко, които изключително ценя.)
То ако тръгнем по тая линия и в комитета на Левски има недостойни, както се вижда от разпитите пред съда.
Да се приписват на човек греховете или заслугите на други хора е тъпо. Лилков не е хората от инициативния комитет, както и Терзиев не е дядо си или баща си. Всеки има свой път и биография.
Тая манджа я ядохме веднъж на президентските, които също са мажоритарни. Тогава интелигентни хора се подвдоха че Герджиков = Борисов. Като резултат получихме Радев. Сега ни пробутват от същото. Че Лилков = Борисов. На едни още по-предни избори беше „гласуваш за Бойко, получаваш Костов“. А, стига вече, де.
2. Тия опасения и страхове за „мюрето“ ги разбирам, но не ги приемам.
Защо?
Защото такава позиция лишава всякакви политически сили и граждани от възможността да издигнат (десен, консервативен или както щеш го наречи) кандидат, различен от този на ППДБ. А дори бегъл поглед в нета, показва че не всички от „градската десница“ приеха Терзиев. Значи определено има нужда от алтернатива. И ето, тя се появи.
И не е проблема нито в ИК, нито в личността на Лилков. Който и да беше издигнат от какъвто и да е комитет, все щеше да е определен като „мюре“.
Проблемът е в това, че една част от коалицията иска да обсеби цялото това („дясно“) политическо пространство и да няма алтернатива.
Ама то няма как да се случи с истерия и с крясъци и обиди към конкурента.
За мен лично (аз съм избирател на СДС-ДСБ и съм работил за каузата) дори ДБ беше компромис. Гласувах им с отвращение, дето се казва. Сега в ППДБ нещата още повече се размиха и „дясното“, така както аз го разбирам остана изключително на заден план.
Та проблемът е заложен още в съставянето на коалицията. По същия начин, както сегашната „сглобка“ ГЕРБ-ППДБ води до куп проблеми с избирателите и на едните и на другите.
И накрая идва някой дето ми казва, нямаш право на избор и на кандидат който да отговаря на твоите виждания. Или си с нас ППДБ или си гербаджия.
Абсурдно е. Обидно е. И тъпо. И болшевишко.
Имам точно толкова право на избор, колкото всеки друг. Не става със заклеймяване на опонента, още повече пък цели общности. „Синьото“, казва един приятел, вече стана отрова за България. Представяте ли си, „синьото“, което вкара България в ЕС и в НАТО! Било отрова, щото ни дърпало в миналото.
И не, не съм гербаджия, нито от която и да е партия, никога не съм бил в никоя. И не смятам, че „Бойко ни пази от комунистите“. Искам истински аргументиран политически и експертен дебат за бъдещето, а не крясъци и обиди. И да си останем приятели, защото сме все пак от едната страна на цивилизационния разлом.
