ВЪРВИМ ЛИ КЪМ СЛУЖЕБНО ПРАВИТЕЛСТВО?!

България е в криза. Кризата започна като социално-икономическа – против високите сметки за електроенергия, топлоенергия, водоснабдяване, против обезценяването на доходите от инфлацията. На улицата излязоха протестиращите и трансформираха кризата в политическа. Тоест – криза на доверието в политиката на управляващите. Което пък от своя страна доведе до правителствена криза и прерастването й в парламентарна.

В четвъртък, 21. 02. 13, Правителството, след подадена оставка, падна! За оставката в Парламента гласуват 209 от общо 215 депутати. Против – 5, въздържали се – 1.

Защо се стигна до тук?

Ясно е – управляващите не оправдаха доверието на народа, държавата се оказа слаба, безсилна да се справи с регулаторната си функция по предотвратяване злоупотребите с господстващо положение на монополисти и концесионери – държавни и частни – чрез ефикасно антимонополно законодателство в рамките на един либерализиран пазар. Нормативната рамка – закони, правилници за приложението им, методики и т.н., останала в повечето случаи в наследство още от правителството Сакскобургготски и следващото, не беше актуализирана от правителството Борисов съобразно Европейските практики, камо ли да бъде разработена нова, адекватна на съвременните потребности и защищаваща гражданина-потребител от произвола на монополите и банките. За всичко това и за още много други неща правителството плаща със сдаване на властта.

Какво предстои напред?

Сега всичко е в приложното поле на осветените от Конституцията правомощия на президента Плевнелиев.

Президентът прецени за разумно да свика консултации едновременно с всички парламентарни групи – за да няма задкулисие. Редно е на тези консултации той да е получил предложенията на партиите за излизане от кризата, да ги обобщи, да състави на тяхна основа и съобразно собствените си виждания план за действие и да го предложи на партийните лидери. И да инициира завъртането на парламентарната рулетка.

Конституцията повелява Президентът да връчи мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна група, тази на ГЕРБ. При отказ или невъзможност за съставяне на правителство от ГЕРБ, на ход е следващата по численост парламентарна група, тази на Коалиция за България. Ако и тя не оползотвори дадения мандат, Президентът връчва мандат за съставяне на правителство на някоя от останалите парламентарни групи, независимо от числеността й. Президентът избърза на брифинга след консултациите да обяви, че „третият заподозрян” ще бъде вечният заподозрян мандатоносител – ДПС. Ама по-паметливите помнят последиците от две такива мандатоносения, та дано Президентът рече да се поправи. Впрочем, представители и на трите упоменати парламентарни групи декларираха, че няма да оползотворят връчен им мандат.

И сега възникват следните въпроси:

Дали действително ГЕРБ не иска да състави ново правителство? Въпреки че може да разчита на мнозинството от собствените си депутати, плюс гравитиращи около тях „независими”, плюс „възкръсналата” в сетния час парламентарна група на Яне !? Дали пък подаването на оставка не е тактически ход с оглед спечелване на бъдещи парламентарни избори пред вид прогресивно спадащия рейтинг на правителството? Ако да – тоя ход не е ли твърде закъснял?

Впрочем, и останалите две партии явно не могат да разчитат на мнозинство в тоя парламент за съставяне на коалиционно правителство.

Но съществува ли на практика теоретичната възможност някоя от трите партии да усвои мандат за съставяне на програмно експертно правителство от партийно необвързани личности? Ще видим в близките дни дали възможностите на 41-вия парламент са действително изчерпани и дали ще се намерят хора, които да искат не в името на собственото си его, а в името на България да направят нещо в оставащите до редовни парламентарни избори месеци?

Защото съществуват сериозни разлики между правителство в рамките на сегашния отиващ си 41-ви парламент и едно президентско служебно правителство, към каквото явно са тежненията на Президента. Единствената прилика може да се търси само в това, че и двете могат да бъдат съставени от партийно необвързани експерти.

Преди всичко едно служебно правителство е с ограничен функционален и времеви ресурс. То работи в условията на разпуснато Народно събрание, което може да се събере само при извънредни обстоятелства. Служебното правителство не притежава законодателна инициатива, защото няма кой да гласува законите, то има за задача само да подготви извънредни избори, да изпълнява държавния бюджет и още няколко функции. Служебното правителство дори няма време за приемане на подзаконови нормативни актове – такива като правилници за приложение на сега действащи закони, методики и други.

На всичко това се противопоставя алтернативата: работа на 41-вия парламент в рамките на няколко оставащи дни до разпускането му – за приемане на Закони за изменение и допълнение на законите за енергетиката, енергийната ефективност, за българското гражданство плюс решение „антидюнигейт” и свързани с това екологични проблеми. Време за окончателно спиране на проекта „Белене” според резултатите от референдума няма да има. Време за антимонополно законодателство също няма. Няма да има и санкции срещу вилнеещите монополи. Натрупаните законопроекти досега остават в наследство на следващия 42-ри парламент!

А тежките социално-икономически проблеми, трупани през годините, не могат да чакат! Защо да не се спечели малко време? Толкова, колкото остават на сегашния 41-ви парламент до края на мандата му и до следващите редовни избори? Алтернативата е: до юни на редовни избори или до края на април-началото на май на извънредни, след които новото правителство ще заработи след месец-два? Кой би си позволил прахосване на ценно време? Само безотговорните! А кризата е в разгара си и са необходими ефективни антикризисни мерки, в това число и за защита на потребителите и за осигуряване на равни шансове и конкурентна среда на стопанските субекти. Необходимо е да се преструктурира Националната електрическа компания (НЕК) – тая черна дупка, в която потъват милиарди, ДКЕВР – „бермудският триъгълник на интереси”, Комисиите за защита на потребителите, за защита на конкуренцията, на съобщенията и др.

А това става само с адекватни закони, регулиращи обществените отношения чрез драконовско антимонополно законодателство. И преди всичко – с политическа воля на основата на национален консенсус.

Едно програмно експертно правителство в рамките на мандата на настоящия Парламент има време да свърши поне част от тази работа. Или поне да разпореди изработването на нова методика за ценообразуването при електроснабдяването, та поне малко да тушира напрежението. Защото сегашната методика е безумно реверансна към монополистите.

Само един пример:

Във фактурите за потребена електроенергия се начислява перо „Невъзстановяеми разходи” ??!! С една дума потребителят възстановява невъзстановяемите разходи на търговеца! А в цял свят търговският риск се носи не от потребителя, а от търговеца! В цял свят, но не и у нас! И няма никакво значение, че ние плащаме тези „невъзстановяеми” разходи не на доставчика (ЧЕЗ и др.), а на НЕК и на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), които всъщност се явяват търговци спрямо доставчика. Както че излиза, дето плащаме на НЕК и ЕСО и още достъп до електропреносната мрежа, пренос през електропреносната мрежа, технологичните разходи, когенерацията и ВЕИ – общо 74.14 %.За данъци отиват 16.68 %, а останалите 9.28 % са за електродоставчика! Сложна верига, на която са накачулени много, но все опираща до банките. Затова само като се заговори за намаляване цената на тока с 8 %, банките изпищяха кански. И намаляването на електроцената вероятно ще се разсрочи с времето. Както явно ще стане и с отнемането на лиценза на ЧЕЗ. И всичко това опира пак до политическата воля – няма адекватно законодателство за драстична регулаторна рамка в защита на потребителя! Нямало е и досега политическата воля – нищо че имахме еврокомисар, дето уж трябваше да защищава потребителите!

Значи духът от бутилката си остава изпуснат, особено ако се подклажда от политически сили, далеч от идеята за консенсус. Има обоснована вероятност интензитетът на протестите да понамалее, вероятно ще се редуцират и някои от исканията на протестиращите. Сред тях има разумни хора, които съзнават, че „не всичко, що фърчи, се яде”. Като например идеята за Велико народно събрание и нова Конституция. Впрочем, идеите за Велико народно събрание и нова Конституция или поне ремонт на настоящата, не са нови. В прерогативите на Обикновено народно събрание е да извършва поправките в Конституцията, предвидени в нея и това вече е било реализирано. За други поправки в Конституцията, както и за изработването на нова, действително се изисква Велико народно събрание. Но това е дълъг процес, не е мигновен акт за „на коляно” и изисква необходимо време и подходящи условия. Понастоящем нито е времето, нито има условия за това. А трябва да се има пред вид усложнената избирателна процедура, по-големият брой депутати и вземането на решения с квалифицирано мнозинство и на три четения. А при липса на политическа воля е възможно едно ненавременно Велико народно събрание нищо да не приеме, да се саморазпусне или да продължи на функционира като обикновено.

А за да бъда в услуга на едно бъдещо ефективно, народополезно Велико народно събрание, тук и аз ще си позволя да лансирам някои идеи:

1. 1. 1.Парламентът не е безконтролен орган. Сегашният контрол се осъществява от Конституционния съд, който всъщност не е „съд” по смисъла на тая дума, а следи за конституционносъобразност на парламентарните актове и отменя противоконституционните от тях или отделни техни членове. Може да се помисли за редуциране на броя на депутатите, а сегашният Конституционен съд да се институционализира като Горна камара на Парламента.

1. 1. 2.Броят на депутатите е съобразно броя на избирателите с пасивно избирателно право – у нас и в чужбина. Всякакви идеи за намаляване броя на депутатите трябва да се съобразява с изменението на броя на избирателите, представлявани от един депутат. Мажоритарни избори на част от народните представители и пропорционални за останалите.

1. 1. 3.Гражданите с активно избирателно право трябва да отговарят на изискванията на Избирателния кодекс и Закона за българското гражданство, като в последните се внесат необходимите поправки с цел да се позволи на избиратели от чужбина да упражняват автономното си право на глас непосредствено или дистанционно, ако своевременно са вписани в избирателните списъци при доказано платени данъци на българската държава и време на уседналост на българска територия.

1. 1. 4.Силна лична отговорност за всеки народен представител пред избирателите си. Избирателите да имат право да отзовават своите избраници след регламентирана процедура. Премахва се имунитета на народните представители.

1. 1. 5.Гражданите с пасивно избирателно право при избирането им за депутати получават от местоработата им заповед за платен служебен отпуск за времето, докато са депутати с гарантирано заемане на работното си място след изтичане на депутатския им мандат или предсрочното му прекратяване. За времето, през което са депутати, депутатите получават ежемесечно трудовото си възнаграждение в размер на една трета от сумата на последните тримесечни заплати. Държавата възстановява от бюджета си платените за депутата суми на работодателя му. Длъжностите член и председател на парламентарни комисии, заместник-председател и председател на Парламента са почетни и не се възнаграждават. Депутатите са равни помежду си по правото на глас: един депутат = на един глас. Депутатите не са равни по възнаграждение: всеки получава толкова, колкото и преди да стане депупат. Лентяите и мързеливците, които не са работили нищо, не получават нищо, а избирателите им да си правят сметката дали да ги избират! Така и по естествен път може да се намалят мераците за депутатстване и да се избират хора, готови да служат на народа, а не на собствения си джоб, на корпорации и монополисти!

Сега на ход е Президентът. В неделя, 24.02.13, той обеща да излезе сред протестиращите, защото искал да чуе хората.

Дано действително ги чуе, пък и да прочете – нескромно казано – и написаното от мен!

България ще има правителство! Какво – зависи от политическата мъдрост на Президента и на политическите сили!

Дали, обаче, няма да се случи както е в народната мъдрост:

Сдавам поста на главата ти проста!