Loading...
Странен народ сме това българите. Много бързо забравяме и много бързо прощаваме. Бързо забравихме годините от 1944 до 1989-та и простихме всички грехове и престъпления на управляващите през тези години. Те, управляващите се скриха удобно зад думите, че такова е било времето. Времето е било такова каквото са ни го направили, без да ни питат, без да се интересуват от живота на обикновените хора. Интересуваха се само от произхода на „техните хора“. Когато някой „обикновен“ българин кандидатстваше за работа или в МВР, или в МНО, държавна или общинска администрация, следваше такова проучване на родословието му, та чак до „девето коляно“. Не дай си Боже в рода на кандидата да има „кулак“ дал след съпротива земята си в ТКЗС, бивш частен предприемач с малка фабрика преди 9.9.44, роднина офицер в царската армия, или най лошото – осъден от „народен съд“. Просто на този кандидат му се хлопва вратата за винаги.
Чудно ми е обаче как бързо забравихме всичко това и то при положение, че през 2000 година в Народното събрание беше прието,че режимът след 9.9.1944 година е бил престъпен. Не следва ли от това, че всички работили явно или тайно за този режим са извършили престъпления против българите? Не следва ли от това, че самата държава е била престъпна, след като самото й управление е такова? Това, че Райков, Енчев или Кеворкян, Инджев, Коритаров и който се сетите от всекидневно усмихващите се лица, са папкали и слушкали за престъпния режим, папкат и слушкат и сега – не ви вълнува?
Мен лично ме вълнува, защото и аз, и мои роднини сме го преживели, изстрадали. Вълнува ме това как всички тези усмихнати лица от екраните и от парламентите заспаха през нощта на 9/10.11.89 като комунисти или агенти на ДС, а сутринта се събуждат демократи и нямащи нищо общо с престъпната власт. Защо наказанието е само едно абстрактно понятие, насочено към един абстрактен обект – партията БКП, и то е само декларативно? Нима тази партия не е била съставена и ръководена от хора? Нима тези хора нямат имена? Не ги ли знаем, или вече ги забравихме? Този ялов закон е такъв защото не последва нищо от него, не последва отстраняване на виновните лица от политическия и икономическия живот на страната, за да стане наистина държава.
Това трябваше да стане веднага след 1989 година, но информацията за „опозицията“ на БКП не беше достъпна за всеки. Натресоха ни такава опозиция, съставена от техните подставени лица, с лустросани биографии, „преминали“ през затвори като „антикомунисти“, но останали верни на ДС. Друг поглед върху историята щяхме да имаме сега ако в т.нар. „Закон за досиетата“ бяха обявени и починалите агенти и служители на ДС. Щяхме да добием ясна представа за приватизацията – по-точно разграбването на построеното от всички. Къде е сега перспективата пред младите? Няма такава в България и за това я търсят зад граница. Тук оставаме само старците и циганите, с което напълно слагаме край на перспективата за по-добър живот в България.
