ДА БЕ СГРЕШИЛА ОНАЗИ „ЧАВДАРКА”…
Безсмислен гняв на един огорчен от познание човек ● Пир по време на траур или отново за морала на комунистите ● Огромна лъжа в синьо…
Спрях да пиша. Няма смисъл. Хвърлям зърна, но почва няма. Неотдавна подчертах, че моралът на нацията е под равнището на Марианската падина. Тъкмо това ме накара отново да посегна към клавиатурата. Защото тази вакханалия на лудостта, егоизма и непочтеността, която е обхванала страната ни, продължава.
Четвъртък, 28 май 2009 г. Ужасен инцидент: автобус със символичното название на шумкарската бригада „Чавдар” унищожи една махала хора в Ямболско. Може да се случи навсякъде, нищо, че возилото няма да бъде нещо като неуправляемо изтребително торпедо от соцвремената. И няма да е произведено в центъра на „Чавдарския” болшевишки вилает – Правешко. Нейсе…
Обаче никъде другаде, дори в черна Африка, няма да видите как насред трагедията горилите, които охраняват държавния глава и омбашията министър-председател, брутално разгонват обхванатите от скръб роднини на загиналите и пострадалите. На всичко отгоре „Гоце” Първанов и Яковлевич Станишев не отидоха на местопроизшествието с москвичи или волги, а довтасаха със скъпи мерцедеси. Който имаше очи, видя изумителния контраст между мизерията на опъналите от немай-къде край пътя сергии жени и „величието” на „народните” водачи – синове на сатрапи, самите те – латентни убийци.
Който имаше очи зърна как разгониха скупчилото се през Ямболската болница разтревожено множество, за да могат камерите да покажат „загрижеността” на болшевишките мутри Първанов и Станишев. Върхът на цинизма бе кадърът, в който неколкократно разкарваха в кръг носилката с единия от ранените, та да могат репортерите да запечатат на снимка или на видеозапис как двамата „държавници” проявяват „състрадание”, „съпричастни” са на нещастието. Тогава, да ме прости Господ, за първи път помислих: Защо автобусът не мина през техния кортеж? Това би било проява на висша справедливост!
Петък, 29 май 2009 г. Ден на траур, обявен от премиера с типично българското име Сергей. Място на действието: възстановената след най-кървавия атентат в историята на Европа, извършен от съпартийците на баща му, столична черква „Света Неделя”. Заупокойна литургия в присъствието на… негово нищожество бившия Симеон ІІ. Същият, който през 1990 г. в интервю се бе възмутил от въпроса дали ще си търси имотите в България. А след като излъга с Тартюфския си морал наивните и леконравни вследствие на многогодишното облъчване с комунистически „идеи” два милиона и половина нашенци, не се умори да прибира каквото може – негово или не. Та на излизане от черквата винаги услужливите репортери взеха да му задават въпроси. И този цар на лицемерите несръчно взе да обяснява, как през войните сме дали повече от 50000 жертви… А никой от усърдно протягащите ръчички с микрофони към мадридчанина не му зададе въпроса: Колко от тези жертви се дължат на мегаломанските амбиции, лековерността и некадърността на дядо ви цар Фердинанд І? Който има безспорни заслуги за превръщането на България в европейска страна. Но заради неговия неосъществим блян да се види седнал на някакъв въображаем трон на константинополските императори, погинаха десетки хиляди българи! И умря народната мечта за национално обединение в етническите ни граници – в нашите, а не в чужди. И да ме прощава Бог, пак греховно си помислих, че би било по-добре автобусът да се бе врязал в онази къща (дворец) във Врана…
Петък, 29 май 2009 г., вечерта. Ден на траур, обявен от министър-председателя. Нова телевизия го отбелязва с… концерт?! Ама пеели „Хубава си, моя горо”! Пеят и по пиянски седенки. Траур или празненство, обилно полято с течности, които горят? Медия, журналистика, водещи, морал?…
Същата вечер. Изключително скъпото и луксозно софийско заведение (така казват, никога не съм влизал) с типично „българското” название „Континентал Плаза”. Някой ще рече – искаме да сме европейци. Ще отвърна: криворазбрана цивилизация. Италианците не признават даже думата ресторант. Имат си своя – ристоранте! А какво й е на нашата гостилница? Но не това е важното в случая.
На следващия ден медиите съобщиха за шумно „траурно” тържество. „Оказало се, че шумна тълпа празнува рождения ден на Венци Рангелов, началник на “Контрол на общоопасните средства” (КОС) в СДВР. Освен полицейските шефове в празненството участвали и много известни публични личности. Сред тях били [всенародните любимци], футболните звезди Христо Стоичков и Борислав Михайлов, Валентин Михов и стрелците Таню Киряков и Мария Гроздева. В ресторанта бил и сръбската фолкзвезда Мирослав Илич. На паркинга до НДК бил забелязан и служебният автомобил на вътрешния министър Михаил Миков.”
Друга медия доуточнява: „В ресторанта било претъпкано с пиещи и веселящи се МВР-началници – шефът на Гранична полиция Красимир Петров, Николай Янев, шеф на Столичната дирекция на полицията, началниците на Първо, Второ, Трето, Четвърто, Шесто, Осмо и Девето РПУ в столицата. Присъствали и футболните босове Борислав Михайлов и Николай Гигов.” Елитът!
Първо, възниква въпросът: Каква е заплатата на началника на „Контрол на общоопасните средства” (КОС) в СДВР? Откъде има пари за подобни пищни гуляи? След като редовите милиционери протестират срещу ниските си възнаграждения, дали шефовете им не изяждат фонда за работни заплати? Или пък корупцията е достигнала най-високите етажи на МВР? Ето защо това същество с вероятна диплома от школата в Симеоново (все едно от Пералната академия), което никъде другаде не би могло да стане нещо повече от чобанин,[1] пояснило: „… Че става въпрос за „мероприятие с благотворителна цел” и парите са предназначени за деца. „Нищо лошо не правим, нито танцуваме, нито играем, нито… да сте видели един да стане да танцува. Всеки един е съпричастен към това, което се случи. Ние сме съпричастни с това, което стана, но го правим за децата на загиналите си колеги”, обяви топполицаят [Венци Рангелов].”[2]
Аман от „благотворители”! Второ, що за морал? Този кадър на БКП, както и всички останали присъстващи, най-добре да разгърнат романа „Хоро” от Антон Страшимиров. Защото предците им ни го набиваха в главите – вижте какво правели „фашистите”. А както не веднъж съм подчертавал, у нас фашизъм (съгласно четирите научно изведени критерия) е имало само от 9 септември 1944 г. насам. Заупокойната чалга, която обилно се леела в този пир по време на траур, отново ме наведе на греховната мисъл: Защо, Господи, автобусът не мина през „Континентал Плаза”, а през невинните хора, предлагали дребни стоки заради насъщния край шосето близо до Ямбол?
Питам ви: Кой остави цялата тази комунистическа измет да безчинства из Татковината ни? Не го ли сториха назначените от партията-майка „опозиционери”? Съвсем скоро моят приятел, водещият на предаването „Безкомпромисно” Георги Жеков попита Иван Костов защо не е декомунизирал България? С типичната за черната си мутра наглост той отвърна: „Сигурно се шегувате, трябваше да засегнем 1 милион души!” И преди всичко себе си, одобрения за членство, както и Мъжкото Ленче – партийната секретарка, с която всяка вечер дели една постеля. Пък и приятелите си. В двата му кабинета имаше повече комунисти, отколкото в този на Жан Виденов. Затова седесарите не само оставиха номенклатурата на комунистите и ченгетата да вилнеят, но и ги превърнаха в най-богатата класа у нас. Такава им бе задачата.
Преди няколко дни в предаването „Телевизионна утрин” на една ченгесарска телевизия водещият, 60-годишен дряновски хомосексуалист с вапцана коса, бе поканил изявения комунист и офицер от Държавна сигурност Горан Готев. По телефона се обади зрител и заплаши госта с… Иван Костов. Готев чак се умили и отговори: „Не се страхувам от Иван Костов, напротив. Никой не е писал толкова много и толкова обективно за него, колкото аз във вестник „Дума”. Засякохме се в чужбина и той ми го призна.” По-нататък Готев се възмути от отношението към двама негови колеги, които „изключително високо цени” – Георги Коритаров и Иво Инджев – доказани потомствени комунисти и сътрудници на репресивните тайни служби на Живковия режим. Обаче за „народа” тези синове на партията са харни – обича ги, вярва им и си ги иска… А пък тя, майката-закрилница, винаги им намира място. Единият отново е на екран и заплашва, че дори му предстои да властва. Вече успя да се разправи с проф. Богдан Филов и „фашистките антисемити”! „Демокрация”, „синя лавина”, България…
Знам, че сега ще последва изригване на вулкан от „син” гняв и възмущение. Кой е този, че не ругае „червените” от „Позитано” 20, а посяга на свещените „сини вождове и учители на прогресивния седесариат”, всъщност на лумпенариата? Затова спирам да пиша. Понеже нашенци са отвикнали да мислят, не се интересуват кой кой е и какъв е бил; колко пъти е предал! За тях е важна вярата, но не в Бога, а в болшевишки идоли като Костов, Яне, Б.Б. или Надка. Това не са християни, които се стремят винаги да са в Бога, което ще рече – в доброто. Обладани от „княза на този свят”, те избират между две злини – някакво по-малко зло?! Това е сатанизъм. Въобще не се свеня да заявя: да искаш да се махнат едни, за да дойдат пак същите, е симптом на идиотия. Сърбите имат поговорка за това. Не е лицеприятна, но ще я изпиша. Тя гласи: „Меням говно за говно.”
Аз не съм очаквал нищо от комунягите. Те ми дължат един живот, както и живота на всички мои най-близки – живи и отишли си, на повечето ми приятели. Няма как някой от „Позитано” 20 да ме излъже, той е мой изконен враг до века. „Обичай врага си”, не означава да го пожалиш. Първоначално и мен ме измамиха тези от СДС. От 17 години повече не допускам да бъда гой – добиче от стадото, което слепи овчари под свирката на червения кавал водят към пропастта, от която излизане няма! Анатема тям и подобните им!
Завършвам с нещо лично. Занаятът ми ме бе сближил с някои момчето от футболните среди, които са настоящи босове на тази разюздана мафия, нямаща нищо общо със спорта. Отдавна не поддържам връзка с никого от тях. Сега се отричам от баш началника им и даже зачерквам снимката си с него.
Прочее, всекиму заслуженото!
[1] Всъщност това е обида за почтените овчари. Моля да ме извинят.
[2] „Полицейски гуляй в центъра на София в деня за траур”, Dnes.bg, София, 30 май 2009 г., online: http://www.dnes.bg/article.php?id=71694