Loading...
Този въпрос дори и не си го задавам от 1990 година. Достатъчно ми е само да видя съществата, вживели се в ролята на спасители на отечеството ни и вече ми се отщява да се разходя до избирателните секции. Помня 1990 година, на първите избори бях застъпник на един от кандидатите на опозицията в една от секциите. Около обед кандидатът дойде да обиколи и види как върви гласуването. Тогава му казах, че от 10 гласували ще позная колко са за него. Зад паравана на т.нар. „тъмна стаичка“, бюлетините на БКП бяха в лявата страна на масата, а на СДС в дясно. От долу се виждаха краката на всеки гласуващ – как застава, в ляво или в дясно на масата.
Познах резултата, че моят кандидат ще загуби и то сериозно. Секцията беше предимно от български турци и цигани. За пропорционалната листа си гласуваха за тяхната си партия, а за мажоритарната – за БКП. Да не си мислите, че и сега ще е различно? Отново същите шамани ни убеждават как ще оправят и държавата, и нас като граждани. За държавата съм сигурен, че няма да я оправят, но нас със сигурност ще. Така ни „оправят“, че вече 68 години ни боли.
Защо отново ще пропусна да гласувам? Защото нито един политик не постави като цел и основна задача скъсване с миналото, отстраняване не само на бившите членове на т.нар.тоталитарни партии и служителите на ДС, но и техните роднини и близки, недопускане до изпълнителна, законодателна и съдебна власт на членове на тайни общества, премахване на държавните субсидии за партиите. И така за нас, обикновените българи, „мачът свърши“ много отдавна. Просто не виждам надежда каквато и организация да бъде създадена от честни и почтени хора. Както е казано от един човек войвода – от двама чета, от трима чета с предател. Най-голямата трудност ще е да бъдат ограничени предателите в четите. Кой би се наел с тежката задача да прави проучванията на хората, желаещи да участват,за да бъдат своевременно отстранени предателите? Трудно е, но не е невъзможно, особено сега в ерата на Интернет. Може и да се промъкне случайно някой навлек, но какво пък – ако не опитаме ще ни е яд след време, че сме пропуснали шанса да направим нещо стойностно. Децата ни не заслужават нашата участ, а заслужават достойно бъдеще.
