ФЕНОМЕНЪТ НФСБ

Един призрак броди из България – призракът на НФСБ. Видим за хилядите зрители на телевизия СКАТ и невидим за националните медии и социологическите агенции. За кратко в изборния ден той се появи на повърхността на политическия живот и после пак изчезна в морските дълбини подобно на митичното чудовище от Лох Нес. Всички, без изключение, обществено изявени политически анализатори, ментори, идеолози и пр., оставиха без коментар този факт, като промениха известната сентенция за мъртъвците, не казвайки нито добро, нито нищо. Оказа се, че законът на мълчанието „омерта“ в България действа с пълна сила. Ето защо ни се струва, че е редно да кажем няколко думи по този повод, за да не оприличават страната ни с онази област в Италия, която е известна като родина на закона.

Как се стигна до тук? След „светлия“ пример на Земноводния националист (вижте очите му – като на повечето от водещите в CNN), шефовете на СКАТ също решиха да влязат в политиката с помощта на четвъртата власт. Идеите са идентични – безкрайно чисти и сакрални – патриотизъм и национализъм, лелеяни от всички родолюбци, но употребени вече от Атака. Очевидно за България е необходима една силна, националноотговорна патриотична партия във време, когато номадските мултинационални компании и банки ограбват националните икономики. Похвално е, че собствениците на телевизия „Скат“ са издигнали в култ българските ценности, че тачат традициите и милеят за добруването на Родината. Чудесна е идеята им да използват телевизията си за провеждането на тази политика – още повече, че в условията на вихрещия се неолиберализъм вече всичко е позволено – в това число и превръщането на една медия в партия – иновативен и уникален не само за България проект. Завидно е упорството им, с което създават свои партийни организации навсякъде, където има изтерзани българи. Чест им прави, че застават с лицата и имената си зад тази кауза. Между другото, няма друга национална частна медия с така ясно заявена собственост и политика. Но, оттук нататък…

Далеч преди изборите ръководството на НФСБ скалъпи нещо като партийна предизборна програма, чиито послания бяха обилно гарнирани с черен пиар срещу Атака. Голяма част от привържениците на Атака, които същевременно бяха и ревностни почитатели на телевизия СКАТ, изпаднаха в психологически дискомфорт. След като бяха казали ДА и на СКАТ, и на Атака, впоследствие трябваше да направят алтернативен избор и между тях.

НФСБ създаде ефективна от икономическа гледна точка двустепенна организационна структура на партията си – шапка, състояща се от ръководството на СКАТ и хомогенен маргинализиран електорат – от преобладаващо възрастни зрители на телевизията, които трябваше да са горивото на ракетата носител, насочена към Народното събрание. Горчивият опит с Атака, накара ръководството на НФСБ да стане по-предпазливо и дори мнително – „парен айрян духа“, при кооптирането и издигането на качествени личности в партийните структури и депутатските листи. Негативно влияние оказа и възприетият от соцвремената принцип на отрицателния подбор, изразяващ се в номинирането на регионални партийни ръководители и кандидат-депутати, които задължително трябваше да са по-безлични от лидерите на върха. Мнителността, заедно с частно-собственическото чувство – ние сме собственици на СКАТ, респективно „НФСБ е наша“, им изиграха лоша шега. Като изключим няколко от водещите журналисти на СКАТ и едно-две добри външни попадения, в телевизията и създаваните партийни структури шестват посредствеността и некомпетентността. Честността и предаността към каузата не успяха да компенсират нивото и уменията, въпреки че са за предпочитане като по-малкото зло. Вярно е, че се наситихме на образовани и лустросани майкопродавци, национали нихилисти и откровени крадци, но нивото си е ниво. Вижте колко бързо се провали бившия експремиер с „безпардонната си естественост“, която като стил беше контрапункт на лустросаната изисканост.

Като коментатори и анализатори през студията на телевизия СКАТ минаха много качествени личности, но НФСБ не успя или не пожела да кооптира никого от тях. Собствениците на СКАТ не можаха да проумеят, че партията не е фирма, че партийните съратници не трябва да се третират като подчинени, които са длъжни да ги гледат предано в очите така, както наемникът гледа работодателя си. Тези отношения са видими, макар че не стигат до крайност – например, както възторжено и екзалтирано Цветанов гледа Борисов.

Изброените дотук причини са най-важните, но разбира се, не са всички, които предопределиха демографските характеристики на електората на СКАТ – слабо присъствие на млади симпатизанти и преобладаваща подкрепа на пенсионери от селата. Неслучайно резултатите от изборите за НФСБ бяха повече от скромни в София, където зрителите се впечатляват не само от правдивостта на каузата, но и от качеството, с което им се поднася. Подобно на тийнейджърите, голяма част от софийските зрители на СКАТ са вече с промито от рекламите съзнание и предпочитат лъскавите лакомства, с много Е-та, вместо качествената, но в по-семпла опаковка, българска храна.

В резултат на посочените обективни и субективни събития собствениците на национална кабелна телевизия СКАТ, решиха да превърнат вкупом персонала си (включително репортерите и операторите) в депутати, рискувайки при успех, да останат без персонал. Този път за добро или за лошо не се получи, но да се надяваме, че за следващите избори ще си направят необходимите изводи. Успех!