Loading...
Дискусията за удължаване на мораториума върху продажбата на земя на чужденци бе поредната демонстрация на желанието на попитиците да експлоатират предполагаемата некомпетентност на избирателите си с цел лесна популярност. Решението, гласувано под диктовката на “Атака”, рискува да донесе неприятности за България на европейската сцена в името на невъзможна цел. То няма директно действие без промяна на договора ни с ЕС.
“Атака” успя да вкара в програмата на парламента проекта си за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г. С гласовете на ГЕРБ, Атака и на по-голямата част от БСП решението бе прието след бурни дебати.
Удължаването на мораториума е обречен ход, който говори за растящо отчаяние и – въпреки пламенните речи, за отсъствие на чувство за мисия у голяма част от депутатите. Подкрепата на БСП бе изненадваща и говори за сериозни проблеми в управлението на партията. Към популистката акция се присъедини и ГЕРБ, една европейска, съгласно заглавието си партия, която очевидно започва да изпада в безтегловност. Само ДПС гласува монолитно срещу решението и обяви, че ще сезира Конституционния съд.
Част от аргументите, с които се иска отпадане на мораториума, попадат в графата престъпления срещу здравия разум. Някои са откровено манипулативни – например това, че арабски организации ще изкупят земята. Срокът на забраната е въведен с текстове в Конституцията и в Договора ни с ЕС и не се отнася до граждани на Турция или Близкия Изток (освен ако няма международен договор). Друга част от аргументите са антиевропейски, те са присъщи на мисленето на бедните роднини, които хленчат, че не им дават достатъчно (такива са 90% от изказванията за усвояване на еврофондовете) и се правят на тарикати през останалото време.
Дори да са оправдани страховете, че земята ще бъде изкупена на безценица, необходимите стъпки е трябвало да бъдат предприети до 2010 г. – именно от ГЕРБ. И сега можеха да бъдет предложения по-елегантни решения, които да успокоят хората. Те обаче не са толкова атрактивни. Парламентарното представление само отклонява вниманието от по-сериозните проблеми в българското земеделие.
Както писах още преди премиерът Пламен Орешарски да обясни защо удължаването на мораториума е нереалистично, отпадането на ограниченията за покупка на земя от граждани на ЕС е скрепено с Договора за присъединяване на България към ЕС и корекция е практически невъзможна.
На 22 октомври стана ясно, че Европейската комисия е отхвърлила предложен от Румъния проект за поетапна либерализация на продажбата на земя на чужденци. Румънското правителство е искало да се създаде специален орган за посредничество в отношенията купувач-продавач с цел коректна оценка на земята. Предложено е било още продажбата на земя да се разреши само за селскостопански цели, и то на лица с 5-годишен опит.
Сега следва сложна поредица от действия, които рискуват проблеми на България в ЕС. Говорител на Европейската комисия заяви, че при неспазване на общностното законодателство страната може да се изправи пред наказателна процедура. Затова (ако Конституционният съд не спре безумието) ще трябва да се върви към тежката процедура по промяна на Договора ни за присъединяване към ЕС. 27 страни ще трябва да гласуват по идеите на ГЕРБ и Атака и е малко вероятно да ги подкрепят. Това обаче ще привлече интереса им към проблеми като този с имигрантите и не се иска голямо въображение, за да си представим кампанията, която вероятно ще последва в по-консервативните западни медии. Дори да се случи чудо на чудесата и удължаването на мораториума да получи подкрепа от 27 страни, това ще стане вероятно след една година. А дотогава? Съгласно българската Конституция международните договори имат приоритет, а частната собственост е неприкосновена.
Във вторник парламентарната дискусия не даде нито един аргумент, че цената за всичко това е оправдана.
Натискът от заинтересовани земеделци в стил “Ама не може ли все пак да измислим нещо?” обаче показва колко дълбоко вкоренено е убеждението, че правилата винаги могат да се заобиколят по втория начин. Лош сигнал е също така, че министерството на земеделието се поддаде.
А министърът Димитър Греков, след като най-сетне разбра, че официалната позиция на кабинета е различна от неговата лична, вече лансира друга идея. Не можем да попречим на чужденци да купуват земеделска земя, но можем да ограничим такива сделки със законови средства, заяви той пред БНР. “Можем да кажем, че не можеш да обработваш земя, ако не си я обработвал 3 години в България. Едно от условията, ако поставим, примерно, за стопанисването й в определен период от време, би ограничило чужденците.” От думите му не става ясно дали земите, закупени от граждани на ЕС след 1 януари, трябва да бъдат оставени пустеещи, докато чужденецът не се реши да препродаде на някого, който има подходяща история като земевладелец.
Въпреки истерията крайният резултат няма да е според сценария на популистите в парламента. Ето защо идеята за мораториума е поредният изстрел с халосни патрони, който политиците произвеждат в опит за привличане на вниманието на първосигналните избиратели. Последните седмици изобилстват от подобни примери – такива са някои от идеите за защита на клиентите на банките, мерките в пълния с изключения закон срещу офшорките, дори таванът на лихвите на бързите кредити, ако е формулиран така, както говорят депутатите. Популистки са и част от идеите за промени в закона за енергетиката.
Големият проблем е, че активната част на обществото, тази, която има основанията да изисква компетентност, отказва да участва в дебат за политики, увлечена в собствените си акции. Докато активните граждани не предложат различен дневен ред, микрофонът остава в ръцете на политиците, които черпят сили от страховете на хората.
Само Полша си е извоювала да не продава земеделски земи на чужденци до 30 април 2016 г., предаде кореспондентът на БНР в Брюксел. Унгария, Литва, Латвия и Словакия са успели да договорят към 7-те години преходен период още три, които изтичат в края на април 2014 година. България и Румъния са могли да предоговорят удължаването три години след присеъдиняването си към ЕС, но не са се възползвали от тази възможност.
Иванина Манчева / economix.bg
