Loading...
Па – де – дьо ( pas de deux) е една от основните музикално – танцови форми в балета. Изразена е в танца на двойка и е вариация на соловото и съвместно, виртуозно изпълнение на мъжка и женска роля. В свободен превод означава и форма на ухажване. Под влияние на руския балет влиза и в изпълненията на фигуристи в танцовото фигурно пързаляне, с множество виртуозни и направо акробатични поддръжки.
Нещо подобно забелязваме в последните дни в „героичните“ стълкновения между полиция и протестиращите и окупиращи обществени сгради студенти. Почти като в „Танц със саби“ от балетите „Гаяне“ и „Спартак“ на Хачатурян. Без подигравателно отношение към цялата условност и бутафорнаст на „епичните“, сценични сражения, под съпровода на героична и бравурна музика.
Всъщност, героизирането на нашите артисти е подето от редица печатни и електронни медии, както и от много сайтове. Не малко са и тези, които не одобряват проявите им. Но, доколко искренно и непреднамерено е това, след като знаем, че почти всички те са изразители на нечии интереси. Много от медиите налагат тезата за упражнено полицейско насилие, но видно от всички видеокадри то е минимално, с цел изтласкване на хората от охраняваните периметри. Били сме свидетели на къде по-драстични прояви на насилие, а в сравнение със здравия кютек, който се прилага в къде по-демократични държави от ЕС, в САЩ и по света, можем да приемем сравнението, като за почти балетен танц. Но, може ли да бъде другояче?
Всички си спомняме, че преди време, бившият главен секретар на МВР заяви, че „в МВР не работят балерини и когато бъдат предизвикани с арогантност, с думи, или с действия, това води до съответните последствия“. Ах, този Калинчо! Скоро преди това, по повод озаптяване на явни провокации от футболни агитки бях окнал същото. Понякога е наложителна необходимостта от законосъобразно упражняване на полицейско насилие за предотвратяване на безредици и вандалски прояви. Всичко друго е анархия.
Но, да продължим. В понеделник следобед, бившият US посланик Джеймс Пардю, влезе за около час в уж вече окупирания и оключен от всякъде Ректорат. Ако е за информация, може спокойно да я получи и от неговата амбасада, в която непрекъснато влизат и излизат доброволни заявители и информатори. Или, може би за инструктаж? Ще разберем. При всички случаи ще се разнесе миризмата от Алма Матерското му изпускане. Все пак, не е хореограф от ранга на Мариус Петипа. Вече си мисля, че следващият допуснат може да е някой от бившите руски посланици. Така де. У нас винаги е имало геополитически паритет. По равно и за двете страни – на едните ТЕЦ –ове, на другите АЕЦ – ове…
Такива съпротивителни движения винаги са лесна плячка за онези, които искат да им сложат намордник, така както стана с движението „Occupy“ в Съединените щати, което още на ранен етап беше превзето от разни фондации, неправителствени организации и други лицемерни, подставени лица, които търсеха какви ли не начини, да използват масата от разгневени младежи за собствените си цели.
Това превземане вече се случва и у нас, като разни организации и задкулисни играчи се присъединяват към протестиращите и се опитват да им пробутат програмите си, сякаш тези искания са едва ли не на протестното движение, или на българския народ. Разбира се, ако приемем, не без основание, че протестите не са дирижирани още от самото си начало от неправителствените организации, което е една вероятност, макар и недоказана вече пет месеца след първите протести.
И тогава всички тези млади, красиви и образовани млади хора, стават всъщност неволни артисти в умела постановка. За съжаление…
Снимка: КоКо ДЕНЕВ
