Loading...
Тази седмица видях едно заглавие на Дойче веле – “Българи се разпада” и се ядосах. Омръзнало ми е от такива крайни приказки само и само да бъде привлечена аудиторията. В материала доста елементарно се обяснява, че се делим на бедни срещу богати, софиянци срещу провинциалисти и т.н.
Днес обаче видях моята България на парченца. И даже нямаше парче, за което да кажа – ей това е най-хубавото и да се асоциирам с него. Нямаше.
Най-много шум се вдигна около парчето контрапротестиращи в услуга на управляващите (що за безумие?!?). Бяха се събрали от цяла България на Орлов мост. И бяха 2/3 цветнокожи плюс 1/3 бели пенсионери. Имаше и около 5% бели хора под 50 години. Явно нещо много важно зависеше от присъствието им тук, защото изглеждаха най-притеснени и се оглеждаха най-много.Не мога да ги определя като митинг, шествие или дори манифетация. Беше си една тъжна, гадна, черна процесия през центъра на София.
Преминавайки покрай СУ много бабички съскаха, по-коравите чичовци псуваха, а младите цигани размахвана сопите си срещу студентите. Част от онези 5% носеха големи червени рози, усмихваха се и скандираха “подкрепа”. Другите се задоволяваха да викат “ууу”. Като стан дума за скандирания – опитите на Станишев да накара множеството (според мен 5-6 хияди души) да скандира Бъл-Га-Ри-Я сериозно удариха на камък. Особено от страна на цветнокожите ни сънародници…
Най-жалката гледка бяха тъмнокожи роми със сопи, наметнати с червени знамена.
Другото парченце бяха окупаторите пред СУ. Много малко. Пред университета имаше максимум 50 души. Не знам колко бяха вътре, но имаше 2-3 прозореца с накацали по тях хора. Тук слагаме големия липсващ – младите, красиви и интелигентни протестиращи почти ги нямаше. Вероятно са имали друга работа точно днес, не са искали да се конфронтират, под нивото им е да са на една улица с гореописаните контрапротестиращи… все едно. Това парченце надежда беше малко. Може би тук трябваше да бъдат парченцата от РБ…ама не.
Другото парченце България бе в Пловдив. Там на чисто еднопартиен митинг ГЕРБ събра под знамената си солиден брой хора. Бойко Борисов се изказа умерено мъдро (в смисъл и умерено и мъдро). По различни данни е имало между 40 и 65 хиляди души. Поне аз не чух да предлагат конкретни действия за промяна…освен предсрочни избори.
Имаше още едно парченце България, което ме разочарова най-много. Феновете на ЦСКА и Левски си направиха волната програма по улиците на София. Ангажираха безумно голям полицейски ресурс със себе си, оставиха зад гърба си почти толкова боклук, колкото и контрапротестиращите (много). Като цяло не показаха никакво отношение към случващото се в държавата и заложиха на обикновения си репертоар – “смърт на чорбарите”, “смърт за говедата”, бомбички по улиците и т.н.
(Подсказаха ми, че “сините” фенове са показали съпричастност към темата докато са минавали покрай Ректората. Прилгам видео.)
Националистите ги нямаше..освен тия със знамена на Атака на Орлов мост и другите, дето бяха на мач. Емигрaнтите си ги няма от години. Интелектуалците трябваше да са пред университета….други…май няма?
А, да – драгите телевизионни зрители, които пък въобще не искат да бъдат намесвани в историята. За тях всички са маскари и най-важното, което можеха да направят днес бе да си сменят летните гуми със зимни, да се потъркалят у дома пред телевизора или да идат на молче.
Не искам да звуча грубо или отчаяно…обаче България е разбита на парченца, които никой не може да събере и да сглоби в една нация. Абсурдно е да се надяваме, че масата хора може да вземе нещата в собствените си ръце. Остава ни единствено да се надяваме на вдъхновяващ, добронамерен и авторитарен лидер – нов месия. През нормална демокрация няма как да стигнем до по-добър живот.
Аз вече не вярвам.
Съжалявам.
p.s. Автор на снимката към тази статия е Георги Величков
