Loading...
Наистина странен народ сме това българите. Никой не ни е искал прошка за поне десет прегрешения /да не кажем престъпления/, извършени от управляващите ни за периода 1944 до 1989 година. Не ни е поискал, но ние сме му дали такава прошка. На всеки по отделно и на всички като цяло – БКП. Ние българите дадохме своята без да ни я поискат.
Преименуваните български турци също и се започна едно прегръщане, една любов и все в името на „светлото бъдеще“. Забравихме и лагерите в Белене, Ловеч, Скравена. Забравих ме хилядите знайни и незнайни осакатени човешки съдби за сметка на тези, на които сега сме простили. Забравихме истината, че няма нов морал, а моралът си е един и няма друг. Късно, много късно разбрахме, че нищо не е такова каквото ни го представят т.нар. средства за масово осведомяване, че в политиката няма нищо случайно и нито един случаен „политик“ не може да си намери място в управлението на страната. За това сега, когато на гърба на този народ са се качили синовете и дъщерите на бившите управляващи ще се сещаме, че сме дали своята прошка без някой от тях да ни я поиска, без да се извини за сторените злини от роднините му. Една партия, съставена в ръководството си от такива „верни“синове и дъщери, успя да получи само активите на предишното управление от 1944 до 1989 г. Пасивите умело бяха прехвърлени от сметката й запратени в историята. Там не трябва да се пипа. Който взел-взел. Сега вече да започваме на чисто. И това простихме и направо забравихме за него. А то, както и да го погледне човек, все намирисва на подредена работа много преди 10.11.1989. Тези, които подредиха всичко в този вид, в който са го и замислили, явно много добре са познавали българина, а и турчина гражданин на страната ни. Властта, завзета с оръжие и до сега се задържа с писалката. Тази писалка как ще се вземе? Кой ще плати на честни хора да я вземат и да се възстанови моралът в управлението? Не вярвам това да се случи у нас.
Снимка: 1989 (архив: Джони – Георги Димитров)
