Миналия парламент феноменът независим народен представител, подкрепящ ГЕРБ доби масовост. Депутати от всякакви групи ставаха независими и като един, всичко подкрепяха. Даже ги водиха в един момент в Брюксел, да обяснят как от най-чисти мотиви подкрепят кабинета.
Тези хора в кулоарите на парламента ни подмятаха доволно, колко било хубаво да си независим и колко изгодно било, във всеки възможен смисъл. Тоест ние останалите, които се бием за каузи и принципи, колко всъщност сме наивни и недалновидни.
Сега в 42-то Народно събрание на ГЕРБ им се случи, това което те правиха на другите. Един от техните стана независим и в крайна сметка ще застане на страната на правителството. Само че този модел ще бъде точно толкова неустойчив, колкото беше и в миналия парламент.
За да е успешно едно управление, то трябва да обединява хора с общи идеи, които искат да променят България. Не става с откраднати депутати, предали и партиите и избирателите си. Политиката в България започна да се превръща в скалъпване на мнозинства, като всичко е разрешено и всякакви морални предели са загубени.
От така сформирани мнозинства, можете ли да очаквате смислена антикризисна програма или реформа в образованието или здравеопазването, въобще можете ли да очаквате нещо добро да се случи?