Loading...
• Кукловодите – ала Джеймс Бонд и Рихард Зорге
• Един главен икономически съветник – олигарх
• И един пазен в тайна спонсор, появил се във Виена
• Как заиграха енергия, шистов газ, руски и задокеански интереси чрез Бареков
• Ролята на вечния виновник – мултимилиардер и финансов спекулант
• Допълнение към книгата ми „Политиците. Парите им. Мръсните им тайни”
ЗАГАДЪЧНИЯТ УЕСЛИ КЛАРК – КАКВО ТЪРСИ ЕДИН АМЕРИКАНСКИ ГЕНЕРАЛ ПРИ ЕДИН „ДУДУК”?
За разлика от латвиеца Репше, за когото трудно могат да се открият други данни освен официалните, биографията с детайлите и завоите на американския политик и бивш главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа е достатъчно известна, може лесно да се намери в Интернет и няма да се занимавам с нея.
Ще направя няколко бележки, макар и встрани от основната тема, понеже става дума за непопулярни факти, свързани с Кларк, както и с някои наши политици.
1. Родата на Кларк води произхода си от Белорусия. Баща му, който е евреин, напуска Руската империя заради антисемитските погроми преди повече от век. Интересното е, че майка му, иначе с английски произход, се казва Венета, което не е име, специфично за тези региони, но е често срещано у нас. Етимологията на името е славянско и произхожда от венец (сл. Венелин)
2. Другите неизвестни факти са от книгата му „Да водиш съвременна война”, посветена на Косовската криза. В нея генералът се представя като ястреб и се оплаква как Пентагонът и Държавният департамент заедно с Белия дом са му попречили след бомбардировките да направи и една голяма сухопътна война в Югославия. А може би и Световна, макар че този факт го няма в книгата му.
Изнесе го британската авторитетна медия би-Би-Си. Известният британски певец Джеймс Блънт разказа в интервю за тях как през 1999 г., когато служел в армията (командосите САС), под заплаха от военен трибунал отказал да изпълни заповед да атакува и да унищожи руските войници, заели летището в столицата на Косово – Прищина.
Блънт е служил в английския еквивалент на червените барети като капитан
„Наредиха ми да избия около 200 руснаци от летището. Тогава командвах отряд парашутисти, който трябваше да тръгне в настъпление. Учудиха ни думите на генерал Уесли Кларк по радиостанцията. Той заяви, че руснаците трябва да бъдат унищожени“, разказа музикантът.
По думите му британските десантчици практически достигнали руските позиции. Двете страни били готови да открият огън, когато дошла заповед да не се влиза в бой. „За щастие командващият британските части генерал Майк Джексън заяви тогава, че няма да позволи на своите войници да носят отговорност за началото на Трета световна война“, резюмира Блънт.
Интервюто остана без отзвук. Забележително е, че никой не го опроверга. Когато се позабрави, след година Уесли Кларк тихомълком и предсрочно беше пенсиониран от американската армия.
Странно и непонятно е това присъствие на Уесли Кларк на конгреса на Бареков!
Генералът е бил отявлен ястреб, станал неприемлив като висш държавник дори за ястребите по коридорите на властта във Вашингтон. Най-отявлен русофоб е, искащ битка с руската армия. По някои данни майка му – англичанката Венета е от полски произход, а знаем, че поляците недолюбват, меко казано, бившите си колонизатори.
Разказах тази история, понеже Уесли Кларк наистина неочаквано се върза с политическия проект на Бареков в България, който анализаторите определят и като руски, и като пропутиновски. Дори участието на Репше в проекта стига за такъв извод. Дори връзките на Бареков с Пеевски и Корпоративна банка са достатъчен аргумент (основен акционер е руската БТБ, в която 60.9% от капитала е на руското правителство)
Какво се крие зад този ход?!
Най-тиражираният извод във форумите е да са му платили – дори и богат човек като Уесли Кларк с десетки милиони долари надали би отказал стотина хиляди в сметката си за едно краткотрайно „отбиване у нас покрай мое пътуване в тази посока, но другаде”, както сам заяви.
На това мирише, но дали е така? Не вярвам!
Убежденията не се менят, но интересите – да. А американската политика и американците – дори и военните, дори най-крайните ястреби са прагматични хора. Международната политика въобще, не само тяхната, но и на останалите държави, от край време си е занятие за лицемери.
Да го видим!
* * * * * * * * *
А. ==============================================
РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОПЕРАЦИЯ ЗА ВЛИЯНИЕ като първи възможен мотив за подкрепа от Уесли Кларк на „България без цензура”
* Една от хипотезите е, че американците знаят, че проектът е руски и вкарват свой човек за влияние и въздействие в него. При крайна нужда и евентуалното му компрометиране чрез публично оттегляне и изявление на ген. Кларк в точно премерен момент ще им свърши също добра работа.
По подобен начин САЩ бяха постъпили и с Мултигруп. Хилари Клинтън върна чека на групировката, но американското разузнаване си вкара лица от спецструктурите си в ръководното тяло на империята на Илия Павлов – Брайън Дженкинс. Той е бивша зелена барета, бивш спецкомандос, експерт на Групата за дългосрочно планиране, съветник на ген Крейгтън Абрамс, командващ военните операции във Виетнам. Старши съветник на президента на „РЕНД корпорейшън” – аналитичен център, (както ги наричам аз – фабрики за мисли), обслужващ Пентагона и Белия дом, съветник на Комисията по тероризма и т.н. Вижте каква е иронията на задкулисието в политиката – от 1989г. до 1998г. той е заместник председател на фирмата по сигурност „Крол Асосиетс” – онази, която дири мръсните пари по света, а се отзовава в пералнята на мултаците като член на Борда им.
Точно тази игра на Илия Павлов с руснаци и американци като двоен агент в крайна сметка му струваше живота (за сензациите около него и убийството виж моята книга „Тайните на големите играчи”, както пак в нея и за Андрей Луканов, макар че последният работеше не за две, а за три такива структури)
За съжаление у нас политиката е бай-ганьовските табиети на практиките на Държавна сигурност и изцяло в полето на нейните наследници, така че съответно и насреща (във Вашингтон, където не хранят илюзии) цялата им политика към България е поверена на съответните техни специализирани структури – в случая военното разузнаване на САЩ, срещу което у нас основно стои ГРУ – Главно разузнавателно управление на руската армия. За тези, които не знаят – съветско-руското ГРУ е по-мощната и квалифицирана разузнавателна структура от бившето КГБ. И пак за тях – повечето американски посланици у нас преминават обучение преди идването си в България в съответните центрове на американското военно разузнаване в Монтерей, Калифорния и в Германия – там учат и български (това не се отнася за недоразумението Джеймс Уорлик и сегашната американска посланичка, която е тежка артилерия от съвсем друг, и то политически калибър)
Възможно ли е участието на Уесли Кларк и поздравлението му към конгреса на Бареков да са част от дългосрочна разузнавателна операция за вкарване на човек за влияние в тази формация (както правят руснаците с Репше като гл. икономически съветник на Бареков)?
Да, подобни прийоми има в политиката. Включително с участието на Уесли Кларк. Включително и на Балканите, вкл. и с България.
а) Фактът за Балканите е от 27 август 1994 г.
По онова време ген. Уесли Кларк е Директор по стратегическото планиране в Пентагона. В разгара на босненската война той има среща в Баня Лука с командващия армията на босненските сърби ген. Ратко Младич. Човекът на Пенгатона и главореза – бъдещ военнопрестъпник срещу човечеството си разменят фуражките – може би в знак на военно уважение или дявол знае какво. Снимките незнайно как се появяват по медиите – вероятно подхвърлени от разузнаването на Милошевич. „Кларк се перчи заедно с новия Гьоринг“, написа в. „Ню Йорк таймс“, а конгресмени призоваха за отстраняването му.
Странно! Уесли Кларк не е наказан, не е порицан, а напротив – малко след това израства в кариерата до висшия командир на европейския театър на НАТО. Директор на стратегическото планиране на Пентагона е колкото военна длъжност, толкова и роля на „ала Джеймс Бонд”. Босненската спецмисия на Кларк в ролята му на особен посредник е знаменателна, макар че не й е тук мястото да се разпростирам относно нея. Но тя е първообраз на вероятната му задача у нас – като задокеанско наблюдение на партията на Бареков.
„Това беше първият ми сблъсък с опитен измамник далеч от бойното поле“, заяви навремето Кларк за срещата си с Ратко Младич.
б) Фактът за България.
Кларк е имал втори такъв сблъсък като главнокомандващ европейския театър на НАТО с нашия … Иван Костов! А ето и онова от страниците на мемоарите му, което би ви изумило:
* според него българското правителство (на Иван Костов) се опитало да бламира подкрепата за операцията. Кларк директно говори за руското влияние у нас (и в Румъния, която също се опънала). Кабинетът на Иван Костов дал политическата си подкрепа за бомбардировките след продължителен натиск, сочи дипломатически документи и свои разговори висшият политик и военен (главнокомандващ НАТО в Европа не е само военна, но и дипломатическа длъжност). Тъмносините демократи оповестили политическата си подкрепа едва тогава, когато ги предупредили, че не я ли дадат – сбогом на приемането на България в Европейския съюз и НАТО.
Явно на сцената на политиката Костов е бил прозападно настроен, а зад кулисите й – проруско и про-Милошевич, както се вижда от фактите за дипломацията, които изнася Уесли Кларк.
Но онова, което четем като изявление и в медиите за политиката няма нищо общо с онова, което в действителност прави тя. Защото например същата мръсна, дори далеч по-долна игра я има и при случая с медсестрите в Либия, арестувани по договорка на Кадафи !!! с родните власти: дал съм фактите, вкл. и от секретни протестни ноти на Запада в книгата ми „Либийска връзка” – за онова, развило се зад кулисите при кабинета на СДС , царя и Тройната коалиция, прегърнали се с Кадафи.
Втори вариант – при кризата в Косово Иван Костов е бил настроен печалбарски – напомням, че навремето аз оповестих скандала за сделките в нарушение на ембаргото на ООН на фирма „Булс” на Зоран Ристич и премиерската съпруга Елена Костова. Може да е имал интерес да има ембарго, но да няма бомбардировки, които спряха контрабандата.
_______ _________ _________ _________ _________ _________
И още един факт за съдружника-сърбин. Има прокурорската преписка под № 7970 от 19. 12. 2000 г. Според нея Ристич е безследно изчезнал от ноември 2000 г., въпреки че си е у нас. Въпреки искането на прокуратурата обаче МВР не е пуснало съобщение за издирването му. Ристич и в по-нови времена се оказа основният заподозрян за контрабанден канал на бензин от „Нефтохим“. Той е отклонявал цистерните с горива за износ към бензиностанции в България. Става дума за „жалките”, забележете официални 986,8 тона. В дъното е офшорката „IMS“
А ето и един културен диалог по повод разкритията с Елена Костова, публикуван във в. „Сега”:
– Г-жо Костова, как мога да открия г-н Зоран Ристич, който ви беше съдружник във фирма „Булс“? – Еее, не знам. – Не сте ли го виждали скоро? – Не. – Откога не сте го виждали? – Сега пък т`ва не е ваша работа… (тук премиершата си изключи мобилния телефон).
_______ _________ _________ ________ _________ ______ _______
Ваша, не наша работа, но публично Костов беше спряган от Вашингтон като много, ама много техен човек. Оказва се, че не е бил такъв, или поне съвсем, а на някой друг. Явно е прав френският писател Балзак, когато е написал, че лицемерието е онзи данък, който порокът отдава на добродетелта.
В проекта Бареков и международната му подкрепа от най-висш американски генерал и общественик също има лиснати кофи с лицемерие, както ще прочетете по-нататък.
Мисля си, че с „България без цензура” задокеанската симбиоза ще е също толкова скандално – с публикации в американски медии и изявления на техни конгресмени. Понеже там страната ни е е пета глуха – никой не се интересува от нас. Естествено това ще стане, след като нашите дансаджии се постараят да подхвърлят записи с превод и изявлението пред конгреса на Бареков на задокеанските журналисти, когато потрябва и най-важното – ако се наложи компрометиране на лица от вашингтонския елит на фона на влошаващите се руско-задокеански отношения.
Но у нас нищо няма да се чуе никъде.
Тази история в историята я разказах и заради нещо друго.
Нас непрекъснато ни захранват с митове – кой какъв е, на базата на онова, което е казал публично. И ние изграждаме оценката си за явленията и политиката именно на базата на тези внушения и изявления. Обаче никога не ни поднасят информация кой политик какво е направил в тайна от обществото и особено защо го е направил.
НАКРАТКО: генерал Уесли Кларк безспорно е блестящ професионалист във военното дело, но е представен като пълен лаик в политиката. На първи поглед го доказа и присъствието му на конгреса на Барековата партия. Именно този образ – на лаик е най-доброто прикритие на секретна операция за получаване на влияние в българска политическа структура, която може би има потенциал да вземе властта.
* * * * * * * * *
Б =============================================
„КЛАРК – БАРЕКОВ” КАТО ЧАСТНА ИНИЦИАТИВА, ПРОГРАМИРАНА ЗА БЪДЕЩ МЕЖДУНАРОДЕН СКАНДАЛ
Има още един сериозен мотив за рамото на американския генерал за нашенската политическа структура ала „чака-рака”.
Той не е в рамките на хипотези, а на много факти, които го документират.
През 2011 г. Уесли Кларк получава Голямата награда на „Центъра за глобален диалог и сътрудничество”. Той е базиран във Виена и е на експрезидента Петър Стоянов.
Кларк е член на международния борд на Центъра на нашия бивш държавен глава. Освен това и двамата са членове на „Глобална инициатива” на бившия американски президент Бил Клинтън.
Т.е. Петър Стоянов е помолил ген. Кларк да даде едно рамо на популиста Бареков. Членът на международния борд на фондацията му, съратникът му във фондацията на Бил Клинтън и бизнеспартньор на родния политик (Кларк се занимава и с бизнес, както и фондацията на Петър Стоянов) му се е доверил.
Но тогава възниква вторият въпрос: защо Петър Стоянов дава рамо на Бареков?
– ПЪРВО – наивно, но вероятно охотно прието от електора обяснение, ако се наложи:
* семействата на Бареков и експрезидента ни са съседи – къщите на бабата и дядото на Бареков и тази на Стоянови са една до друга на ул. „Строител” в Пловдив, както се казва – почти в един двор. Кариерата на Бареков като журналист се разви при Емил Стоянов – брата на Петър Стоянов, който го прибра в София в своята телевизия „Европа”. Мощното политическо рамо му даде път и по-нагоре – към големите медии. Не са роднини, но и едно съседство понякога значи нещо.
– ВТОРО, далеч по-реално и истинско обяснение:
* един водещ в големите медии винаги е продукт на някакви политически игри. В политиката приятелството, дори роднинството са празни думи – играят единствено интереси. Да видим какви са те по верижката Петър Стоянов – Уесли Кларк – Николай Бареков – „България без цензура”.
Чрез мощната ръка на „Глобална инициатива” на семейство Клинтънови се издържа и българското й подобие на Петър Стоянов. Клинтън уважава годишните срещи на фондацията на родния експрезидент и през 2012 г. получи наградата лично от ръцете на Петър Стоянов.
* Но през декември 2013 г. дружбата се разсъхна със страшна скорост. Публично.
Симптомите обаче бяха налице в края на 2012 г., когато Емил Стоянов (брат на Петър Стоянов) и евродепутат от ГЕРБ неочаквано подаде оставката си от парламента в Брюксел (замени го Моника Пананайотова, още по-близка до Борисов). Дори за един милионер като Емил Стоянов е проблем лишаването от царските възнаграждения, дипломатическите паспорти, контактите на най-високо световно равнище. Навън дискретно премълчаха причините, у нас се изкоментира смехотворното желание за някакъв бизнес проект, на който пречели ангажиментите с евродепутатството. Но това е тема за други скандални разкрития, тук тази оставка я визирам само симптом за наближаващата буря.
Тя се разрази на 3 и 4 декември м.г.
Тогава във Виена фондацията „Център за глобален диалог и сътрудничество“ на Петър Стоянов проведе поредната си годишна среща-конференция. Присъствието на ред политици – от Клинтън до Барозу е предварително оповестено.
Но вместо да отиде на мероприятието и последващата галавечеря, Бил Клинтън пристигна във Виена и се срещна с американския посланик в Австрия Алекса Веснер. Късно вечерта на 5 декември тя пусна провокативно своя снимка с Клинтън в Twitter, „за да разсее съмненията, че той има здравословни проблеми“. Така обясняваха хората на Петър Стоянов отсъствието на бившия американски президент на проявата им и неочаквано „увиснаха” във въздуха.
Скандалът беше отразен от авторитетната медия „Ди прессе”. Според него Клинтън бил посъветван от спецслужбите да не присъства заради случилото се в Румъния със Стамен Станчев.
^^^^^^^^^^^^^^Who is who ( кой кой е)^^^^^^^^^^^^^^^^
Стамен Станчев – зам.шеф на Стояновата фондация и основен спонсор, е осъдения за икономически шпионаж в Румъния.
Станчев е бивш военен сержант, бивш мултак от фирма „Арес” на бившия шеф на Шести отдел на ДС – Димитър Иванов-Гестапото. Бивш човек на международния аферист Марк Рич и т.н. Според мен прави тази бизнес-кариера, понеже баща му при социализма е бившия шофьор на бившия първи секретар Балевски на Областния комитет на БКП в Ловеч.
Има връзки с борческите структури у нас. Впоследствие живее в Монако, в Англия, в Букурещ.
Преди малко повече от месец, на 4 декември мин. година българинът беше осъден в Букурещ на 11 години затвор за шпионаж и на четири години и десет месеца за създаване и съдействие на престъпна група. Бившите министри на икономиката и на комуникациите на Румъния Кодруц Шереш и Жолт Над бяха осъдени съответно на шест и пет години затвор. Министрите бяха признати за виновни в измяна заради това, че са опитали да приватизират мошенически големи държавни компании с цел финансова облага. Сред осъдените е и американецът от руски произход Вадим Бенятов, чиято присъда е 10 години затвор за шпионаж. Чехът Михал Сусак и Мирчеа Калин Флоре, съответно с румънско и британско гражданство, са осъдени на 10 и 9,5 години затвор за съучастие в шпионаж и създаване на престъпна група.
Как Станчев я е създал? След напускането си от България се е преквалифицирал като международен консултант. Като такъв е работил с голямата американска банка „Креди Суис Фърст Бостон”. Странно – за един военен сержант това е недостижима величина, камо ли за българин. Но е факт, че именно в това си качество е арестуван в Румъния през 2006 г. и обвинен в икономически шпионаж във връзка с тамошната голяма приватизация.
Някой е стоял зад гърба му – някой с много, ама ужасно много пари, за да се ангажира американската финансова институция.
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Има версия, че Стамен Станчев наред с икономическия шпионаж за различни западни и руски корпорации и банки е извършвал и друг, но на политическо равнище и за господари по на Изток. Една полезна скоба е необходимо да се сложи тук – същата американска банка с част от същите вече визирани нагоре лица беше консултант у нас по приватизацията на „Булбанк”, сега „Уникредит”.
Парите не миришат, е казал римския император Веспасиан, когато обложил тоалетните с данък. Мръсните пари също не миришат, стига някой друг да се цапа с тях, а твоята роля да е само да ги осчетоводиш и заведеш по съответните сметки срещу съответните щедри и напълно законни комисионни, разбира се.
Но е факт, че парадоксалната и иначе невъзможна, но съществуваща връзка „Уесли Кларк – Николай Бареков”, покрай експрезидента ни и лица и структури около него е заредена с мощни компроматни мини. Първата е Стамен Станчев, ала най-мощната е един от спонсорите – финансова институция във виенската структура на експрезидента ни…
КАТО ОБОБЩЕНИЕ : Уесли Кларк е носител и на потенциален бъдещ международен скандал за „България без цензура”: с новини в най-гледаните международни телевизии и тлъсти заглавия в най-меродавни вестници заради името му. С възможни обвинения към него, как да се изразя, за нерегламентирани, „частни” контакти с посредничеството на съмнителни спонсори като Станчев и една родна финансова институция.
Така САЩ сложиха своя копроматен коз на масата на играта – също както направи Русия с бившия латвийски премиер като съветник на Николай Бареков. Разликата обаче е, че името на Уесли Кларк гарантира планетния обхват на възможен скандал. Ако „България без цензура” вземе властта, ако Бареков някога стане премиер (то и за Бойко навремето считаха, че е абсурдно) това е сериозен вариант.
Стига само поредното колониално управление в България да не спазва баланса между големите геополитически интереси, ще си го отнесе.
С всички последици – от разклатен имидж до бягство на капитали, от международна изолация до намален кредитен рейтинг.
Такъв коз неколкократно е разиграван чрез Уесли Кларк. Затова споменах за босненската среща на американския генерал с военнопрестъпника Ратко Младич. Тя по тази схема – чрез скандал около висшия американски генерал популяризира сърбина в международен план като отявлен злодей. Иначе никой нямаше да го забележи – някакъв си тип от Балканите и трудно щеше да се разгори пропагандната кампания за престъпления на геноцид в бивша Югославия.
„Авантюрата” на Кларк на летището в Косово доказа на руснаците решимостта и границите на конфронтация, до които ще стигне Америка като начало на търсене на компромис между двете държави по косовския въпрос.
Бих искал някога да имам възможността да поздравя лично ген. Кларк в знак на уважение. За разлика от нашите жалки политици – пишман патриоти, той е готов да защити интересите на неговата му страна. Дори и когато цената на подобна операция е свързана с тежки лични загуби чрез омазване по медиите на имиджа му. (бел.: генералът четири пъти е раняван в служба на САЩ)
* * * * * * * * *
В. ============================================
ПРЯКАТА ДИРИГЕНТСКА ПАЛКА – РУСКО-МЮСЮЛМАНСКА
* Там е истинската сензация – в спонсора финансова институция във виенската фондация на Петър Стоянов.
Тя е най-сериозният мотив Бил Клинтън да го зареже. За този скандал нито в чужбина, нито и у нас се е чула дори запетайчица, камо ли пък цяла дума. Освен когато му дойде времето според крилатата фраза на цар Симеон.
Клинтън се отказа и заради това, че конференцията на фондацията на бившия български президент е финансирана от … Корпоративна банка на Цветан Василев!
Да, точно онази банка! Онази, която създаде феномена Ирена Кръстева и Делян Пеевски и финансира медийната им империя. Онази медийна империя, която се сдоби с шеф Николай Бареков. Онази банка, която е „една от гнилите ябълки в българската финансова система” (секретна шифрограма на американското посолство до Държавния департамент).
Известна като трезора на властта при управлението на Бойко Борисов (глътнала авоарите на държавните фирми) при управлението на Станишев и Местан тя се оказа ИСТИНСКАТА власт. Оказа се отговора на въпроса кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС!
Всъщност Корпоративна беше основния спонсор на експрезидента ни, макар и посочен на второ място (за невярващите давам линк от самата фондация на Петър Стоянов):
http://www.cgdc.eu/meetings/annual+meeting+2013/sponsors+supporters/sponsors+supporters.html
А още преди тази среща у нас се опитаха да пласират бившето ни държавно величие отново в Конституционния съд, понеже Запада оттегли финансирането си.
Ще ме опровергаете, понеже ще видите сред спонсорите например групата BMW. Не се изненадвайте и не ахкайте срещу „фантазьора” Григор Лилов – по признанието на президента им Норбърт Рейзофер различни български лица притежават акции от капитала им (преди години, когато направи признанието – 12%, сега според моята оценка – между 4-5%). Но и затова признание нищичко, ама съвсем нищичко публично не се чу и написа у нас освен от мен.
Ще видите арабски фондове и компании, но нека не забравяме, че банката на Цветан Василев освен с руската ВТБ банк е и с участие на фонда на Оман и съответно оманци в нейния ръководен Борд. И да не продължавам повече с изброяването.
– У нас умишлено се поддържа тезата, че Делян Пеевски е единственият проблем. Щяхме ли да въздъхнем с облекчение, ако Конституционният съд беше казал или той сам се беше отказал от депутатското място. Щяхме ли да живеем в свободна държава? Има много други, по-страшни нерешени проблеми от това…
Знаете ли чие е това изявление? – На самия Петър Стоянов.
– Помогнете ми, дайте ми сили! Когато напускам властта, да го направя като един мой приятел преди време – Петър Стоянов. Не желая да си тръгвам, както го направиха Борисов и Станишев – като мишки през задния вход.
А това от чии уста е изречено? От Николай Бареков в словото му пред конгреса на неговата партия.
Готвех се да пусна този пост на стената си във „Фейсбук”, когато отворих Интернет. Хвърлих бегъл поглед на последните ТВ предавания.
В bTV, при Цветанка Ризова и Димитър Цонев, в тяхното „Лице в лице” неочаквано беше изгряла физиономията на Петър Стоянов.
– Направи ми хубаво впечатление, че Бареков говори с достойнството на хората, които са били по комунистическите лагери и затвори, а това е моя любима тема. – заяви Петър Стоянов. Това, което казва той за демографията, обръщането на внимание на регионалните проблеми, обръщането на внимание на българските потребители… Ами нека да го кажа направо – лидерите на традиционните партии няма какво да се сърдят на Николай Бареков. Те трябваше отдавна да направят това, което той говори. Сигурен съм, че много хора ще си кажат, че това са само думи. А неговите привърженици ще отговорят: „Дайте му възможност да видим дали са само думи”!
Сякаш спонсорът му-банка говореше чрез неговите уста.
Думи, думи, думи… Политиката се оказа поредния театър – водевилен, комедиен, а когато потрябва – и с драматичен характер. От публиката се чакат аплодисментите на изборите – чрез пуснати бюлетини.
Харесвайте си политактьорите, носете си вярата в тях , вервайте им.
Но когато гласувате, никога не забравяйте, че която и да е политическа постановка, дори и най-блестящата, дори онази, която ви е разплакала, у нас не е реалният живот! Не е реалната политика.
Не приемайте репликите на обществената сцена като изказ в действителността. Все пак никой не нарича и не характеризира Васил Василев – Зуека по името на някоя от ролите му – например да го вземат за Айвън Крис от „Седем часа разлика”.
В Корпоративна банка играе Путин. Защо ли – защото освен арабските акционери, представени чрез араби в Борда й, другият основен акционер са капитали на руската банка БТБ, в която руската държава, ръководена от Петин, участва с дял от 60.9%
Това е проектът – тайния, а не явния „България без цензура”!
Да, именно Корпоративна банка на Цветан Василев. Онзи Цветан Василев, за който размениха реплики в телевизионния си двубой Люба Кулезич и Николай Бареков:
–––––––––––––––––––––––––––––
Бареков: … И да кажем истината – ти поиска няколко пъти среща, беше особено настоятелна, с Цветан Василев – шеф на КТБ. Ти беше на среща при него и излезе страшно възхитена от тази среща. Аз не присъствах на тази среща, аз бях ли на тази среща?
Кулезич: Защото във всички етични кодекси на журналистиката…да, интересен човек. На първата среща беше, разбира се.
Бареков: Да ви запозная.
Кулезич: Естествено, но във всички кодекси на журналистиката по света пише – ДА ЗНАЕШ АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО КОЙ ФИНАНСИРА ТВОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ, МЕДИЯ, вестник.
Бареков: То ТОВА СЕ ЗНАЕ
Кулезич: Разбира се. И с тази цел аз винаги се запознавам (оттук надолу и до края беше отрязано) с хората, които финансират…
Бареков: Когато те заведох при Василев, аз бях директор на новините, това беше, само да обясним на зрителите, по личното настояване и молба на госпожа Кулезич. Няколко пъти беше го търсила по телефона, след това между другото искаше нови и нови срещи…
Кулезич: На мен мнението ми за Цветан Василев е много високо – за неговия интелект, за начина, по който разговаря; за начина, по който може да коментира ставащото. Само че аз не съм била в позицията на политик при него. Аз съм била в позицията на журналист, който е водил напълно легитимен разговор. Докато в момента ти в ролята на политик се опитваш да ме натопиш, че аз едва ли не съм се молила и съм настоявала да се виждам с господин Василев. Телефонът ми и смс-ите с господин Василев са тук.
––––––––––––––––––––––––––––
Дори личен враг на Бареков като Кулезич, дори журналистката, спрягана като защитник на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, не посмя да каже лоша дума за бившия й бос Цветан Василев. Разбра се, че тя навремето се срещнала с него (чрез Бареков), за да се запознае с човека, финансирал медиите на Пеевски.
Прочетохте ли онова „То това се знае”, с което обявилият се за независим политически деец потвърди неволно истината: медията, който според двамата се е развила благодарение на финансирането си от Корпоративна банка, плащаше турнето из страната на „България без цензура”.
„Около 700 хиляди лева беше последната кампания на „България без цензура”, заяви Бареков за финансиреното от ТВ7. Вярно, телевизията вече е собственост на английска компания. Делян Пеевски и Корпоративна банка се представят като нейното забравено минало (и дай боже да не се намират много такива като мен, които да го припомнят на електората).
ОПЕРАЦИЯ „ЧИСТИ РЪЦЕ” НА БАРЕКОВ И СЪЗВЕЗДИЕ ОТ ОФШОРКИ В ТЕЛЕВИЗИЯТА МУ
Бареков призова за операция „Чисти ръце”. Медийният бос Делян Пеевски внесе заедно с Йордан Цонев (познат от по-минали времена като Данчо Ментата) закон за прозрачност и забрана на офшорките. Вече съм го коментирал на тази стена с умишлено оставените пролуки в него. Толкова за демагогията. Двойна и заради медийната империя.
Защото банкерът Цветан Василев чрез своите дружества БРОМАК, КЕН ТРЕЙД и ТЦ-ИМЕ е държал 50% от издателската група НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ АД. По-късно акциите на БРОМАК ЕООД в ТЦ-ИМЕ са прехвърлени на офшорката И ЕФ ВИ ИНТЕРНЕШЪНАЛ ФАЙНАНШЪЛ. Тя се представлява от Венета Николова, която и до момента е в управата на вестник „Борба”, издаван от Ирена Кръстева. Ирена Кръстева изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ на 13 март 2009 г. и така връзката към банкера публично се къса.
Но къса ли се в действителност? Не! Според проверка на Върховната прокуратура по сигнал на депутата Митко Димитров, парите на Кръстева идват от заем, даден от Корпоративна търговска Банка на Цветан Василев.
Бареков редовно изтъква, че сега телевизията е собственост на английската фирма Алегро Кепитъл и следователно медията, респективно и той, не могат да са подчинени на банкера.
Официално в момента е така. Да видим обаче врътките около странстванията на капитала на телевизията.
Преди „Алегро Кепитъл”, собствеността на ТВ Седем ЕАД преминава през българската фирма „Краун Медия” ЕАД. Тя пък е собственост на кипърската офшорка „Краун Медия”. С жалките 1710 евро капитал.
„“““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““
Една задължителна скоба: препоръчвам на всички да прочетат книгата ми „Дуел” за неподозираните и наистина ужасяващи тайни в атентата на Бургаското летище. Защо ли?
Защото от нея ще видят подредени редица „Краун”-и, кипърски офшорки, родни бизнесмени, ред лица и самата Корпоративна банка. Ще прочетат дори и за един неин завод за взривни вещества. Ще научат за анализа на взривното вещество на два атентата.(този в Сарафово и друг в Ливан, убил прозападно настроения шеф на тамошните секретни служби)
Не правя реклама на „Дуел” – тя си я има на стената ми, а резюмирам съдържанието й! Една национално-международна енергийно-петролно-финансово-религиозно-геополитическа мафия, организирала атентати у нас (не само летището, а и взривените складове с боеприпаси на Петолъчката) се оказа с участието на най-най-най висшите политици от ДПС, ГЕРБ и БСП (разказал съм и за тях – с имена, факти, действията им).
Прочете и последната ми книга „Политиците. Парите! Мръсните им тайни!”. За да научите например как лицето-политик, назовавано Христо Бисеров (може би в действителност е с име Христо Дамянов, или Христо Христозов, възможно е да е Христо Карагьозов) е визирано с мръсни пари. Но не родни, като ги представи прокуратурата, а с ислямски фундаменталистки характер! И как покрай „подвизите” му и тяхното разследване заблестя мрежа на „Ал-Кайда”, тръгнала от Сейшелските острови през няколко континента, та до нас, от Чехия до Южна Африка, от Сърбия до Западна Европа. И кои други българи се оказаха замесени в нея – някои от тях в разгара на скандала ги преселиха в отвъдното. И какви ги свърши и натвори покрай тази история лично и персонално Сергей Станишев, министър Йовчев, ДПС и родната ДАНС!
Същата ДАНС, която била уведомена от френските тайни служби онзи ден, че френски и сръбски мюсюлмани набират бойци за „Ал-Кайда” в циганския квартал на Пазарджик и българските им колеги трябва да вземат мерки. Защо ли си мислех, че пътят трябва да е обратен: родната ДАНС да научи първа и уведоми съответната централа в Париж, че граждани на тяхната република са замесени като хора на „Ал-Кайда” у нас.
Бареков без съмнение е извън обхвата на тази паяжина, но притеснителното е, че е политически продукт, създаван и от паяци от нея.
„“““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““““ * * * * * * * * *
А сега да се се върнем към „Краун”-ите. Последният по веригата „Краун” е собственост на друга кипърска офшорка.Тя е „Хагарли Инвестмънт” с още по-жалките 1000 евро капитал.
Тази „Хагарли инвестмънт” е собственост на „Алегро Кепитъл” (Великобритания). Няма да ви занимавам с историята на миграцията на капитала на барековата телевизия – и сто страници няма да стигнат. Но зад цитираната от него достолепна компания „Алегро” като собственик на капитала й отново стоят офшорки. Ключовите са три. Първата е „Хоук Кепитъл”, зад която са застанали другите две на остров Джърси: „Дамор Инвестмънтс” и „Кацик Инвестмънтс”. Те от своя страна са нечия собственост през низ от регистрации, по които агент е била Кралската канадска банка, регистрирана като дружество в Люксембург и с офис на остров Джърси. Прилагам една схемичка, заимствана от „Бивол” и модифицирана от мен (виж на края на поста схемичката):
Ако не знаете: швейцарските банки с прословутата им тайна ряпа да ядат пред тайната на канадските банки. Лошо за разследването ми. Там навремето бяха изнесени милиардите в началото на прехода от Луканов, да се връщат като чужди инвестиции у нас, претакани през ред западни компании и фирми и немалко години ми потрябваха, за да разкрия някои от схемите.
Толкова в този абзац за родните политици, публичния им образ, митовете около тях и горчивите истини зад тях.
В РЕЗЮМЕ:
Зад проекта Бареков чрез спонсорството и парите на Корпоративна банка е застанал Петър Стоянов и политическото му лоби, които все още имат позиции в бившето СДС – сега Реформаторски блок и прочие политически образувания на „дясното пространство”.
Чрез същата банка и връзката й с някои политически партии е застанала и самата ДПС. Скрито и тайно се позиционират и мюсюлмански религиозни интереси от целия спектър на онова вероизповедания – вкл. и най-крайното му фундаменталистко крило. (бел.: този упрек може да се отправи с още по-големи основания и към ГЕРБ, и към сега управляващата лява коалиция)
Чрез фондацията на Петър Стоянов зад проекта на Бареков са застанали маса арабски капитали, които я спонсорират – т.е. освен финансовия личен интерес на експрезидента отново има и политически с религиозен отенък.
Зад проекта Бареков обаче стои и сериозна международна подкрепа.
• Първият й образ – анфаса е в лицето на родната Корпоративна банка чрез руската ВТБ банк, сочена като инструмент на Путин.
• Но ако това е видимият лесно анфас, има и почти невидим, макар и далеч по-слаб профил: чрез фондацията на Петър Стоянов е направен опит да се сложат и финансови сили на Запад в лицето на някои корпорации. Възможно е да застане и водеща банка отвъд Океана – онази от Бостън, за която стана дума. Но не стои Вашингтон и затова експрезидентът Клинтън дискредитира мероприятието на Петър Стоянов. „Моят бизнес не е онзи на правителството” – сещате ли се за онази сентенция. При бившия американски президент като стожер на демократическата партия и Обама ситуацията е точно обратната на това мото.
• Същите капитали са в Корпоративна банка и финансират ДПС, която е в правителството и коалиция с БСП. Т.е проектът на Бареков в действителност се оказа проект на по-голяма част от олигархията и основните, уж борещи се помежду си партии в България – от десни през центристки до леви. Това е тайната му – същата, която беше и при проекта Бойко Борисов.
А нападките на Бареков към партиите са театъра за електората. Не е прецизиран обаче – новият политически месия се сети най-сетне освен ГЕРБ да напада и БСП и Станишев, но още не са му подсказали да нападне за пълна достоверност на представлението ДПС, Делян Пеевски и Цветан Василев. Наистина левашки пропуск!.
Сигурен съм, че от изложеното дотук никога и нищо няма да се появи в нито една централна или регионална медия, в интернет-медия, в каквото и да е издание, дори и в най-ограничен тираж. Сигурен съм, че никой няма да ме покани по тази тема с интервю където и да било, както и досега никой не е разисквал разкритията и сензациите в книгите ми. (макар че в чужбина го правят).
Истината е парлива и взривоопасна за манипулираното у нас обществено мнение.
Оплюването между политиците може и да върви с пълна пара, да стига до кресчендо, но разчетът е, че думите излитат и отминават, докато фактите – не, те винаги остават! И затова в никакъв случай не бива да стигат до електората.
* * * * * * * * *
Г. ===========================================
ЧЕТВЪРТИЯТ МОТИВ за участието на Уесли Кларк е ЕНЕРГИЯТА.
След като си казал А, и Б, и В, идва ред и на останалите букви от азбуката.
Вероятно четивото натежа с факти, имена и данни. Но за политиката, а и там, където има международна намеса, само наивните могат да говорят в два реда: тези са такива, онези – онакива и край, това е! Щампите са удобни за бита, но неприложими в реалността на този свят на лицемерие, сенки, секрети, невероятни пари, влияния и интереси.
Уесли Кларк е съветник на румънския президент Виктор Понта и сочен в тамошни медии като основен застъпник на разработването на находища на шистов газ в Румъния. Доколко е истина, трудно мога да преценя – нападките в медиите на съседната ни държава са голословни, агитация и имат пропаганден характер.
Но пенсионираният висш американски генерал има трайни и стабилни интереси в енергетиката, петрола, горивата и особено в областта на зелените енергии.
Уесли Кларк е съпредседател на „Енергиен растеж”. Това е неправителствена организация, сочена и като лобист. Той е в Борда на директорите на BNK Petroleum. BNK Petroleum е с големи интереси в тази област – шистите, вкл. и в Европа. Присъстват в Полша, имат офиси в редица дължави на Стария континент, проявяват амбиции към Румъния.
Ген. Уесли Кларк има и тесни връзки с ICМ – една от най-големите компании за етанол в света (растителен спирт, който трябва да измести бензина и дизела – така нар. биогориво). Може да видите как е посрещнато избирането му в „Енергиен растеж” от шефа на борда на компанията ICM: http://web.archive.org/web/20090212220918/http://growthenergy.org/2009/news/showItem.asp?id=17
Международен интерес към шистовия газ у нас има – повече от достатъчно. Има и руски, съществува и американски натиск. Има и ходове на правителството на Орешарски. В тежката му международна изолация от Брюксел, Вашингтон, след провала на надеждите за финасиране от Пекин и отказа на Москва (тя е у нас да взима, а не да дава) кабинетът започна да сипе обещания на ангро отвъд Океана – от ядрен реактор, та чак до шистовия газ.
С тънкия байганьовски разчет, че тези обещания ще окажат политическо влияние, за да не се срутят рейтингите на България и да се спре бягството на чуждия капитал от страната, ставащо все по-устремно.
Понеже се е парил още от ИванКостово време, та до днес, Белият дом не се връзва, но тамошните корпорации обичат риска заради печалбите от него, никога не губят надежда като типична черта на американския глобален бизнес и вероятно ще задействат лобитата си в Конгреса и финансовите среди по света, за да не се притиска новата Тройна у нас (всъщност дори Четворна, Петорна коалиция).
Такъв лобист е Уесли Клерк. Такъв е разчетът на нашите хитреци. Факт – Бареков създаде партията си онзи ден, а седмица преди това компании от Пловдивско (именно от родното му област и място) поискаха разрешение да инвестират в инсталация за биогаз. Какво съвпадение на обстоятелствата. Вярвате ли, че е случайно? Аз – не!
Най-сетне към края на декември м.г. правителството ни шокира всички, след като гласува „за” фракинга на шистов газ. Това е сторила най-вероятно екоминистърката Искра Михайлова.
Според Евродирективата, която парламентът в Брюксел прие след ожесточени спорове, всеки сондаж за шистов газ трябва да е съпроводен с ОВОС (оценка за въздействието върху околната среда). По правилата текстът трябва да се гласува и в Съвета на министрите – така наречения формат КОРЕПЕР. Това са постоянните представители в ЕС на страните-членки.
Гласувала е нашата представителка госпожа Петя Василева и е ясно, че тя не би могла да направи това, без да е упълномощена от министър Михайлова, а най-вероятно от самото правителство на Орешарски. С това гласуване България провали ОВОС и помогна на Румъния да разработва находищата си. Да напомня – там съветник на премиера Виктор Понта е ген. Кларк и е сочен като лобист на технологията. У нас решението не важи – има мораториум, макар че съществува натиск от Вашингтон за премахването му.
***** Личното ми мнение е, че евентуални находища на шистов газ абсолютно задължително трябва да се проучат. Тъпо е да си затваряш очите за богатствата в недрата на Родината си при нейната тотална енергийна зависимост, само за да обслужиш интересите на „Газпром”. Но също така е тъпо да прегърнеш безапелационно и задокеански интереси, освен ако потенциалната разработка на открити находища не стане предмет на друга оценка – на технологиите, които ще си прилагат и тяхната връзка с екологията.
ПОРЕДЕН ИЗВОД:
Гласуването през декември с нашия решаващ глас, на фона на противоречията и изравнените сили в становищата, с който беше отхвърлена проектодирективата в Съвета на министрите в Брюксел съвпадна със сформирането на инициативния комитет на Бареков за новата му партия. И с уточняване на международния списък от гости за конгреса през януари, сред които е Уесли Кларк…
Това ли – шистовият газ, зелената енергия, биогоривата е била част от цената за подкрепата на видния американски генерал към Барековото политическо образование?
Това ли е сделката в тристранен формат:
(БСП с ДПС) + („България без цензура”) + (реформатори чрез Петър Стоянов) + американски корпоративни интереси по Европа – та до съседна Румъния? И ако възникне възможност – и у нас?…
Със сигурност е сделка.
Аз не мисля, че в правителството има само калинки и идиоти. Не смятам, че на фона на посредствеността в БСП и ДПС не се намират и интелигентни хора.
Но наред с това съм сигурен, че те нямат решаващ глас или квота във формирането на позиции. Следователно други умни хора, в друга столица – с позиции в целия разноцветен български елит са написали, продиктували и задължили местните марионетки като истински кукловоди на България да се изпълни това решение.
Това може да е само Москва и вероятно е част от друга сделка с други сили – извън територията на България и по енергийните въпроси, и по геополитическите.
Защото спецслужбите на Вашингтон задължително са уведомили Уесли Кларк за лицата в „България без цензура”, за финансирането й, за кукловодите. Те знаят далеч, далеч повече от един разследващ журналист като мен. И въпреки знанието са му дали карт-бланш за приветственото слово.
Това е истинския коментар и анализ на случилото се в залата на НДК. Вярно, с много фактори, сложен за обяснение, с много причини, с мотиви, абсолютно неясни за електората. Просто иска четене, макар и може би трудно, дори и в това четиво.
Вярно, всичко на този свят може да се обясни с две думи, просто и кратко. По правило – колкото просто, толкова и невярно. Няма как за сложни неща да се пише елементарно, няма как на разноцветна картина да се лепнат два етикета в черно и бяло и така тя да се обясни.
Ще кажа само, че който иска, да си се храни с клишетата на пропагандата, с неистините й и лъжите й, с укриването на информацията, с примитивизма й при обясненията на случващото се у нас и по света. И да не се чуди на съдбата си.
* * * * * * * * *
…и Я.=========================================
ВЕЧНИЯТ ВИНОВНИК НАПОСЛЕДЪК – ЕДИН ДЖОРДЖ СОРОС
* Ще пропусна много букви и директно отивам на Я като сензационна кулминация на историята за новия проект „Бареков” – толкова приличащ на проекта Бойко Борисов (едноименната ми книга) по забъркани международни интриги.
Компанията BNK Petroleum, в чийто борд е ген. Уесли Кларк, е образувана през 2008 г., като се е отделила от друга компания. Разраснала се е стремително. Привлякла е масирани дози капитал. Котира се на борсата в Торонто, Канада.
Но кой стои зад нея, кой е един от основните й повелители?
Джорд Сорос!
Същият – милиардерът, финансистът, наричан у нас спекулант. Неговия инвестиционен фонд Quantum Fund NV е придобил 20% от петролно-енергийната компания, с която е свързан ген. Уесли Кларк. В условията на англосаксонската икономика и при публична, котирана на борсите компания, този дял е достатъчен за упражняване на контрол.
Стоп. Не може да бъде! Ще ми кажете – нещо бъркате, г-н Лилов!
Та нали именно Сорос подкрепяше протестите срещу Делян Пеевски, чийто журналист беше Николай Бареков. Нали Сорос финансираше протестите (сочени като организирани от ГЕРБ) срещу правителството на Орешарски?
Как така като истински собственик на компанията ще прати свой подчинен – човек от директорския й борд като ген. Уесли Кларк да подкрепя партията на Николай Бареков?! Та нали тя е тясно свързана с Москва, с хора от управляващата коалиция, срещу които прати протестарите и тинк-танковете?!.
Как така Сорос хем замахва срещу истинския премиер на страната – Корпоративна банка на Цветан Василев, хем подкрепя неин глашатай и храненик? Кажете ни, г-н анализатор!
Ще кажа, разкажа и докажа!
Каква каша! Сорос хем е срещу правителството и Дилян Пеевски, срещу БСП-ДПС, хем Сорос с неговия фонд и компанията, която е закупил – чрез генерал Кларк в нея, даде рамо на този нов проект на Бареков, свързан именно с онези, срещу които се бори.
Невъзможно! Да, ама фактите са си факти и упорито, незаобиколимо нещо.
Ето ви поредното масово заблуждение в родното общество, на което като шарани практически всички се вързаха. Ето го поредният мит на пропагандата. Ето го поредния театър, за който вече стана дума.
„Спекулантът”, както го наричат у нас, се оказа, че работи именно и точно с онези, които уж свалял от власт и които, като връх на всичко – публично го обвиниха, че им готви примка, на която да обеси властта им. (в книгата ми за политиците и мръсните им тайни може да видите факти за Сергей Станишев – именно като соросоид, обучаван и в училище на Джордж Сорос)
Ще обясня какво се пече и запича в действителност зад кулисите в представяната за прозрачна политическа картина, както смятат хората: на „тези” срещу „онези”, дето обаче са невидимо се оказа, че са „заедно” и всички в кюпа.
Сорос е глобален инвеститор. Зад гърба му освен личното му богатство стоят десетки милиарди долари, поверени на неговото управление. България е дребна цел за него, но като голям ловец той не пропуска.
При кризата при Жан Виденов Сорос изчака срутването на лева и веднага след това започна масирани покупки на девалвираната до тоалетна хартия родна валута Стартира и покупки на краткосрочни ценни български книжа с високи лихви, издавани чрез БНБ. Тогава курсът беше 3050 лева за долар – официалния, обявен от БНБ в началото на февруари 1997 г.
Спекулантът наля у нас деветзначна сума в долари, която помогна да бъде озаптена хиперинфлацията. През май, при спадналия над двойно курс, при вече по-скъпи левчета – по 1469 лв. за долар, Сорос си взе парите от ценните български книжа (месечна лихва от десетина 10%) и си продаде левчетата срещу долари на вече ликвидния български валутен пазар.
Моята оценка за печалбата му е около 135-140 млн. долара – направени само за три и половина месеца (от средата на февруари до май). Спекулантът игра в най-трудния момент, когато никой нямаше доверие на страната ни и Валутният борд още не беше задействан, помогна да се озапти родната хиперинфлация (ползите за нас) и гушна една голяма сума дори и за милиардер.
Не си мислете, че идва заради политически кроежи. Финансисти като него живо се интересуват от политиката, но само в онзи аспект, в който тя влияе на финансовите им операции или им създава възможности за голям печеливш удар.
Добре е да имаш свой човек в партия, претендираща да стане основна. Това е информираност. Информираността е пари. Чудесно е чрез своя фигура да оказваш влияние на бъдещи политически решения. Политиката абсолютно винаги, всякога опира до разпореждане с пари.
ИЗВОД:
Сорос играе с управляващата коалиция и нейна производна като нов играч на родния терен – „България без цензура”, знаейки, че всъщност олигарсите винаги са решавали родната политика, а управниците ни са просто „благозвучен” фон. Интересът му е финансов и нищо политическо няма в него.
Има прецеденти в родната най-близка история за такива неочаквани „маньоври”. Например през декември 1995 г., преди началото на катастрофата у нас тогавашният премиер Жан Виденов се срещна в Ню-Йорк с ръководството (не падайте от стола)…на Световния ционистки конгрес и организациите на американските евреи – детайлите са в книгата ми „Тайните на големите играчи”.
Сорос заема тези политически позиции още отсега, за да реализира парични успехи в бъдеще. Какво очаква да се случи у нас великият маг на финансовите ендшпили?
Единственият възможен отговор е вероятния катаклизъм на управляващата коалиция. Той ще повлече всичко надолу – от разклатени банки и финанси до жалката ни издишаща икономика. Сорос вече е печелил в такава ситуация. Постъпвал е по същия начин – залагайки на различни, дори неподозирани като сега карти.
Снимка: Николай Бареков на учредяването на ПП „България без цензура“ Източник: БГНЕС/ЛЮБОМИР СПИРОВ
