В цялата история с Украйна и Крим най-страшното е, че Путин, руският политически елит и голяма част от руското население са искрено убедени, че революцията в Киев е част от гигантски, дългогодишен и никога неспиращ заговор срещу Русия, срещу нейния начин на живот, срещу нейното право да се разпорежда както й харесва в „задния си двор“, т.е. в пределите на бившия СССР и в бившите европейски социалистически страни.
Милиони руснаци – и Путин с тях – са убедени, че Русия е заплашена, че беше заплашена при комунизма и пак е заплашена при капитализма. А щом е така – значи всяко нападение е самозащита, всяка анексия е просто вкарване на съответната територия в „правия път“. Щом е така – няма никаква агресия, а напълно морално оправдана „самоотбрана“. И тя трябва да продължи – защото борбата е от векове и ще трае още векове. В нея всичко е позволено, тактиката е според обстоятелствата, средствата – според наличното в момента съотношение на силите. Тази месианска увереност (присъща, между другото, и на Китай, той просто не си е показал още ноктите) е по-страшна от всяка корист, от всяка егоистична сметка – напр. за запазване на властта на Путин. Защото Путин ще си отиде някой ден, а „самоотбраната“ ще продължи. До кога? До пълното съсипване на руската държавност и до момента, в който в тази гигантска територия възникнат няколко нови – пак руски – държави, които ще почнат да се изтребват помежду си и поради това – временно – ще оставят останалата част от света на мира. Само временно.