Loading...
Дипломатическата реч е известна със своята витиеватост и тя е основана на желязна логика – ако не разбираш от намеци, ще се срещнеш с твърдости. В забележителната си книга „За рая и силата – Америка и Европа в новия световен ред“ /2003 г./ , анализаторът Робърт Кейган сравнява американската привързаност към бързи, често свързани и със силови методи решения, с поведението на човек, който държи в ръката си чук и всички проблеми му изглеждат като пирони.
Но по отношение на европейската дипломация той посочва, че тя е по-нюансирана и комплексна. „Европейците като цяло предпочитат мирното реагиране на проблемите, наблягайки върху преговорите, дипломацията и убеждението, а не върху принудата. Те се позовават преди всичко на международното право, на международните конвенции за разрешаване на спорните въпроси.“ И точно разумното балансиране на двете тенденции дава възможност за рационалната външна политика на западния свят.
След безпардонното анексиране на Крим от страна на Русия, демократичната световна общност, в частност и нейната дипломация, са изправени пред изпитание. С перфидна имперска словесност президентът Владимир Путин изложи пред двете камари на руския парламент аргументите си за анексията, но най-важното му внушение беше, че Русия вече няма намерение да се съобразява с когото и да било в бъдещите си действия. Така след като със замах погази няколко международни споразумения, той показа на Запада, че оттук нататък политиката му ще бъде непредвидима и непредсказуема. Но след като това го казва той, самодържецът искам да спра вниманието ви на други две изявления на негови приближени, които хвърлят малко повече светлина върху тъмната страна на руската политика.
Ето какво каза по повод американската позиция относно Крим само преди няколко дни лицето на кремълската пропаганда и личен фаворит на Путин – Дмитрий Кисельов: „Русия е единствената страна в света, която може да превърне САЩ в радиоактивна пепел“. Напомням, че същият този „журналист“ наскоро беше възнаграден и произведен от Путин в бос на новата медийна империя „Россия сегодня“, която беше създадена на мястото на закритата, относително независима РИА „Новости“.
Горе –долу по същото време постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин се вбеси от изказването на катарския външен министър, че ако Русия не приеме резолюцията на ООН за Сирия, то тя рискува да загуби целия арабски свят. Отговорът на Чуркин е смразяващ: „Ако се опитате и друг път да разговаряте с мен по този начин, то няма да съществува такова понятие като Катар“. Естествено, след такъв колосален гаф последва класическата формулировка за неточно предаване на думите, неразбиране и пр.
Войнственият речник на двамата приближени до Путин представители на Русия няма нищо общо с реалностите на демократичния свят през 21-век и наистина ни връща към най-мрачните години на Студената война. Затова от първостепенна важност е въпросът, дали става дума за емоционално изтървани реплики от тяхна страна или за част от стратегията за опипване на почвата, докъде може да стигне експанзионистичната, чукоподобна политика на Кремъл? По-скоро второто.
Но по този повод съм изкушен да напомня и за едно изявление на вицепремиера на руската федерация Дмитрий Рогозин, от юли, 2013 г., пред научна конференция под надслов: „Да бъдеш силен – гаранция за националната сигурност на Русия“. Ето какво казва тогава той: „В първите няколко часа на една нова война САЩ са в състояние без употреба на ядрено оръжие, а с 3,5 – 4 хиляди единици високопрецизни оръжия да унищожат от 80 до 90 процента от стратегическия ядрен потенциал на Русия.“ И неговият апел е Русия да разработва такива стратегически оръжия, които не могат да бъдат лесна плячка за модерните американски технологии.
Преди век големият български политик и държавник Андрей Ляпчев произнася крилата си фраза, че държавата се управлява „со кротце, со благо и со малце кютек“. Ще ми се да вярвам, че особено в международните отношения през 21 век, когато доста страни управляват с кротки дипломатически похвати, но държат и чукове в ръцете си, за „кютек“ дори не би трябвало да се говори, макар че практиката често сочи обратното. И че реанимираният словник на „Империята на злото“ ще остане само в аналите на тоталитарната дипломация.
И все пак е поразително с какъв блясък в очите Русия сама си създава „враг пред портите“.
Photo: Russian Prime Minister Vladimir Putin plays on a piano during his visit to the Theatre of Nations in Moscow September 15, 2011. REUTERS/Alexei Nikolsky/RIA Novosti/Pool
