На прицел е Плевнелиев, да се готви Фандъкова, но мишената е Борисов
Не се стряскайте от заглавието – става дума единствено за предизборно политическо отстрелване с цел компрометиране и отслабване на позициите на ГЕРБ.
В предизборните екипи на БСП явно са си дали сметка, първо, че независимо от полаганите усилия, управляващите и в частност лявата коалиция не постигат избирателно надмощие над ГЕРБ. Второ, че след фактическото елиминиране на Искра Фидосова от политиката и отслабването на позициите на Цветан Цветанов в ръководството на ГЕРБ, относителната тежест на президента Росен Плевнелиев и на софийския кмет Йорданка Фандъкова преди изборите през май рязко се е увеличила. И то не заради яркото им политическо присъствие, а заради отстояването на различни от правителствените позиции от страна на Плевнелиев, които привличат гласове от средите на десните избиратели, и заради всекидневната работа на столичния кмет, резултатите от която са полезни за обществото и се виждат от всички.
Триъгълникът е най-стабилната геометрична фигура. В алпинизма е известен принципа на трите опорни точки при придвижването. Загубиш ли една от тях ставаш неустойчив и рискуваш. Загубиш ли две – очаквай най-лошото.
По време на управлението на ГЕРБ върховете на партийния триъгълник /трите опорни точки/ бяха Борисов, Цветанов и Фидосова. Сега успешната предизборна конфигурация е Борисов, Плевнелиев, Фандъкова. Всички социологически проучвания, независимо от цялата им условност, неизменно поставят Фандъкова и Плевнелиев в петицата на най-одобряваните български политици. Затова атаките срещу тях, сега главно срещу Плевнелиев, но, мога да се обзаложа, много скоро и срещу Фандъкова, не трябва да бъдат възприемани и разглеждани като изненада.
По отношение на президента нещата сякаш са по-ясни. На БСП страхотно им се иска да му спретнат един елегантен импийчмънт за нарушение на конституцията, но да докажеш такова обвинение е тънка работа. А историята с разпределението на местата в ЦИК си е направо мижава.
За Волен Сидеров и „Атака“ традиционно проблемите не изглеждат толкова сложни – те си искат импийчмънт сякаш по принцип – през юли миналата година заради подкрепата на протестите от страна на президента, сега за недоказаните подозрения за конфликт на интереси, след като Плевнелиев се намеси в споровете за енергетиката.
ДПС в характерния си стил на изчакване, продължава да поддържа „въоръжен неутралитет“ по темата.
Но ситуацията е интересна и от друга гледна точка. Убедено ли е, примерно, ръководството на БСП, че хипотетичното отстраняване на президента ще им бъде от полза? Едно на ръка, че постигането на мнозинство от 160 депутати при гласуване в парламента е невъзможно при наличното разпределение на силите, но дори и при постигане на невъзможното, потенциалната заплаха от кандидатирането на Бойко Борисов за държавен глава отсега буди социалистите в съня им. Просто те нямат дори в сънищата си човек, който може да излезе в пряк сблъсък с него и да го победи. Затова е много по-вероятно БСП да подкрепи Атака, за начало на процедурата , но без да бъде самата тя инициатор. Изглежда в момента е много по-удобно за управляващите да използват Плевнелиев като боксова круша и за поддържане на електоралния огън, но не знам дали си дават сметка, че макар по съвсем различен начин това е изгодно и за Бойко Борисов.
Колкото до софийския кмет Фандъкова, атаките срещу нея започнаха да зачестяват и да се засилват след избора й за заместник-председател на ГЕРБ. Не е тайна, че от години общинските съветници на БСП гледат под лупа всяко нейно действие, всяко решение, всяка сделка минала с нейния подпис, но резултати все няма и няма. Затова част от обвиненията срещу нея бяха изнесени извън общината. Атакуват Фандъкова за:
– Позицията й за протестите през лятото и есента на 2013 г.
– Кризата с бежанците в софийските общежития
– Старите далавери около Общинската банка
– Раздадените финансови бонуси на заместниците й и на други общински чиновници
– Отказа й да проведе местен референдум за концесията на „Софийска вода“
– Недостига и разпределението на местата в детските градини
– Начина по който се подготвя изграждането на „електронна община“.
На практика за всичко, с което е свързана всекидневната работа на столичния кмет, но с необходимата забележка, че когато искаш оставка или да злепоставиш някого „за всичко“, нормално е да постигнеш забележително „нищо“.
Затова предполагам, че същинската атака срещу софийския кмет тепърва предстои и вероятно ще бъде осъществена непосредствено преди изборите. Не толкова за отстраняването на Фандъкова от длъжност, колкото за нейното компрометиране и изтъкване на зависимостите й от Борисов.
Но и тук изпитвам силни колебания за успеха на начинанието. Защото един от безспорните успехи на Фандъкова е точно демонстрираната от нейна страна и добре възприета от софиянци еманципация от Бойко Борисов в работата й като кмет.
Че същинската мишена, скрита зад атаките срещу Плевнелиев и Фандъкова се нарича Борисов отдавна е вън от съмнение. И мисля, че големият проблем на организаторите на атаките е не друг, а приемането на желаното за действително или поне за възможно. Защото грубото преиграване в политиката се наказва – спомнете си за партийната книжка на Софиянски и дори за провала на Костинбродската афера от последните парламентарни избори, която се оказа чиста проба конспирация на позитанци. Затова в такива случаи хората казват – не се знае, знае ли се… особено на избори.