Loading...
Тоталният разнобой в позициите на президента, управляващите и опозицията заплашва националната сигурност
На последния Консултативен съвет по националната сигурност при президента Плевнелиев се създаде илюзията, че политическите сили у нас, с изключение на „Атака“, имат по-скоро общи виждания за кризата в Украйна след безпардонното анексиране на Крим от страна на Русия. Както и за проблемите за националнта ни сигурност, които произтичат от качествено новата ситуация в международните отношения. Но ето на какви интересни индиректни диалози станахме свидетели през последните дни. Индиректни, защото се провеждат единствено през медиите и социалните мрежи.
Общ знаменател няма и няма
Аню Ангелов, бивш министър на отбраната: „България, по примера на Полша и Румъния, следва да инициира консултации в Северноатлантическия съвет за разполагане на Ф-16 на летище „Граф Игнатиево“ за усилване на възможностите за охрана на българското въздушно пространство“.
Росен Плевнелиев – президент на републиката: „България трябва да поиска повече присъствие на НАТО у нас и в региона“.
Кристиян Вигенин – външен министър: „България няма нужда от допълнителна подкрепа или от разполагането на още сили на наша територия за проследяването на руски полети над Черно море“.
Росен Плевнелиев: „Кой има интерес да навлиза във въздушното ни пространство?“ – по повод съобщенията за навлизане на руски самолети в българското небе.
Ангел Найденов – министър на отбраната: „ Няма нарушаване на въздушното пространство на страната“ .
Ивайло Кашканов, говорител на МВнР: „При нас няма постъпили сигнали от МО, че са нарушавани въздушните ни граници“.
Пламен Орешарски – премиер: „Не ми е докладвано да има нарушаване на българското въздушно пространство“.
Генерал Филип Брийдлъв , главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО пред агенция „Ройтерс“ : „ НАТО реагира на руската експанзия около Украйна и набеляза спешни мерки за укрепване на сигурността на източноевропейските си съюзници. Конкретният план за тези мерки трябва да е готов до 15 април“.
Ангел Найденов, министър на отбраната: „Не съм информиран за такива планове. Ако имаше нещо, щях да съм първият, който ще знае“.
Вятър и мъгла
Е, какво разбрахте от написаното дотук, уважаеми читатели? За мен се изясни едно единствено нещо – че в кризисен не само за България, но и за цялата световна общност момент, по държавните ни върхове ту бушуват ветрове, ту се стелят мъгли. Няма отговор дори на задължителния въпрос: Съществуват ли реални заплахи за страната ни и ако съществуват, какви? И още – защо военното ръководство на НАТО иска засилване на сигурността на източноевропейските съюзници, ако заплахи не съществуват? Да си играе на войници ли? Защо българските изтребители за охрана на въздушните граници на НАТО излитат „в пъти“ по-често по тревога? Може би ако не бяха на пряко подчинение на Обединения център за въздушен суверенитет на НАТО в Испания щяха да си кротуват на земята и да не харчат излишен ресурс, така ли? И след като управляващите на смятат, че има заплаха за България от руска страна, то какво доведе до фактическото преобръщане на мнението на външния министър Вигенин за необходимостта от купуването на нови бойни самолети: „В рамките на преосмислянето на отношенията НАТО – Русия като че ли аргументите вече са в много голяма степен за придобиването на нов изтребител и нашите способности да не зависят от прякото военно-техническо сътрудничество с Русия или от добрата воля на Русия“. Я виж ти – дали това е и новата позиция на ръководството на управляващата партия БСП? Все трудни въпроси, които чакат отговорите си. Има да чакат…
Хубаво е да се помни
Последната истинска кризисна ситуация за България в международен план беше по време на войната в Косово. Но тогава държавата се управляваше от правителство и президент, които нямаха разногласия по отношение на българските приоритети и на националната сигурност. В резултат България не даде летателен коридор на Русия за извършването на въздушен десант в Прищина, който, ако беше осъществен, Господ знае до какво щеше да доведе. България даде коридори на самолетите на НАТО и така потвърди заявеното си желание за членство в пакта. Но България също така категорично не прие искането на САЩ и не допусна навлизането на 50 хиляди косовски албанци на своя територия. Да, тогава и Русия и САЩ имаха основание да се мръщят, но в крайна сметка и двете страни уважиха българската позиция и тя изигра ролята на ракета-носител за бъдещото членство на страната ни и в НАТО, и в ЕС.
Припомням фактите от миналото, защото съм убеден в две прости истини. Първо, че членството на България в ЕС и НАТО няма алтернатива и ние не само сме длъжни, но преди всичко заради собствения си интерес трябва стриктно да спазваме съюзническите си задължения. И второ, че когато съществуват реални заплахи за националната ни сигурност всякакви партийни съображения и игрички трябва да бъдат загърбени. Независимо, че предстоят избори или точно заради това.
Мъдростта на историята
Накрая искам да ви цитирам една забележителна мисъл на журналиста, историка и писателя Хенри Адамс, пряк потомък на втория и на шестия президенти на САЩ със същата фамилия, както и на цяла плеяда американски политици, учени и държавници. Макар че е живял преди век, той дава една от вечните формулировки за държавното управление. Естествено, за САЩ тя е пречупена през ролята на президентската институция, но по същество е валидна за всеки управленски модел: „Президентът трябва да бъде като командир на кораб в морето, пише Адамс. „Той трябва да има един щурвал, който да стиска, един курс, който да поддържа, едно пристанище, което да търси“.
Знаят ли нашите управляващи изобщо, къде и как искат да отведат българския кораб? Изобщо не съм убеден – нито в знанието, нито във волята им.
