Loading...
Защо анонимният графит „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят“ неслучайно се превърна в една от крилатите фрази на „прехода“
Слагам прехода в кавички, защото случилото се през последните две десетилетия в някои от страните на бившия социалистически лагер не е преход, а гигантска трансформация. Трансформация на тоталитарната държава в демократична, трансформация на собствеността от държавна в частна, трансформация на обществените отношения и порядки, трансформация във външната политика, в крайна сметка трансформация на индивидуалното битие за десетки милиони хора… Това се случи логично първо в източните германски провинции, случи се в Полша, Чехия, Унгария и Словения, до известна степен в Хърватия.
У нас продължава да се говори за преход, защото трансформацията не се получи, защото нищо не беше доведено докрай или поне до някаква необходима, макар и недостатъчна степен, която да позволи на държавата да се отлепи от дъното, а хората да усетят поне частично подобряване на всекидневния си живот.
Фактически преходът у нас се оказа прехвърляне на властта, парите и собствеността от партийната върхушка на БКП преди 1989 г. върху нейните преки наследници и върху част от елита на комунистическите специални служби и на старите стопански структури.
Котвата на новите елити
Едни от най-дразнещите словосъчетания, наложили се през последните години безспорно са „политическа класа“ и „политически елит“. Не че другите елити, които се пръкнаха, чалгаджийският и мутренският, примерно, са нещо по-различно, но все пак точно политиката е сфера определяща за битието на милионите и очакванията бяха в нея да попаднат повече качествени личности, с необходимите знания, умения и морал.
В началото на 90-те години наистина промъждука известна надежда, но ако сравним имената на депутатите от Великото народно събрание, дори от 36-то обикновено народно събрание с имената в парламента днес, деградацията става не очевидна, а очевадна. И тя се дължи основно на нежеланието на новите псевдоелити да предизвикат каквато и да била промяна в статуквото. А то можеше и може да бъде променено на първо място с приемането на нова конституция или поне с такива законодателни промени, които да позволят пълен мажоритарен избор на народните представители. Естествено и това няма да бъде достатъчно, но поне би било стъпка в правилна посока.
Проблемът на партиите
Никой здравомислещ човек не може да отрече ролята на партиите, като основен инструмент за развитие на демократичните процеси и правото им да подбират кадрите си, но и тук има проблем, който се поражда точно от формирането на самите партийни елити. Като се започне от династичното наследяване по върховете в БСП и се завърши с тоталната некомпетентност и моралните дефицити в ръководствата на повечето от другите партии. Защото парите и послушковщината отдавна изместиха разума. А последният проблясък на разума беше по време на управлението ОДС от 1997 до 2001 г., когато въпреки някои грешки и злоупотреби бяха извършени реални основополагащи за бъдещето реформи. След това дойде месианството на Симеон Сакскобургготски, противоестественото кръвосмешение в тройната коалиция БСП-ДПС- НДСВ и доста противоречивото управление на ГЕРБ. В резултат котвата продължава да ни държи здраво в блатото на безхаберието и нищетата. А след приемането на страната ни в ЕС и НАТО, също изключителна заслуга на ОДС – колкото и други да се кичат със славата, държавата ни сякаш остана без ориентири и цели.
Погребаните надежди
Този път те бяха породени от декларираното желание на управляващата днес коалиция за промени в изборните закони, които прераснаха в създаването на нов изборен кодекс. И така, след като амбициите на „кюстендилската правна школа“ бяха удовлетворени, отново стигнахме до фолклора и пословицата за Илия, дето нещо се попреоблякъл и накрая се видял „пак в тия“. Или още по-зле – за вълка, козината и нрава му. Защото за сетен път нито едно от рационалните предложения за промени, дошли отдолу, не беше прието. Нито за интернет гласуването, нито за въвеждането поне на машинно гласуване, нито за радикалното сваляне на прага при преференциалното гласуване, като няма мажоритарно, нито за създаването на нормални възможности и даване на шанс за независимите кандидати. Та тук дори не е важно за какви избори говорим – за евродепутати, за парламентарни или за местни. Статуквото отново бе заковано, а неграмотността и простотията останаха определящи!
Обърнатата българска пирамида
Много пъти сме си говорили с приятели, но не и на политическо равнище, че една от основните разлики между държавите, които наричаме бели и нашата е не в интелектуалното равнище на нациите, а в начина на формиране и оттук в качествата на управленските елити. И там и тук, макар и в различна степен, има простотия, неграмотност, корупция, популизъм. И там и тук има едни 10 – 15 процента от обществото, които отговарят на добрите изисквания и практики за държавно управление. Разликата идва от факта, че там поне стремежът е управленците да се избират именно между тези 10 – 15 процента, а тук е най-често е обратното. Пирамидата е обърната! Властта у нас прави всичко възможно точно тези хора, които са същинския елит на нацията, да бъдат зад борда на управлението. И затова всички приказки и въпроси защо най-кадърните млади хора изчезват зад граница и търсят там бъдещето си, защо оредялите редици на интелигенцията не горят от желание да се занимават с политика и гледат с презрение на това древно занимание, както на едно друго, също така древно… са напълно излишни.
Просто за пореден път надеждите и очакванията на обществото бяха хладнокръвно отстреляни, а на мястото на девиза за съединението на фасадата на парламента спокойно може да бъде закачен скалпът на озлочестената ни демокрация. И тогава, бъдете сигурни – от пленарната зала ще зазвучат нестихващи аплодисменти.
Снимка: Красимир Юскеселиев / Дневник
