Loading...
Подведен ли е бил президентът за реалните възможности на Русия да устои на санкциите
След разговорите си с председателя на ОССЕ и президент на Швейцария Дидие Бургхалтер изненадващо руският президент Владимир Путин демонстрира рязка промяна към смекчаване на позициите си за случващото се в Украйна.
Той изрази невероятното допреди дни мнение, че насрочените за 25 май избори за нов президент на Украйна са стъпка в правилна посока, независимо от добавката, че те няма да решат нищо, ако всички граждани на Украйна не се убедят, че правата им ще бъдат гарантирани.
Още по-голяма изненада беше призивът му към сепаратистите и привържениците на федерализацията на Украйна да отложат за по-късна дата подготвяният за 11 май референдум за отделянето на няколко региона с преобладаващо рускоезично население. Така щели да се създадат по-добри условия за диалог между сепаратистите и властите в Киев, които Путин иначе не признава за легитимни.
Странна метаморфоза!
Естествено, той настоя да бъдат прекратени всички военни операции на армията в размирните Югоизточни региони, които определи като „наказателни“. Но последното явно не беше възприето еднозначно, защото в Киев по принцип приеха да преговарят, „но не и с терористи“, което ще рече, че операциите надали ще бъдат прекратени.
В търсене на отговори
Оттук започнаха догадките и коментарите в търсене на отговор на въпроса, какво накара Владимир Путин така драстично да промени позициите си?
Дали опасенията, че политическата изолация на Русия може да добие драматични размери?
Дали мълчаливото несъгласие с действията на Русия, демонстрирано от страна на традиционния съюзник Китай в Съвета за сигурност на ООН не изигра постфактум своята роля?
Дали в Кремъл не започва да надделява страхът от отрицателни настроения в самото руско общество, независимо от рекордния официално обявяван рейтинг на президента?
Не на последно място – дали не става дума просто за тактическо отстъпление с цел поне временно успокояване на реакциите в страната и в чужбина?
Икономиката и пак икономиката
Сигурно всичко изброено има значение и оказва влияние върху позициите на Москва. Но поне на мен ми се струва, че определящи ще се окажат макар и частичните икономически санкции, за които Русия се оказа неподготвена. Защото въпреки бодряшките изявления идващи периодично от Кремъл, по всичко личи, че те се отразяват върху състоянието на националната икономика. Ето някои факти, цитирани от световните агенции:
От началото на годината руският борсов пазар е отбелязал спад от 13 процента, по данни на зам. финансовия министър на САЩ Даниел Глейзър.
За същия период рублата е загубила 8% от стойността си, а централната банка е била принудена да изразходва 10 на сто от валутните си резерви, около 50 милиарда долара, в неуспешен опит да стабилизира курса на националната валута.
Рязко е нараснала лихвата върху 10 годишните руски ценни книжа, което е оскъпило обслужването на външния дълг.
Според Световната банка и МВФ от началото на кризата между 100 и 130 милиарда долара чужди капитали са напуснали страната.
За да запази ликвидността си банка „Россия“, която е обект на санкциите и е загубила от тях близо 1 милиард долара, е била принудена да продаде облигации на стойност стотици милиарди!
Като цяло МВФ очаква икономическата активност в Русия да спадне до равнищата при рецесия.
Ден след пируета на Путин многозначително бе съобщено, че част от посочените показатели са се подобрили!
Какво можем да очакваме
Такива са накратко фактите и те недвусмислено показват, че макар частични, санкциите оказват влияние върху руската икономика. Като се имат предвид и предупрежденията на САЩ и ЕС, че при нахлуване на Русия в Украйна те ще бъдат разширени така, че да засегнат цели сектори на националното стопанство и като се вземе под внимание стандартът на живот в страната се вижда, че президентът има върху какво да се замисли.
И тук вече възниква въпросът от подзаглавието: Подведен ли е бил Владимир Путин от премиера или от отделни свои министри за възможностите на Русия да устои безболезнено на санкциите? Струва ми се, че много скоро ще разберем. Защото ако Путин наистина е бил заблуден и принуден от обстоятелствата да промени агресивните си намерения, то съвсем наскоро, образно казано, в Москва ще хвърчат управленски глави.
Това ще бъде най-категоричният отговор.
