Но „историята се повтаря – първия път като трагедия, втория път – като фарс“, е отбелязал великият мислител Хегел. Не е познал – този път се случи истинска драма. Една година по-късно, когато хипотетичния триъгълник „Моника – член на правителството и червен функционер – Първанов“ заглъхна и се забрави, неизвестни и досега лица зверски пребиха и пратиха в кома журналистът Огнян Стефанов – собственик на информационната агенция „Фрогнюз“, обвързала Моника с експрезидента и подозиран за собственик на сайта „Опасните“, където бяха изнесени редица скандални факти за онова управление и Станишев.
От онези времена се знае, че най-ефективната цензура и натиск не е тази върху авторите, а върху издателите на медиите – а и повечето от тях не са света вода ненапита и има с какви „мотиви“ за пред света да се обясняват покушенията. (то и затова такива разкрития вече няма да видите никога в медиите, бел.моя)
Стефанов преди това той многократно беше привикван в ДАНС и имаше тежък конфликт с доверения човек на соцлидера – съветника и Октопода Алексей Петров. Оцеля по чудо, макар и осакатен за цял живот.
– Не е моята фамилия тази, която има договори с правителството на ГЕРБ! – отсече през 2013 г. Георги Първанов пред делегатите на отчетно-изборното събрание на БСП в столичния район „Красно село“.
Заподозряха, че визира Моника заради договор за пиар обслужване на правителството на ГЕРБ, както и др. разкрития покрай скандала с австрийския лобист Хохигер, в който беше замесена и оцапана.
Нападката прозвуча колкото сакрално като поанта в спора му със Сергей Станишев за председателското място в червената столетница, толкова и двусмислено – като индулгенция сякаш за самия него. И сложи точката – сякаш завинаги. Както и онази история с № 7124/18.10.2000 г. раздели завинаги политическите кариери на Надежда Михайлова, Иван Костов и Петър Стоянов.
Останалите свързани лица с шармантната пиарка не предизвикаха такива емоции по върховете на държавата. В този медиен, будещ смущение списък „ала Моника“ се отзоваха бившият министър Соломон Паси покрай обществени поръчки, дадени на напористата пиарка, функционера на БСП Кирил Добрев, партийни фигури от различни политически централи.
Моника сама признава, че е възпитавана да „глади мъжа по косъма“, да е винаги до него, но една крачка по-назад, той да я познава „само от кръста надолу“.
Става дума за брака, който е бил висша ценност за баба й.
„Оказа се, че живият живот е по-силен от всичко това“ – резюмира преживяното тя, разказвайки за връзката си със Станишев.
„Мислех си, че това е моята невъзможна любов… Не можех да си позволя никаква публичност, най-вече за да не нараня чувствата на най-близките си хора. Постепенно с времето осъзнах, че това, което има между нас, е не просто някаква временна емоция, мимолетно влюбване, а е нещо много истинско, рядко случващо се. Говорехме много тогава за това какво ще правим. И двамата искахме да продължим заедно, но всичко изглеждаше толкова срещу нас…“.
И още едно допълнение, от сп. „Ева“:
– Но представата ми за него е била съвсем различна, защото го познавам много обран, много сдържан, личният му живот по никакъв начин не е бил плод на коментар с хората, с които работи. Не съм го разглеждала като мъж, не съм си позволявала. Заради факта, че сме имали служебни отношения и аз работех за него като консултант. (С него Моника работи по един проект „Бъдете активни“, кампания, която разяснява как да кандидатстваме за европейски фондове.)
По-късно започнах да го консултирам за неговите отношения с медиите (работи като съветник на премиера). За мен беше огромно предизвикателство. Преди това имах възможността да работя с различни министри от правителството на г-н Сакскобургготски, но не съм работила за министър-председател. И това автоматично постави дистанцията и бариерата между нас. Още повече че аз изпитвах, както и сега, огромно уважение към него. Той е базисно почтен човек. Толкова почтен, че в определени моменти смятах, без да му казвам, че политиката не е неговото място.
– А умее ли да манипулира хората?
– За мен това е абсолютното изискване за успеха на един политик.
Истина е – изкуството да манипулираш е единственото умение, което се изисква от политиците у нас. И единственото, което владеят.
Не е ясно обаче кой кого е „манипулирал“ в тази връзка, в този огън, в този сърдечен трепет, в тази конспирация. Възможно е да е взаимно, да са и двамата. За пореден път стрелата на Амур, пронизвайки едно сърце, отлетя към друго – от Елена към Моника.
Защото любовта между Сергей Станишев и Елена Йончева нашумя изведнъж, направо взривно в началото на 2001 г. – в навечерието на ИЗБОРА: непопулярният дотогава Станишев, току-що избран за член на Висшия съвет на БСП, стана председател на партията. И също така изведнъж, макар и без гръм угасна през 2011 г.
– Когато Сергей трябваше да вземе решение дали да стане премиер, ми каза, че освен всичко друго този пост ще бъде и изпитание за връзката ни. Той си даваше сметка, че няма да има личен живот и никакво време за мен. Аз обаче не повярвах. И когато се озовах в тази ситуация – той да се връща с купища документи и да работи до късно през нощта, да го няма до мен дори и мислено, не само физически, да не мога да поканя гости, да не може и за едно денонощие да отидем някъде само двамата и да се насладим на личната си свобода – в един момент отказах да продължавам да живея по този начин.
„Излязох по-слабата, предадох се…“ – е изповедта на известната ми колежка пред друга моя колежка – Ваня Шекерова. Истина ли е?! Защото например Елена Йончева не демонстрираше, ала не криеше отношенията си с френския журналист-хубавеляк, когото дори заведе на почивка в Евксиноград в лятото след изборите през 2005 година, когато Сергей стана премиер. С парижанина беше в почивната станция на властта и през 2006 година. И досега е с него. И през 2013-а.
Дали нещо е криел и Станишев, не стана ясно. Но една пикантна негова снимка от воаяж в Далечния Изток нашумя – снимана именно в онези години на страните летни почивки на журналистката.
На нея се вижда как той и външнополитическият секретар на БСП Кристиян Вигенин са полегнали блажено на два шезлонга –в тишърт и три-четвърти панталонки на палубата на виетнамска джонка. Вижда се и безкрайно синьо море и безкрайно синьо небе. В далечината се очертава силуетът на една друга джонка. Очерта се и силуетът на шестващата из Интернет и медиите клюка – за здравото приятелство между двамата мъже, толкова здраво, че всеки брак би му завидил.
– Г-н Вигенин, как ви влияе слухът, че имате интимна връзка със Сергей Станишев?
– Недобре. По принцип не виждам смисъл да коментирам нещо толкова несериозно и абсурдно. Какво очаквате да ви кажа? Едва ли, като опровергая тази глупост, нещо ще произтече от това. Подобни слухове и коментари, които целят да злепоставят и мен, и премиера, трябва да бъдат подминавани с мълчание. Чел съм някои публикации по тази тема, първоначално се забавлявах, но това наистина не е смешно.
– Има една снимка, на която сте се излегнали един до друг със Станишев на яхта…
– Първо, това не е яхта. Тази снимка е правена по време на едно посещение във Виетнам преди време, а с нас са още трима души от Изпълнителното бюро на БСП, един от тях е правил снимката. Оттук нататък не зная защо тази снимка се използва като някакво доказателство…
Според Вигенин „касае се за посещение през 2005 г. на делегация на БСП.“ Но хронологията нещо куца – партийният календар се разминава със снимания.
Но колкото и тази клюка да е в сферата на недостоверността, толкова вътре в достоверността е забелязаното от най-близките на социалистическия вожд отчуждение между Елена и Сергей.
Нещо май винаги е скърцало в тази връзка, признава и майката на социалиста.
– Сега Сергей (след изборите през 2009 г.) ще има повече време за личен живот и вероятно ще се съберат с Елена да живеят заедно в новия й дом?
– Мисля, че не. Говоря така, защото знам как стоят нещата. Сергей трябва да освободи жилището за новия премиер. Сергей живееше в Бояна. Когато освободи Бояна за Борисов, Сергей ще живее тук, в апартамента, където съм аз, защото всъщност аз живея в неговия апартамент. Той ще се върне.
Но работата е там, че имайки предвид някои неизвестности и неопределености около Сергей и Елена, около тяхната връзка, аз не смея да є се натрапвам с моите съвети. Защото… просто… според мен те двамата се държат абсолютно неясно. Поне така е за мен. Аз не мога да си обясня тяхното държане, неопределеността на тяхната връзка. Вероятно има нещо, което аз не знам.
„Намират се кандидатки да станат майки на детето му“ – е изпуснато откровение на майката.
И се появи Моника
Също като Елена Йончева съвсем навреме и подходящо – в навечерието на ИЗБОР (за шеф на Партията на европейските социалисти), макар и с дълга предистория, обяснена лично от нея. Опонентката й Йончева индиректно я оспори, говорейки за продължителната си връзка с политика „Не съм пресмятала, мисля, че са повече от 10, да, повече са, може би 12-13 години“.
– Като сравнявате Моника с Елена Йончева, до какви изводи стигате?
– Не съм анализирала и не съм ги съпоставяла специално двете. – откровението е на Дина Станишева. – Но Елена е… (търси точните думи, б.а.) просто, как да кажа… Моника е нещо друго – тя определено е по-интересен човек, по-топъл и сърдечен от Елена. Казвам това, защото съдя по начина, по който Моника общува, по начина, по който отговаря на въпросите, по който реагира. От какво се състои общуването? От реакция и от взаимно разбиране. Докато Елена, когато идваше при мен, винаги имаше за цел да се види още един път и още един път със Сергей, макар че са живеели заедно. (?!)
Как се кръстосаха пътищата на двама толкова различни хора – той и Моника, на пръв поглед с диаметрално различаващи се биографии, с различен социален произход, с некореспондиращи си интереси и хобита, живели дълги години заедно, но всъщност разделено, обичали се…
– Защо не живеете заедно със Сергей? Цените много свободата си или има и нещо друго? – въпросът е зададен през пролетта на 2011 г. – години след развода на Моника.
По онова време „Серж“ се шири самотен в огромен имот в полите на Витоша – в комплекса „Магнолия“ на ексдепутата Димитър Ламбовски и Росен – син на бившето политбюровско величие Огнян Дойнов. Апартаментът, в който се е настанил под наем Станишев е на първия етаж. Състои се от дневна с трапезария и кухненски бокс, 3 непреходни спални, 3 бани с тоалетни, джакузи в едната. Кухненският бокс е с поръчкова вградена кухня. Публикувани обяви от комплекса за подобни апартаменти сочат месечен наем от 2500 евро.
На втория етаж в сградата апартамент е закупил бившият кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП Стоян Марков, известен като СтенМарк и тъст на Георги – брата на Милен Велчев. Панорамно жилище на третия етаж е собственост на бизнесмена Георг Цветански, зет на някогашния червен премиер Георги Атанасов. Под сградата има голям плувен басейн с джакузи, 2 сауни, парна баня, фитнес и масажорна, в която все още няма назначена масажистка.
Имотната декларация пред Сметната палата на Станишев от тази година е отбелязала за 2012 г. по всички графи „нищо“, вкл. и собственост с изключение на едни 5 000 лева вложение от заплати. За 2011 г. той е подал „уведомление“ – т.е. декларирал е непроменени обстоятелства спрямо предишната година. За 2010 г. обстоятелствата са поголовно „нищо“ с изключение на едни 12 000 лева от „друга стопанска дейност“. За 2009 г. е посочен прехвърления от майка му апартамент зад Докторската градина срещу задължение за гледане и една реликва – „Мазда“ от социалистическо време.
За 2008 г. спрямо 2007 г. нищо не се е променило. За 2007 –също спрямо 2006 г. А от 2006 г. назад декларациите не са публикувани, макар че законът действа от 2000 г.
– Ясно е, че ще живеем заедно и ще се грижим за това дете. Искам семейство. Аз съм жена, която има нужда да се върне вкъщи, обичам децата, обичам шума около мене, обичам да ми е уютно. Сергей иска същото.
Моника с децата си не е в „Магнолия“. Живее под наем във вила в Драгалевци. Днес клюката твърди, че лидерът на БСП „е“ или „не е“ зарязъл огромното жилище и се е (не се е) пренесъл при нея. Имоти не е да няма – майка му е прехвърлила на сина си собствения си апартамент, но в регистъра нейното име фигура за две сделки с жилища на пъпа на столицата.
Наистина, какво събра тези толкова различни хора – по социален произход, по образование, по статус в обществото във времето на първото им запознанство, по интереси, по бизнес…
Различни по бизнес ли?
ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ: „МАРКЕТИНГОВА, РЕКЛАМНА, КОНСУЛТАНТСКА, ИНФОРМАЦИОННА, ПРОГРАМНА, ПРОДУЦЕНТСКА, ФИЛМОВА И ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ, ИЗВЪРШВАНЕ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОУЧВАНИЯ.“
Така е записано в документите и устава на дружество „Проком“. Търговският регистър открива 18 (!) „Проком“-а с различна идентификация, като в едната фирма от тях – пропуск ли, някаква случайност ли, изплува името на Сергей Станишев.
То изцяло е негова собственост и е създадено през 1995 г. – тогава, когато бъдещата пиарка Моника все още полягваше на бедрото на банкера Венцислав Стефанов, без да е достигнала чакащите я бизнесвисини на маркетинга и рекламата.
„Дружеството e прекратено с Решение на Софийски градски съд от 29.12.2008 г., влязло в сила 05.03.2009 г.,“ прилежно е отбелязал червеният лидер в документите за Сметната палата. От решението на Софийския градски съд от 29 декември 2008 г. става ясно, че Станишев не е увеличил капитала на регистрираната през 1995 г. фирма до 5000 лв. в законния срок. Това е основанието, на което съдът прекратява съществуването на „Проком“ и осъжда премиера да плати 80 лв. разноски по делото. Интересно, в регистъра обаче посочената стойност за капитала е 50 000 лева.
Възниква и нов въпрос – забраната за депутати да участват в управлението на фирми е от 2001 г. Същата забрана важи и за премиера и министрите, а Станишев беше избран за министър-председател на 16 август 2005 г.
Всъщност според обясненията му тази фирма не е развивала активна дейност и затова той пропуснал да я отрегистрира, така да се каже. Факт е обаче, че законите не са спазени.
Факт е, че Сергей Станишев като министър-председател носи отговорност за разграбването на българската земя чрез инструмента на заменките и персонално му вменяват вината за далаверата със „Сименс“ за новите документи за самоличност. Българският филиал на сименсовото ООД в Австрия е кандидатствало на 10 март 2010 г. за финансиране от Европейската инвестиционна банка за този проект, като са посочили обща стойност от 45 милиона евро. Според редица експерти реалната цена на разработката е само 16 млн., а в крайна сметка беше подписан договор за 116 милиона евро. (разлика спрямо взетия за целта кредит от 71 млн.евро!). Но и тази афера замина в канализацията на забравата.(у нас, защото на Запад фирмата беше обвинена в корупция, плати глоба от 1 млрд. евро, ръководното й тяло отшумя зад борда, някои ръководни лица са разследвани и засъдени и т.н.).
В отходната тръба на миналото замина и част от биографията на Станишев. Сега (2013 г) новата Тройна коалиция обвинява протестиращите срещу нея, че са „соросоиди“. Но и Станишев е бил. (в. „Капитал“, като съм публикувал пост на моята стена във Фейсбук)
–––––––––––––––––––––––
„Станишев е бил стипендиант на програмата Chevening, с чиято помощ той е изкарал като слушател в London School of Economics (един от елитните ВУЗ в Англия) известно време. Там е учил и синът на Муамар Кадафи! Да имате нещо да кажете? (да допълня този коментар: там прави научно изследване на тема „Съвременната външна политика на Русия“. В сайта на английския университет той е споменат като един от известните специализанти. Доскоро даже имаше снимка от лекцията, която той изнася там на 8 февруари 2007 г.)
Сега обърнете внимание на детайлите. Програмата се управлява от британското министерство на външните работи. Защо ли? Ами защото така британското външно разузнаване има пряк достъп и влияние върху новоизгряващите политически звезди в третия и втория свят. Само да припомним – интересите на разузнаването в британския кабинет се представляват от министъра на външните работи, а секретният бюджет на MI 6 се определя от външното министерство на Нейно кралско величество.
Освен това Станишев е бил слушател и на Московското училище за политика. То е основано през 1992 г. с цел да подпомогне „ИЗГРАЖДАНЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ В РУСИЯ“. Познат ли ви е този език? Естествено, такива са целите и на одиозната фондация на милиардера спекулант Джордж Сорос, създала школото.
И-ха, изненада, няколко години по-късно Станишев се оказва в настоятелството на Училището за политика в България. У нас, освен чрез всякакви международни грантове, то се ползваше и с подкрепата на „Отворено общество“ и фондация „Америка за България“.
Тоест може да се каже, че лидерът на БСП е бил служител на Сорос или по определенията на неговите политолози за протестиращите – оригинален „Соросоид.“ ( и пак да допълня с данни от съответния пост на стената ми във „Фейсбук“: от снимка на Станишев заедно със Сорос личи активното му участие в ромската декада, организира от фондацията)
–––––––––––––––––––––––––––-
Ясно е, че тези хора не са оригинали на личности, а подобия. Те са хамелеони – менят се според нуждите, момента и изгодата.
Моника умее да плете, да бродира, да шие и си е купила шевна машина за целта, умее да готви агнешко и дробсърма така, че да си оближеш пръстите. За разлика от Станишев е добър шофьор и сръчно върти волана на своето „Ауди“.
За нея другарят є в живота е „базисно почтен човек“. А щастието?…
– Щастието е вътрешно състояние. Нашите майки ни възпитават, че един ден ние ще срещнем принца на мечтите си и той ще ни направи щастливи. За цял живот! Но си задавам и въпроса: ако романтичната представа за брака работи все по-малко, тогава защо двама души се събират – за да съберат бизнесите и да направят нещо като „предприятие“? Къде остава любовта? А може би ние се опитваме да съчетаем несъчетаеми неща?“ – споделя Моника.
Несъчетаемите неща. Бизнесът не е сред тях. А „принца“, какъвто е той? Или това е само белият му кон?!
На ръката му блести златен 24-каратов часовник от скъпата швейцарска марка „Лонжин“. Но никога не е в час нито с времето, нито със съвремието и бъдещето. Той обича Вивалди. Слуша ораториите му „Годишните времена“. Беше наречен „Мистър Клийн“ (чистота) от президента Буш, но се превърна в зимата на нашето недоволство. Напомня на героя на Стайнбек.
Тя чете Булгаков – „Майсторът и Маргарита“. Великият роман за любовта, където тя „изскача като убиец иззад ъгъла, като светкавица, падаща изневиделица“. Но ще забележи ли сентенцията на великия писател „побеждаваха най-добрите и силните. И тези най-добри бяха ужасни“.
***********
Откъс от „ТАЙНИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ ИГРАЧИ – ТОМ 2
***********
И пак в същия съдбовен ден един атентат за малко щеше да затрие живота на Сергей Станишев. В хрониките на МВР случаят е отбелязан като банално автопроизшествие и без споменаване на имена по указание отгоре. Но журналистическото ми разследване откри какво се е случило.
На 8 ноември 2001 г. – един месец преди конгреса на БСП бъдещият червен лидер катастрофира тежко. Между силистренските сала Ситово и Добротица около 20.30 часа вечерта, автомобилът, в който се е возил той е заслепен от неочаквано изкочила насрещна кола. Понеже мястото било на завой и разклон за с. Босна, колата излита от пътя и спира в дебела топола.
Местният общински съветник на БСП – Едмонд Грозданов е тежко ранен и постъпва в болницата с опасност за живота. Колегата му Борислав Стоянов също е зле ударен. Само шофьорът и Сергей Станишев се отървават единствено с контузии. Дискретното разследване така и не открива заслепилият ги автомобил-убиец.
Случаят въобще не обявен в сводките на МВР. Медиите също тотално го премълчават. Все едно, че нищо не се е случвало, никога това не е било, няма как да е станало…
Една от негласните, но сериозно разследвани версии е във връзка с разгорялата се на живот и смърт борба за лидерското място в столетницата. Не е изненада – БСП отдавна е мафиотизирана до най-високите си равнища.
….
Този път вендетата в могъщите световни подземни среди, пламнала след загубите от разкритията за тесните връзки с терористични организации като талибаните на властите у нас и уж „нелегалните“, но практически официализирани печатници на фалшиви евро и долари заедно с прането на пари се прицели в най–високите върхове на елита.
Отговорът на елита беше смазващ и незабавен – на следващия ден, на 9 ноември около 17.30 на централната улица (на ул. „Отец Паисий“ N33 – пред дома на наркомафиота) в Несебър се взриви „Жигула“ в момента, в който до нея спря един от джиповете на Митьо Очите. Останките от двете коли се посипаха по цялата пряка, всички къщи наоколо останаха без стъклата си, огненото кълбо се извиси на два етажа височина. На десетки метри от мястото на експлозията наред с мазилки, тухли, керемиди, парчета от стъкла и дограма се валяха и кървави късове човешко месо.
На място, разкъсани почти до неузнаваемост загинаха Таня Желязкова – съпругата на Димитър Желязков – Митьо Очите, братът на Желязкова – Славчо Терелиев, бодигардът Николай Бъчваров. От летящите отломки бяха тежко ранени и случайни минувачи – 9 годишно дете и мъж, но за щастие без опасност за живота.
…
Но в същия ден, като гръм от ясно небе се посипаха разкритията на Запада за складовете-депа в България на хероин от Афганистан – на терористите-талибани. Недвусмислено се твърдеше, че тяхното съществуване е невъзможно, ако не са създадени и не функционират под протекцията на секретните ни служби. Дори се намекна за тесни връзки освен на криминалните ни босове, и на политическите елити с тях, вкл. и на лица от червената партия. В тази връзка в Италия бяха арестувани Грозьо Минчев Грозев и Велизар Петков Захариев, за които дори и думичка не се чу у нас. И от Митьо Очите повече не се чу думичка. Факт е, че под онзи масиран западен натиск той е единственият роден наркобос, арестуван и получил присъда (по времето на Сергей Станишев), макар и със символични размери и лежал в затвора. Елитът трябваше да демонстрира липсата или скъсването на връзки с този подземен свят, за да не го скъсят самия него.
Затова съществува и втора хипотеза за онзи укрит атентат, явните и събитията покрай тях – в борбата си с тероризма някои могъщи секретни служби недвусмислено предупредиха, че залогът в нея е такъв, че дори елитите са в прицела на мерника – макар и по подозрение.
Факт е, че не измина дори и седмица след разтърсилите страната събития, от които единствено атентата в Несебър малко понашумя (съвсем ограничено за разлика от др. шумни убийства) и последва световното официализиране на разкритията. Когато най-авторитетните бизнесиздания пропишат за мафия и за неизвестната за тях България, това не е случайност или прищявка на редакторите.
На 14 ноември най-меродавното световно издание „Уолстрийт джърнъл“ неочаквано посвети маса редове на далечната ни страна и аферата, като обвини властите у нас. На 16 ноември неговия събрат – лондонският „Файнешънъл таймс“ разгледа изпирането на пари от трафика на талибански хероин през България – в само един-единствен конкретен случай посочи, че става дума за 141 млн. долара през швейцарски банки с участието на лица и банкери от родината ни. Детайлите не бяха плод на журналистически разследвания, а на позоваване на източници, макар и анонимни…
*********
ПАК МОНИКА, НО В НОВАТА МИ КНИГА за „BG МИЛИАРДЕРИТЕ (из очерка за милиардите на кокаиновия крал на Европа Брендо):
*********
Според съдебните документи по делата на Брендо и компания прането на пари и безпроблемното внасяне на толкова големи суми в брой е станало възможно, тъй като в двете банки, които групата най-често използва – австрийската Euram и швейцарската Credit Suisse, работели банкери от български произход, които те познавали.
В първия случай става дума за Елена Бергоми, която всъщност е известната българска тенисистка от средата на 90-те години Елена Пампулова.
Вторият случай е далеч, далеч по-скандален – българската с австрийско поданство Боряна Линдингер. За нея в мотивите на съда е записано „обслужвала сметките на подсъдимите“.
Онова, което не се спомена дори и в бялата чужбина, са нейните близки връзки с Моника Любомирова.
А коя е пък тя? – Ами тази дама Моника е онази госпожа Моника, която вече се води Станишева и му роди дечица.
Размириса се, и то много. Във всяка бяла държава щяха да завалят оставки, а Темида да разследва до десета дупка и десето коляно.
Историята е следната. Една от основните перални – „Прайвът файнънс юниън“ е създадена първоначално като ООД, което впоследствие се преобразува в акционерно дружество. Първоначално съдружници са били трима души – счетоводителя на мафията Константин Дишлиев, брата на Брендо – Симо Карайчев и Петя Недялкова, съпругата на фараона Иво Недялков.
После започва въртележка от прехвърляне на дялове и акции, офшорки като собственици и т.н., за да се замотаят следите. През 2006 г. българо-австрийката Боряна Линдингер влиза в управлението на пералнята на мястото на брата на кокаиновия крал – Симо Карайчев. Създават се и маса компании, през които да текат парите.
Същата Линдингер започва да представя интересите на съпругата на Станишев. Ето един пример:
Станишева, тогава Йосифова, е съдружник във фирмата Europroject Holdings AG във Виена с Анелия Крушкова, която притежава 25%. Самата Моника Любомирова (в тамошния регистър е записана по бащино име – може би за дикретност коя е в действителност) е мажоритарен собственик със 75%. Тогава Крушкова е зам.-министър на транспорта и съобщенията в кабинета „Сакскобургготски“ от 2003 до 2005 г. и дирижира БДЖ, а от 2007 г. (до края на 2009 г.) премиерът Станишев я слага начело на Държавната агенция по туризъм.
На две общи събрания на дружеството те двете – вкл. Моника Станишева са били представлявани от тази Боряна Линдингер, обслужвала банковите сметки на мафията на Брендо според съдебните документи. Освен това в управлението на Europroject Holdings AG се е подвизавала и Деница Вълчева (служител на притежаваната от Моника Станишева „Актив груп“).
Но подобни „пикантни“ бизнес-истории могат да се разкажат и за спомената вече Анелия Крушкова, също забъркана във виенския валс, свирен от наркоимперията. На края на нейната верижка се оказа закачена също толкова известната Зинаида Златанова. Тя е днешният заместник министър-председател на премиера Орешарски и министър на правосъдието!
Достатъчно разказах за отношенията между властниците и „оперативно интересните лица“ в книгата си за политиците и мръсните им тайни, та затова тук няма да се разпростирам повече за други десетки имена – до парите им, „изпирани“ и с проливаща се кръв в подземията на Октопода и рокадите в неговите висини на държавата.
Първа част: https://forumat-bg.com/politika/3090-koya-e-monika-koi-e-stanishev-i-chast