Loading...
В неделя Орешарски – за пръв път от цяла година – реши на изпроводяк да направи самостоятелен жест: обяви, че временно спира проекта „Южен поток“. Това, разбира се, предизвика огромна реакция. Орешарски, знаейки, че е пътник, очевидно бе решил да направи – за последно – нещо, което му е дълбоко неприсъщо, а именно да прояви характер.
Но във вторник вечерта той бе на прием в руското посолство и дълго е разговарял с посланик Исаков на четири очи, както се твърди в медиите. А в четвъртък следобед председателят на Народното събрание Миков публично зашлеви, е, не физическа, а словесна плесница на непокорния премиер и заяви, че медиите не били разбрали правилно министър-председателя – по „Южен поток“ имало проблеми с Брюксел, но не било възможно този проект да бъде спрян, защото бил „частен“ (нещо,което просто не е вярно). Така проруските агенти се организираха, набиха канчетата на провинилия се премиер и успокоиха Путин и „Газпром“, че нищо страшно не се е случило. В такива случаи мъжете си подават оставката, нали? Но оставката на Орешарски и без това е предрешена и то не от него. Той толкова пъти се е измъквал от „задния вход“, че не мога да си представя, че ще има смелостта да си подаде оставката в знак на протест и така да направи услуга на Станишев, който поради съображения, свързани единствено с кариерата му в Брюксел, желае колкото се може по-бързи избори. Но премиерът ни няма да извърши това, няма да защити себе си, сигурен съм. Е, може пък това да е извратен начин за отмъщение към тези, които го държат на къс повод. Отмъщение от един човек, който няма нито гръбнак, нито достойнство, нито съвест и чест.
