Loading...
И БСП, и АБВ, и разните им там „крилца или кълки“ – всички плачат за кръглата папка
На журналистически жаргон кръгла папка се наричаше кошчето за боклук на редактора. Така е останало от времето на дядо Гутенберг, когато текстовете се представяха на хартиен носител. История… И точно затова сега ще си поговорим за кръглата папка на историята.
Бумерангът на глупостта
Така и не разбрах защо след уговорките на парламентарните партии при президента БСП вкара в пленарната зала поправките към закона за МВР. Дали социалистите искаха да натрият носа на опозицията, или действията им бяха функция от характерната наглост на лидера им, вече не е толкова важно. Важното е, че малко по-късно Бойко Борисов по индиански наниза на копието си подписания пред президента документ, а аргументите, които изложи пред журналистите бяха аксиоматично верни.
Дни по-късно, в първата сряда на месеца, точно според парламентарния правилник, от ГЕРБ предложиха като първа точка на заседанието да се разгледат поправки в Наказателния кодекс. Независимо какъв проект се предлага, според правилника той се разглежда задължително в пленарната зала. Но има една малка подробност – ако времето не стигне, не е речено обсъждането да продължи на следващия ден и така разглеждането може да се проточи до безкрайност. Точно тази тънкост използва парламентарната група на БСП и с характерните за партията им апаратни хватки загубиха почти три часа парламентарно време и накрая провалиха кворума.
Доста тъп ход, като се вземе под внимание съдържателната част на предложената поправка: „Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнение на наказанието за престъпления, извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим.“ Фактически се визират престъпления извършени преди 1990 г., последните от които са свързани с т. нар. „възродителен процес“. И след като текстът вече е бил одобрен в Комисията по правата на човека с подкрепата на ДПС, можеше да се очаква, че така ще стане и в пленарната зала. Но не би! Известно е, че арсеналът на социалистите и крилцата им за проваляне на каквото и да било, включително на цялата държава, е доказано неизчерпаем.
Реакцията на опозицията беше светкавична – „Без групата на ГЕРБ кворум не може да има в това Народно събрание“,отсече Цецка Цачева с презумпцията, че „Атака“ вече не участва в играта. За пореден път стана ясно, че БСП няма да допусне осъждане на престъпленията по времето на тоталитарния режим, независимо дали говорим за кланетата през 1944-1946, за лагерите или за различните етапи на издевателствата над българските турци.
Кървавото писмо
Писмото на дискусионния клуб „Георги Кирков“, адресирано до членовете и симпатизантите на БСП, е един от най-радващите ме текстове напоследък. Всичко, което се вижда от Тимок до Черно море и от Дунав, почти до Бяло море е незримо само за „слепите пастири“ от „Позитано 20″. Но явно нещата са стигнали вече до там, че дори някои от червените лидери са започнали да провиждат какво се случва с партията им и с държавата. Струва си да го прочетете. Но в писмото ме подразниха два абзаца, които ще цитирам.
Първият: „Партията не успя да спечели битката за историческото минало, не успя да защити светлите страници на антифашистката борба и положителното и градивното в периода на бърза индустриализация, културно и социално развитие от 1944 – 1989 година“.
Стоп! „Светли страници“ ли? „Антифашистка борба“ ли? Справка – излишните жертви на септемврийския метеж на Коминтерна през 1923 г., атентатът в черквата „Света Неделя“ през 1925 г., методичното избиване на представители на националния елит, подпомагането на окупацията от страна на Съветския съюз през 1944-та г… Да продължавам ли? Колкото до „положителното и градивното“ до 1989 г., справката е в прочутия доклад на другаря Петър Младенов за разрушената държава изнесен пред пленума на ЦК на БКП през декември същата година.
Вторият абзац: „Партията загуби моралния си облик. Тя не изпълни свои ключови предизборни обещания като /…/ строежа на АЕЦ „Белене“ и „Южен поток.“ Не мога да се съглася поради една елементарна причина – първо „Белене“, а впоследствие и „Южен поток“ се оказаха най-големите корупционни схеми в новата ни история. И не просто схеми, а мощни генератори на корупция. Неколкократното повишаване на цените за отделните етапи на „Белене“ и удвояването на цената за „потока“ отдавна трябваше да са обект на внимание за прокуратурата, но да не задълбавам. Във всеки случай и двата проекта ни занитват енергийно към Русия, която освен материален има и геополитически интерес от тях, а ползите за България са меко казано съмнителни.
Мястото на АБВ и папката
Според досега оповестената информация партията на президента Георги Първанов ще се стреми да отговори на европейските социалистически и социалдемократически норми. Но самият Първанов, въпреки че е историк, винаги е тълкувал историята като комунист. Еволюирал, но комунист! И естествено, не трябва да се забравя, че именно той е бащата на теорията за „големия енергиен шлем“, която неслучайно беше наречена в авторитетно руско издание „голям член“. Да, за руснаците – шлем! А за нас какво?
Сега на „Позитано“ 20 се ритат по кокалчетата, налитат като бици срещу собствените си знамена и бивши другари… Същинска корида! Но зад нея отново надничат не интересите на „червените бабички“, а на „червените мобифони“. Колкото и да е тъжно за някои, но от времето, когато Стефан Продев създаде великолепната си метафора, в левицата нищо не се е променило. Няма поне извинение за безчинствата преди 1990 г., няма поръсване на главите с пепел за фалитите на държавата през 1990-та и 1996-та. Отново интересите на „големия брат“ се поставят пред националните, отново се правят опити България да бъде откъсната от евроатлантизма и да се пренасочи към путинската Евразия. Наричаха ни „Троянски кон“ на Русия… Сега сме се превърнали в „Троянско магаре“.
И затова колкото по-бързо и колкото повече хора разберат, че поне за 10 години БСП, АБВ, крилцата и кълките им, „Атака“ и останалите проруски ГМО партии трябва да бъдат ампутирани от властта, толкова по-бързо ще се отлепим от тинестото дъно, в което точно те, плюс ДПС ни забиха.
Снимка: Сергей Антонов
