Loading...
Едва в края на месеца ще разберем защо руският външен министър в действителност се разходи из София
Официалният повод за посещението на Сергей Лавров беше 135-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Неофициалният – да подтикне българските власти към грубо нарушаване на европейските норми. Усмивките и взаимното убеждаване в единомислие за осъществяването на проекта „Южен поток“ не можаха да прикрият фактически патовото развитие на ситуацията.
И при трите важни срещи в София – с българския си колега Вигенин, с премиера Орешарски и с президента Плевнелиев, високият гост чу едно и също, макар и с известни нюанси – България е „за“ газопровода, но в рамките на законите на Евросъюза. Поне това стана публично известно от официалните изявления. Имало ли е тайни преговори и договорки ще разберем по-късно от поведението на българския министър председател, който би трябвало да подаде оставка най-късно до 25 юли. Би трябвало, но изобщо не е речено да стане, ако съдим по поведението на управляващите.
Външна политика по московски
От времето на Леонид Брежнев сред атрибутите на руската външна и икономическа политика неотменно са плътната информационна завеса и засекретяването на реалните договори или на части от тях. За да си обясним какво е било истинското съдържание на преговорите и на документите е хубаво да си припомним железния принцип на легендарния външен министър на Съветския съюз Андрей Громико: „Нашето си е наше, за вашето можем да преговаряме“.
„Нашето“ за Лавров сега е искането ЕС да направи изключение от изискванията на Третия енергиен пакет за руския газопровод или по-лошото, ако това не се случи, то „вашето“ е България да си запуши ушите за „Одата на радостта“ и да заиграе в ритъма на руските частушки.
Основание за такова предположение ми дава една забележка на министъра, че в България има закон, който разглежда морската част на „Южен поток“ като екстериториален за ЕС газопровод и за него може да се направи изключение, както било при приоритетния за ЕС Трансадриатически газопровод.
Има закон, ама всъщност няма, защото първо, внесеният от червените депутати Таско Ерменков и Явор Куюмджиев проект за законови поправки не е окончателно приет и второ, защото точно заради тези поправки в София стана огромен скандал, след като опозицията доказа, че текстът е бил подготвен в Москва. Сега документът чака одобрение от Брюксел, което е малко вероятно да получи, с оглед на продължаващата руска политика спрямо Украйна.
Аргументът на Лавров, че споразуменията със страните участнички в проекта били сключени преди влизането в сила на Третия енергиен пакет и не било редно да се пререшават със задна дата също увисва, защото и до днес никой не казва какво и кога има договорено, кой какво е подписвал и при какви условия.
Руският външен министър не се произнесе публично по темата за другото голямо несъответствие – процедурата по избора на фирмите изпълнители и подизпълнители на проекта, която според еврокомисарите също е била опорочена. От тук може да се предположи, че Русия наистина е склонна да смени главния изпълнител, за което вече „Газпром“ намекна, но така и не се знае какво ще стане с българските подизпълнители. За тях президентът Първанов директно се произнесе в ефир, че са фирми, близки до депутата Делян Пеевски. Евентуалният избор на нови подизпълнители спокойно може да се окаже повод за забавяне на оставката на кабинета.
Мълчанието и по третото нарушение – за достъпа на повече страни до тръбата също подсказва, че руската страна може да отстъпи донякъде при едни нови преговори с ЕС, но не е ясно кога и докъде. Във всеки случай Сергей Лавров подчерта в София, че Москва не иска „решаването на всеки проблем да започва с отстъпки“ и че разчита Брюксел да не политизира излишно. Добра школа е оставил Громико!
Принципност или лицемерие
И тримата български политици, с които се срещна Лавров, кой по-ясно, кой по завоалирано са подчертали по време на разговорите, че всичко по проблемния проект трябва да бъде в рамките на европейските закони. Такава позиция е принципна, оправдана и би заслужавала уважение, ако не влизаше в противоречие с убедеността на двама от тях, че независимо от всичко „Южен поток“ ще се строи. Дори при несъгласие на ЕС!?
Че България няма сили сама да се пребори с позицията на Европейската комисия е ясно. Че преговорите в крайна сметка трябва да води и Русия, също е ясно. Не е ясно обаче защо след като нееднократно уверявал госта си колко е важен този проект за страната ни и колко много е направило правителството за неговото ускоряване, премиерът Орешарски едва накрая е признал, че проектът е спрян заради започнатата процедура от Еврокомисията срещу България.
Е, спрян ли е в крайна сметка проектът от българска страна, замразен ли е, от кого зависи бъдещето му? Такава разкрачена позиция спокойно може да бъде определена от руската страна като проява на лицемерие, което може да бъде основание за продължаване и засилване на натиска над София от страна на Москва. В този смисъл репликата на министър Лавров, че за Русия „замразените проекти за АЕЦ „Белене“ и за петролопровода „Бургас – Александруполис“ все още лежат на масата“ е достатъчно показателна, че Москва няма да се откаже от намеренията си дори с цената на международен арбитраж или съд. И за тези проекти до ден днешен не е оповестено кой наш представител, какво точно и кога е подписвал.
В крайна сметка посещението на руския външен министър не даде официален отговор на нито един от важните въпроси, по-скоро зададе нови.
Български политици и политолози вече изказаха опасения, че при така създалата се ситуация проблемът с оставката на Орешарски и кабинета му ще чака решение от Кремъл. Защо ли ми звучи познато…
Снимка: АФП
